При капитализма човек експлоатира човека,
а при социализма е точно обратното![1]
Статията е включена в книгата „Стопанските абсурди на българския комунизъм“, предвидена за отпечатване през 2021 г.
Фонд „Трудово-възпитателни общежития“ (ТВО) е създаден през 1946 г., за да обедини икономическата дейност на концлагерите в страната и стопанствата към тях, както и да осигури „рационалното използване на труда на въдворените“. Безплатната работна ръка в концлагерите ентусиазира болшевиките в МВР да създадат големи селскостопански комплекси – първо в Ножарево, а след това в Белене – които в крайна сметка се оказват голям стопански провал. Наказателната система на МВР не достига етапа на съветския лагерно-производствен комплекс, а остава при ранната съветска концепция за самоиздръжка и то благодарение само и единствено на отдаването под наем на каторжната работна сила [2] .
Към 1948 г. установената концлагерна система към фонд „ТВО“ обхваща стопанствата „Перник“, „Ножарево“, „Заград“, „Росица“, „Николаево“, „Тутракан“, „Босна“, „Главиница“, „Бошуля“, стопанството към Плевенския затвор и други [3] . Планираните приходи за 1948 г., в които влиза „ползването на труда на въдворените“, са преизпълнени с 10,8 млн. лева, а приходите от продажбата на земеделско-стопански произведения са с 21,3 млн. лв. по-малко от предвиденото. „Все още слабите реколти, които имаме, не ни позволяват да продаваме повече земеделско-стопански произведения. Част от нашите произведения отиват за продажби в лавките, където имаме чувствително превишение на прихода по този параграф.“ Приходите от лавките, ресторанта и стол „Светлина“ са с 14,5 млн. лв повече, „което се дължи на развитата дейност на лавките, ресторанта и стола и на стопанските произведения на стопанствата, които се внасяха в лавките и ресторанта за продажба“[4] .
Всъщност, произведеното с робския труд на концлагеристите, които не получават заплата за труда си, впоследствие им се продава през лавките в концлагерите, от което фонд „ТВО“ получава допълнителни приходи.
Тъй като приходите от дейността на концлагерната система не покриват разходите, през 1948 г. фонд „ТВО“ взима заем от фонд „Затворно дело“ в размер на 25,2 млн. лв.[5] Общата печалба от отдадения на държавни предприятия труд на концлагеристите във всички концлагери в страната за 1948 г. е в размер на 47,6 млн. лв. Тя, обаче, се покрива изцяло от труда на концлагеристите в Пернишките мини:
„Във всички останали стопанства производителността на труда на въдворените е била равна на разходите за тяхната издръжка“ и „като източник на средства и в бъдеще остава ТВО – Перник и без този източник фондът рискува изцяло своята дейност“.[6]
За да бъде обединена стопанската дейност на концлагерите и затворите (които от 1948 г. са към МВР) – и те по съветски модел да станат важна структура в производителните сили на страната, с Указ 88 от 20 февруари 1950 г. е създаден фонд „Затвори и ТВО“, който се състои от централа с клонове, които са на вътрешна самоиздръжка с отделни баланси и производствено-финансови планове[7] . Предприятията на затворите и стопанствата на концлагерите са включени в народностопанския план, дейността им се планира и отчита пред Държавната планова комисия, а на стопанствата са определени държавни доставки. Тази бюджетна година стопанствата към концлагерите завършат със загуба от 50 млн. лв., най-вече заради държавните доставки и нормираните изкупни цени, а приходите са почти изцяло от лагеристки труд, отдаден на Мини „Перник“ (Мини „Димитрово“).
Резултатите за 1951 г. от дейността на концлагерните стопанства показват същите пороци, като на социалистическите предприятия навсякъде в страната: налице е залежала продукция за 2,4 млн. лева; предприятията са се презапасили със суровини свръх нормата за 3,2 млн. лева; налице е хаос и неуредени сметки с различни структури на МВР и други ведомства, а „счетоводната отчетност не е на необходимата висота, в резултат на което представените баланси не дават възможност за правилна и пълна преценка на финансовото състояние на предприятията“[8] .
Общото изпълнение на програмата за промишлена дейност в затворническите и концлагерните стопанства е 107 %, благодарение на предприятията от обувната, металообработващата и текстилната промишленост, за разлика от производството на строителни материали, което е с изпълнение на плана от 52,3 %; производството на химически изделия – 88,6 %; книжно-мукавеното производство – 93,2 %.
В земеделските стопанства плановете не са изпълнени и те са на загуба: „Незадоволително е изпълнението на плановете на земеделските стопанства. Планът за растениевъдството е изпълнен 90 % за посевните площи и 93 % за средния добив. По отделни култури изоставането е още по-голямо. Планът за посевната площ за памука е изпълнен само на 64 %, за зелето – 65 %, а плановете за средния добив – 12 % за конопените стебла, 37 % за захарното цвекло, 50 % за пипера и пр.“ [9]
През 1952 и 1953 г. икономиката на наказателната система продължава да страда от същите недъзи. Затворническите предприятия преизпълняват финансовите си планове (някои близо 60 пъти!) заради големи разлики в цените на изделията от специалното производство за МВР, докато стопанствата не достигат и 50 % изпълнение. Финансовите планове за отдадения затворнически труд не са изпълнени, защото минното предприятие „Марбас“ не изплаща труда на затворниците в общежитието в Димитровград.
В доклада за дейността на земеделското стопанство към ТВО „Белене“ за 1953 г.[10] се отчита сериозен проблем както с ръководството на стопанството, така и с възможностите и качествата на бригадирите, които пряко ръководят дейността му по отделните направления. Реколтите в растениевъдството периодично са унищожавани от високите води на река Дунав или загниват, а засяването често става на неподходящи към момента площи, които са заблатени и мочурливи или неулегнали. Земеделският труд на концлагеристите, освен че е робски, е и напълно безмислен!
Същото е положението и с животновъдството в концлагера: „въпреки че се наблюдава известно повишаване на продуктивността спрямо миналата година, нашето животновъдство си остава нископродуктивно и изостанало. Ние имаме благоприятни условия за развитие на високопродуктивно и доходно животновъдство, обаче условията, които са създадени като фуражна база, помещения за гледане и хранене, не осигуряват нормално развитие на животните и понижават продуктивността им.“[11]
Свиневъдството е със „загуби и висока смъртност по всички категории свине“ от влага и задушаване. „Все още отглеждаме свине в землянки и под схлупени бараки и навеси, които изобщо не могат да се нарекат свинарници, а обилният прах, който се образува около тях, служи като огнище на пневмония“[12] . Голяма част от прасетата се раждат недоразвити, с висока смъртност между тях.
„Зимата наближава и 2/3 от свинете са настанени в помещения, които при първия дъжд ще се окажат негодни“.
Картината в кравефермите и при отглеждането на овце и птици е същата – загуби, болести, ниски добиви, некачествена и недостатъчна храна за животните!
За всичко, което стопанството произвежда през 1953 г. от животновъдство и полевъдство, фактическата себестойност на продукцията е по-висока от цените, на които тя се продава, с изключение на меда. От всеки килограм произведено свинско месо загубата е 2,50 лв. – и при спуснатия план за годината загубата е 1 млн. лева. Загубата от всеки литър краве мляко е 1,30 лв. Производството на яйца също на загуба, както и работата на тракторния парк – и т.н.[13]
И през следващите години финасовото състояние на стопанството към концлагера в Белене остава непроменено и е губещо:
„До 1956 г. включително стопанството на ТВО – Белене приключва със загуба. От 1957 г. за първи път приключва с печалба, благодарение на повишаване на изкупните цени от правителството на селскостопанските продукти и от неплатения труд на затворниците“[14] .
Една трета от доходите на стопанството идват от риболова, в който няма почти никакви разходи за съоръжения и развъждане. През 1958 г. планираните добиви от земеделското стопанство отново не са достигнати заради „сушата, наводнението, болестите и неприятелите“.
Провалили се като стопанско начинание, концлагерите изпълняват успешно основната си историческа задача – да изолират и репресират противниците на съветизацията.
В архивите на ДС съществуват документи, които показват, че с пари от сметка „ТВО“ в бюджета, предназначени за издръжка на концлагерите, които са изработени с каторжния труд на затворниците, са финансирани операции на Държавна сигурност, включително инквизициите в следствения й отдел. Например, за времето от 1 май 1947 г. до 31 декември 1948 г., Николай Задгорски, Стефан Богданов, Богдан Думков и др. инквизитори-ръководители на ДС са изразходвали от специалната каса на ДС безотчетни средства в размер на 89 022 899 лв.[15] , от които 30 млн. лв. са изтеглени от сметка „ТВО“.
Безотчетни средства в размер на 5,56 млн. лв., са раздадени през 1950 г. като допълнителни възнаграждения за подготовката на съдебните процеси срещу Трайчо Костов и срещу помощник-министрите му. Те са отишли при десетки щатни следователи за дълга и непрекъсната работа, както и при нещатни следователи-биячи, които подпомагат следователите-садисти[16] .
БИБЛИОГРАФИЯ:
[1] Лозунг от времето на социализма в НРБ.
[2] Борислав Скочев. В сп. „Диалог“, 8 ноември 2012 г.
[3] АКРДОПБГДСРСБНА – ф. 1, оп. 1, а.е. 776, отчет на Фонд „ТВО“ за изтеклата 1948 г.
[4] Пак там, л. 2.
[5] Пак там, л. 3.
[6] Пак там, л. 20.
[7] АКРДОПБГДСРСБНА – записка от подпредседателя на Министерски съвет Георги Чанков по доклад № П-1334 от 1 април 1952 г. на Министъра на вътрешните работи.
[8] Пак там, л. 3.
[9] Пак там, л. 2.
[10] АКРДОПБГДСРСБНА – доклад за дейността на земеделското стопанство при ТВО „Белене“, Свищовско, за 1953 г.
[11] Пак там, л. 5.
[12] Пак там, л. 6.
[13] Пак там, л. 13.
[14] АКРДОПБГДСРСБНА – ф. 12, оп. 1, a.e. 1586.
[15] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 1, оп. 8, а.е. 139, касова книга за безотчетните средства на Дирекция Държавна сигурност.
[16] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 1, оп. 3, а.е. 71, материали (заповеди, предложения, списъци и др.) за награждаване на служителите, проявили се при разкриването и процеса на Тр. Костов и изплатените от специалната каса извънредни възнаграждения на служители, работили по процесите, 1950 г.
