Всяка предизборна кампания става все по-вяла от предишната. Липсва онзи заряд и ентусиазъм, които придружаваха изборите преди.
Политолозите обичаме да се правим на врачки и да хвърляме гръмки сентенции, отдалечавайки се от практическите измерения на родните политически реалности.
Истината е, че тази кампания ще е малко по-различна в няколко отношения. В други – всичко ще е постарому.
Ще се разчита изключително много на структурен вот. Традиционно предимство имат управляващите партии, които са осигурили реален ангажимент на хората си по места, в различни институции и структури. Те имат и финансово предимство, което идва не само от размера на субсидията, но и от по-добрата позиция при преговори с доброжелатели, които да “ударят сериозно рамо” по места. Също така, управляващите предизборно могат да обещаят, а дори и да гласуват бюджети за различни организации, хора и т.н. което печели лоялност. Което си е напълно легитимен инструмент.
Кампанията ще е сравнително кратка, което също е в голяма полза на парламентарно представените към момента.
Пандемичните условия ще ограничат традиционните дейности, които са част от кампаниите, но са със спорна ефективност, така или иначе.
Продължителността на кампанията ще доведе до т.нар. Time Wasting Syndrome, както го наричат някои колеги политолози, които са фенове на теоретичните модели в политическите кампании и се афишират като политически маркетолози. Този синдром ще засегне най-вече извънпарламентарните играчи, като “Има такъв народ”, “Изправи се! Мутри вън!” и т.н. Усещането, че се върши много, рязко бива заместено от усещането, че няма време да се свършат толкова много неща.
Те ще срещнат и друг проблем по места – неопитност на кадрите, непознаване на тънкости в механизмите на изборния процес, трудно обезпечаване на изборния ден. Последното е изключително важно, всеки опитен “изборджия” (както ги наричаме на жаргон) е наясно с това. Това води и до други конфликти, които затлачват кампанията и демотивират ентусиастите – сблъсъци на мнения, борба между хора с високо его и т.н.
Широките коалиционни формати ще доведат и до още едно предизвикателство, освен всички други – традиционните сблъсъци при реденето на листи. Все още има формации, които нямат представа кои ще бъдат техните кандидати. И много тежки конфликти предстоят.
Политиката не е математика. 1+1+1 не е = на 3. Може да е = както на 0, така и на 5. Трудно някой може да предвиди резултата на ВМРО, примерно. Дори и използвайки емпирични методи. Също би било безпредметно да прилагаме резултатите от евроизборите, защото практиката показва, че резултатите на различните видове избори са различни.
Интересни са две формации, които не се появяват на радара на социологическите агенции – “Републиканци за България” и “Българско лято”. Това са двете големи неизвестни на предстоящите избори, където има редица фактори, които никой не може да калкулира в цялост и да опише картината. Бивши казионни играчи от статуквото, които се опитват да внушат, че проектите им не са лична вендета, а са плод на преживян катарзис.
При първите, не е ясно дали силният втори може да бъде силен първи, защото това са различни неща. При вторите, почти нищо не е ясно.
За финал идва най-интересната част – не са малко хората, които разглеждат тази кампания като измерване на резултати по места, проверка на кадри и екипи, кампания като упражнение.
Мнозина смятат, че след тези избори няма да бъде съставено правителство и ще последват нови избори. Същото показват и данните от социологическите агенции.
Има едно нещо, което все пак те не показват – как ще гледат на ситуацията преминалите бариерата от 4% на предстоящите избори. Съществува хипотеза, в която се съставя странно правителство, с цел избягване на нови избори, за които мнозина няма да имат силата (парите) и енергията.
Няма да е безпрецедентно да видим коалиция между формации, чиито лидери са се отричали едни от други и са се заклеймявали. Категоричността на стейтмънтите не трябва да ни заблуждава, особено ако внимателно сме проследявали историята на родния политически живот през последните десетилетия. Последните прекрасни примери са изказванията на ген. Атанасов и бракът между Веселин Марешки и Валери Симеонов.
Не е силно вероятно, но напълно допустимо е да видим чудовището на Франкенщайн. То няма да е устойчиво, разбира се, дори да опитат.
Синтезирайки всичко до тук – очаквам “иновативни” кампании от някои играчи, което няма да доведе до желаните резултати, защото ще има конкуренция в това направление. За съжаление, очаквам и “кална” война с компромати и тежки обвинения. Ще има някои изненади. Все пак агенциите не могат да уловят всичко, защото методологията на емпиричните изследвания не предвижда, а аналитичният момент се ограничава до известни фактори. Има и формации, чиито потенциални гласоподаватели не биха си признали, че ще ги подкрепят. От друга страна, няма да са малко и поемащите ангажимент към определени формации, които няма да ги изпълнят. Било то умишлено, било то от някои съображения.
Суверенът ще оцени всички процеси, което ще си проличи не само от резултатите, но и от избирателната активност.
Забележете, че не споменавам никъде ляво и дясно. Преди тези избори се забелязва сериозно съзряване в политическия инстинкт у нас, макар много да твърдят обратно – личало си, че ляво и дясно нямат значение. Точно обратното е, но това е тема за отделен задълбочен анализ.
