Класическата комунистическа доктрина на Карл Маркс се основава на идеята за онеправдан, експлоатиран, беден „пролетариат“, който трябва да бъде спасен чрез завладяване в негова полза на средствата за промишлено производство.
Концепцията датира от средата XIX век и за времето си звучи много примамливо. Хората на Запад масово работят в мини, пещи, добивни предприятия и др. – в нечовешки условия и с безбожно много работни часове. Въпреки неуморния си труд, работниците се завръщали у дома, където ги очаквала отново мизерна обстановка.
Благодарение на техническата и икономическата еволюция, след втората половина на ХХ век и в началото на този, тъкмо в развитите капиталистически страни, това е минало. Съвременният американец или западноевропеец от средната класа се наслаждава масово на просторно жилище, личен автомобил, годишен отпуск, достъп до най-съвременни технологични джаджи, след работа отмаря с Netflix и PlayStation, храни се пълноценно, ходи на екскурзии и командировки в чужбина.
Това е проблем за левите партии.
Налага им се да си намерят други подтиснати групи, за да оправдаят съществуването си и да печелят гласоподаватели. Така се зараждат LGBT-движението* и феминизмът. Оформянето им не става изведнъж – до 1972 г. в САЩ хомосексуализмът официално се счита за умствено заболяване от страна на американската психиатрична асоциация.
Не е трудно да се проследи кога точно назрява новият марксизъм от западен тип. На прага на 80-те години левите движения на Запад наистина са в колапс. Кулминацията на този срив е дългото управление на Роналд Рейгън от едната страна на океана, и на Маргарет Тачър – от другата. Дезертиралият в Америка агент на КГБ Юри Безменов предупреждава за назряващата опасност още през 1984 г. Безменов вижда какво се заражда в американските университети – една толкова масова вълна от интерес към марксистки идеи, каквато той, пристигайки преди години в Америка, изобщо не е очаквал. Бившият агент прогнозира, че идеите за равенство по право ще създадат същите проблеми в САЩ, каквито и в родината му. Дали плячкосванията на магазини под надслов „Black lives matter“ през 2020-та не са израз на точно това – вие преценете. По отношение обаче на на LGBT-движението няма две мнения, че предупрежденията на Безменов се сбъдват – че лявата идея вече се е разпространила във всички университети на Запад и отвъд.
Разгласяването на този феномен направи един канадски преподавател по психология и световноизвестен автор.
Става въпрос за професор Джордан Питърсън от университета в Торонто, който отказа да нарича свой студент с измислено местоимение за джендъра, към който студентът се самоопределя. Това се оказва до някаква степен противозаконно в Канада, след като по-рано е била приета законова поправка против джендър дискриминацията. Професорът, който преди това е преподавал в Харвард, изведнъж се оказва заплашен от уволнение и съдебно преследване. Въпреки това професорът става световноизвестен с речите си, в част от които се казва:
„Прочел съм всички източници за комунистическите режими и нацисткия режим, от корица до корица и обратно! Познавам, че тук се заражда нещо от същия тип и няма да позволя със закони да направят говорния ми апарат пропагандно средство за извратените идеи, които мразя! Правото на някого да не се чувства обиден не може да надделява над правото ми на свободна реч!“.
Питърсън може да е постигнал една малка победа, но подобни сцени се разиграха и у нас тази година. Професор Михаил Мирчев, преподавател в Софийски университет, си е позволил в свои лекции по „Социална работа с етно групи”, първо да нарече афганистанците и пакистанците „примитивни културни норми още от седми век“, после чернокожите и арабските мигранти в Италия – „агресивно и нежелаещо да се интегрира“ малцинство, а накрая е казал за бежанците от Пакистан, Ирак, Сирия, Афганистан и Африка, че са „дълбоко необразовани хора“, „неспособни да учат, да имат ценност за учене“. Направил е, също така, „грешката“ да нарече циганите „агресивна общност“ и да каже, че раждаемостта на ромките „раздува общността им“.
Последва остра студентска декларация, подписана от всякакви ромски сдружения и леви групировки, разбира се не част от университета.
Заради нея пък последва официално осъждане от страна на Общото събрание на СУ. Интересни са не последиците, а именно кой предизвика скандала с проф. Мирчев – не, не бяха студентите от неговия курс, а нова студентска марксистка организация. Младите леви доказаха, че се ориентират по-добре от ветераните в социализма. БСП, например, гласува против Истанбулската конвенция в европарламента, което изненада много европейските леви партии. При студентските организации, които би следвало да са нашето „утре“, този проблем не съществува. Преди време в СУ имаше само един малък комунистически кръг „Призив“. Сега вече има „Студентско общество за равенство при СУ“, с лого със знамето на дъгата и 1300 последователи във Фейсбук. Именно това “общество” е причината за доноса срещу професор Мирчев. И все пак, този кръг си взаимодейства изключително добре със старото ляво. На 22-ри февруари тази година, Студентското общество за равенство, заедно с Антифа България и заедно с мастити възрастни политици от БКП/БСП участваха в шествие против така или иначе забранения Луковмарш. Заедно викаха: „Смърт на фашизма! Свобода на народа!“, издигаха портрети на убийцата на ген. Христо Луков, Виолета Якова и под него четяхме надписи – „Бъди като Виолета!“. Какво е фашизъм за тях ли? Фашизъм е да развяваш българското знаме, фашизъм е да кажеш „циганин“, вместо „ром“. Съвсем скоро и тук фашизъм ще бъде някой да ти каже „Моето местоимение не е тя или той, а зой. Също така, не говорете за мен в мъжки род, а в множествено число“, а за фашизъм ще се счита ти да не го изпълниш. Струва ви се утопично? А всъщност, точно това се случва на събиранията на млади комунисти в САЩ. Както и от страна на най-„прогресивните“ политици на официални трибуни – „Здравейте, казвам се … и моето лично местоимение е …“.
Ето защо LGBT-движението е марксистко-ленинистко
- Цели управлението навсякъде по света да се поеме от хора с техните възгледи
- За целта използва масирана наднационална пропаганда
- Организира манифестации
- На манифестациите развяват общоприето интернационално знаме, националните знамена са негласно табу
- Чрез всички средства за масова информация извайва един калъп за общественото мнение, от който никой няма право да се отклонява
- Осъществява цензура на критиците, в страни като Великобритания дори гонения чрез органите на реда
- Заглушава, отписва и заличава всяко различно мнение, заклеймявайки го като „реч на омразата“, „популизъм“, „национализъм“ или, добре изпитаното, „фашизъм“.
Тук ще отворя една скоба, че съвременният човек съществува сред обществото и като профил в социалните мрежи. Заглушаването и дамгосването му там , до някаква степен, е равносилно на физическото му унищожаване в предишни епохи.
Членовете на движението получават привилегии при кандидатстване за работа и на управленски длъжности – вече виждаме гласни или негласни квоти
На практика вече всички големи компании, включително опериращите в България, създават агитматериали в подкрепа на LGBT движението и „разнообразието“ сред служителите си. * Създават работни групи, кампании по темата, разпращат редовни е-mail бюлетини, организират „месец на LGBT“
Най-честите познати символи, забелязвани по LGBT шествия навсякъде по света, след знамето с дъгата, са сърп и чук и комунистическия манифест
Преподава се в университетите, като част от програмите по социални науки, а на Запад и „джендър-науки“
Вмъква се сред книжките и материалите за най-малките, под прикритието на нещо безобидно и „задължително“ за развитието им като членове на обществото
С такива съюзници – защо са ни врагове?
От тази година вече и българските деца могат да се „похвалят“ с книжка, която им обяснява колко е добро LGBT движението и колко много полове има. Основен източник на такъв тип пропаганда у нас са част от неправителствените организации и арт-творци, упражняващи „свободни професии“. Зад гърба им стои мощна подкрепа, от американски кръгове от демократическата партия или от други глобални гнезда на „либералния интернационал“. Тя бива задействана, както чрез директни парични грантове, така и давайки им гласност и одобрение в определени медии.
Как става това? – Прост пример: Фондация „Америка за България“ е едно от основните такива НПО-та. Всяка година фондацията раздава безвъзмездно стотици хиляди левове на определени медии, които счита за „свободни“. Такива медии са Дневник, Offnews, ClubZ, Площад Славейков и др. Тъкмо най-предпочитаните от стереотипния „интелигентен градски човек“ – представител на типичната градска десница. По една „пълна случайност“ точно тези медии генерират по-голямата част от LGBT-пропагандата в България.
Защо ЕС към момента е лява платформа?
При предишните т.нар. „избори“ за президент на европейската комисия (защото избори сред гражданите всъщност няма), формално спечелени от Жан-Клод Юнкер, впечатление ми направи едно: в официалния сайт за изборите имаше профили на кандидатите, където бяха описани техните възгледи относно бъдещото развитие на съюза. И какво мислите? Всеки един от тях, включително спечелилият, се беше заявил като еврофедералист, т.е., че вижда бъдещето на Европа като една федерация, като една държава. Това дори беше илюстрирано с картинки до всеки кандидат, които показват картата на ЕС в еднороден цвят, със забучено само едно знаме – синьото със звездите. Единственото изключение беше Алексис Ципрас, представителят на гръцките… леви.
Този януари пък Европейският парламент директно забрани националните знамена, които стояха на банките на евродепутатите. Факт е, че имаше отпор от консерваторите и евроскептиците, но знамената вече ги няма. За да няма и съмнение, че политическата линия е интернационална и глобалистка.
Кои държави остро осъди ЕС през 2020 г.? На кои държави опита да се наложи по-малък бюджет, заради „неспазване на върховенството на закона“ – Полша и Унгария. Какво направи Полша, което толкова не се хареса на евробюрократите. Ами, уважаеми читатели, много полски провинции се обявиха за „зона, свободна от LGBT“! Полското правителство подкрепи това им решение и затова е „популистко“ и „престъпно“! Полша води на всички по строене на нови сгра/ди в класически стил. Страната води по християнство. В Полша всяка година се организират най-масовите в Европа „паради на национализма“, в които стотици хиляди хора носят полски знамена и транспаранти „Сърп и чук = пречупен кръст“. А какво прави Унгария – винаги налага вето на квотите за мигранти!
В началото на октомври и България получи такъв доклад за върховенството на закона. И – о, чудо! Вътре видяхме критика към спазването от наша страна на правата на LGBT хората и на правата на ромите. Както коментира Петър Москов: ако съдим по името на доклада, явно за ЕС джендър-пропагандата е равносилна на закон.
И за да няма абсолютно никакво съмнение, че това е така, ЕС заяви, че в бъдеще ще обвърже бюджетите си за европроекти със зачитането на правата на LGBT хората, защото правителствата са длъжни да спазват „европейските ценности“.
Не ме гледай какво правя, слушай ме какво говоря
Казахме, че другаде левите партии с много усилия прокарват дневен ред, който да оправдае съществуването им. В България това въобще не е така. Българската партия-столетница БСП много лесно се преориентира. Един път създава македонската нация (1945-та година), после в началото на 2020 поднася венци на създателя ѝ, Георги Димитров, а накрая през есента на тази година същата критикува, че не отстояваме достатъчно твърдо българския ѝ характер.
Както разказват по-възрастните от мен, „След 10-ти ноември, членовете на БКП панически взеха да си хвърлят партийните книжки, но после бързо видяха, че демокрацията не е толкова страшна, не прави като тях и няма да им вземе главите“. В повечето държави от Източна Европа тези хора са със забрана за възможност да заемат ръководни постове – т. нар. лустрация. Но демокрацията у нас ги прави дори евродепутати. Независимо, че имат от старата, а не от новата „марксистко-ленинистка подготовка“.
Дали защото не са толкова изобретателни, дали защото техните избиратели не биха харесали достатъчно позицията „за всяко решение ще сме опозиция“, всички останали европейски леви партии избират друг подход – да се окопаят около линията мултикултурализъм-LGBT-феминизъм-глобално затопляне. Което всъщност ги прави либерали.
Но нали поне изборите за евродепутати са демократични – нима мнозинството в Европа харесва леви идеи?! Отговорът е – не точно. Просто лявото се крие зад много лица: европейски социалисти, европейски зелени, европейски либерали и др. Например, към последните принадлежат и нашите т.нар. „десни“ от Да!България , които твърдо следват либералната партийна линия в Европа.
А какво правят европейските „зелени“, които на последните евроизбори отбелязаха сериозен резултат? Първо те успешно убедиха европейците, че глобалното затопляне е най-големият проблем на нашия малък континент. От там насетне, избирателите сами гласуваха за „зелените“ – по презумпция. А накрая, на последните европейски избори, предизборната им реклама не беше свързана с природата, а изцяло с феминистки лозунги…
Като не щеш комунизъм, ето ти LGBT (комунизъм с мило лице)
Както споменах и по-нагоре, у нас има либерални медии, които се спонсорират от глобалистки грантове. Те безрезервно словославят ЕС в този му вид. В техния хор пеят също „чуждите тела“ в българската журналистика – Свободна Европа и Дойче Веле. Точно същите медии са едни от най-най-големите критици както на соц-периода, така и на Путинова Русия. Тези медии ненавиждат и БСП. Това прави ли ги десни? – Съвсем не! Те просто са наистина съвременни – западно, а не източно леви. Към какво ни водят? – Към един федеративен ЕС, който забранява националните знамена и отпуска „пари срещу LGBT”. Към нова невероятна лява утопия.
Заради този си път Западът е бита карта.
На Запада му е твърде интересно да отива натам, откъдето ние с толкова мъка се отскубваме. Както безкрайно точно беше казал Тончо Краевски: „Хората, които днес населяват Европа, са скъсали нишката си с нея. Днес тя е просто най-големият музей на открито, защото единственото останало свидетелство за нейната велика в миналото култура са запазените архитектурни шедьоври. Те са нейните скелети , сред които днес се разхождат хора, нямащи нищо общо нито с тях, нито с което и да било от нещата, които са направили Европа най-великата цивилизация в миналото“.
Като не щеш LGBT, ето ти Русия и Евразия
Евразийската алтернатива също не изглежда успокоително. Без магистрали, но пък с нещо като безплатно здравеопазване. Болнични легла – онези с дюшеците от полевата болница в „Арена Армеец“ с достатъчно медицински сестри, защото те така или иначе няма да имат лесен достъп до работа в чужбина. Те ще вадят евтини ампули от добре познатите прогнили бели шкафове, а линейките ще са произведени в Беларус, защото от братски Китай са прекалено скъпи.
Всичко това няма да има значение, защото дневният ред на обществото ще е завладян от Нешка Робева, олимпиади, победата над фашизма и дискусионни предавания, където всъщност дискусия никога няма, а всеки хвали правителството. Разбира се олигархията ще процъфтява, икономиката ни ще е под руско крило, а най-високата сграда и у нас ще бъде на Газпром.
Триморието – златен шанс за спасение
Има обаче един пояс от държави в ЕС, които не са загубили нито желанието си за добър и охолен живот, нито са изтъргували срещу него националното си самосъзнание. Държави, които добре помнят руския ботуш, но и добре виждат новата опасност от Запад (някои от тях силно унизени и от Германия в миналото). Ядрото му са вече споменатите Полша и Унгария, заедно с Чехия и Словакия. Те формират официално съществуващия консервативен съюз Вишеградска четворка, който в края на тази година успешно наложи вето на бюджета на ЕС, който орязваше самите тях за „неподчинение“ на новите задължителни ценности.
Благодарение на някои дипломатически решения, включително от страна на администрацията на Доналд Тръмп, вече се оформя по-широк „Източен“ съюз в рамките на ЕС, включващ, освен Вишеградската четворка, още и България, Естония, Литва, Латвия, Словения, Хърватия, Румъния, Австрия. Белият дом, все още под властта на републиканците, обяви ключово изтегляне на военни бази от либерална Германия и преместването им в посока новия консервативен съюз. Също така, обяви, че за развитие на инфраструктурата на този нов съюз ще инвестира 1 милиард долара.
Самите членки на новия политически субект започнаха да събират собствен малък бюджет и да организират разменено председателство, започвайки от Естония тази година и продължавайки с България – през 2021 г. Този нов съюз се казва Триморие, или още „Инициатива Три морета“. Инициативата е обещаваща за множество сфери на живота в България.
