“Консерваторъ” зададе няколко въпроса на водещи политолози и социолози в България, относно предстоящите Парламентарни избори 2021. Днес отговаря Димитър Ганев от изследователски център “ТРЕНД“:
Димитър Ганев е роден във Варна през 1986 г. Завършва френската езикова гимназия в родния си град. Продължава обучението си като бакалавър и магистър със специалност „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор е по политология. Темата на дисертацията му е: „Политически и институционални фактори при изготвянето и приемането на българската конституция от 1991 г.“ Съосновател е на изследователски център „Тренд“.
Кой ще спечели изборите?
ГЕРБ разполага с убедителна преднина пред БСП. Трудно ми е да си представя събитие, което да преобърне подредбата на първите две партии.
Кои партии ще влязат в парламента?
С колегите от „Тренд“ се придържаме към формулата 5+2 или по-точно – 5 сигурни участника, които са както следва: ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“, ДПС и Демократична България. Има и две формации, които се движат около ръба на парламентарната бариера – това са ВМРО и „Изправи се“. Ако има евентуално осми участник в Народното събрание, това би било изненада.
От избирателната активност ли зависи всичко?
Не всичко, но много. Очакваме рекордно ниска за последните 30 години избирателна активност. Епидемията ще остави много гласоподаватели по домовете си, заради страха от вируса. Електоралната картина при активност от 40% или 35% може да изглежда много различно в сравнение с тази, която виждате в публикуваните социологически проучвания.
Какво ще даде по-голямо отражение на вота – коронавирусът или протестите от 2020 г.?
Без съмнение по-голямо отражение ще даде Ковид-а. Вирусът е тема номер едно от вече половин година и ще се задържи като такава поне още няколко месеца. Въпреки че през септември и октомври вече протестите не бяха толкова жизнени и масови, все още успяваха да създават новина около себе си. Когато втората вълна от Ковид-19 ни заля през октомври, ноември и декември, тя помете информационно и протестите и смени напълно темата.
Има ли ясен сблъсък на идеи?
Не. В България не се обсъждат алтернативни пътища за развитие, както в други, дори съседни наши страни. В страната ни има общо взето консенсус по пътя, по който сме избрали – ЕС и НАТО. Съществуват определени групи, които са евроскептични и говорят за евентуална алтернатива с Евразийския съюз например, но те са по-скоро маргинални. За сметка на това, в съседна Турция има две напълно различни пътища пред страната – единият е на прозападния светски и кемалистки път, а другият на ислямската република. Тези два пътя имат и различни политически представители. Великобритания и отношението ѝ към членството в ЕС е също такъв случай. САЩ в момента, ако щете, е с две алтернативни визии за развитие.
Кои са най-важните теми, които ще мотивират българите да гласуват за една или друга партия?
Не трябва да подценяваме, че партиите си имат и твърди електорални ядра, които при каквито и да е обстоятелства ще подкрепят своята партия. Но ако има централна тема, по която ще се говори в рамките на тази кампания и до изборите, това без съмнение е Ковид.
Какви са вариантите за съставяне на правителство след изборите?
Няма да бъде лесно, ако въобще се стигне до съставяне на кабинет. Политическата дистанция между отделните формации е огромна. Съставянето на коалиционна формула би рискувала да нанесе огромни имиджови щети на партиите, които са част от тази евентуална коалиция. Именно поради тази причина, вероятно ще се търси някаква по-приемлива формула тип „програмен“, „експертен“ или друго подобно брандиране на новото правителство.
