„Консерваторъ“ зададе няколко въпроса на водещи политолози и социолози в България, относно предстоящите Парламентарни избори 2021. Днес отговаря Теодора Йовчева от Europe Elects:
Теодора Йовчева е докторант в катедра Политология на СУ “Св. Климент Охридски”. Участвала е в международни изследователски проекти, свързани с финансирането на партиите и партийната етика. Представител е за България в Europe Elects
Кой ще спечели изборите?
Засега социологическите проучвания показват преднина за ГЕРБ. Последното, което прегледах, показваше разлика между първия и втория, ГЕРБ-СДС и БСП в рамките на около 5%. Ако няма мащабен скандал, по-скоро се очаква ГЕРБ-СДС да спечели. По-интересно обаче ще бъде дали и с кого ще може да състави мнозинство и управленска коалиция.
Кои партии ще влязат в парламента?
Активно се говори за парламент във формат 5+2, т.е. ГЕРБ-СДС, БСП, „Има такъв народ“, ДПС, Демократична България, и евентуално „Изправи се. Мутри вън!“ и ВМРО. Според мен първите пет партии са сигурни участници в новия парламент. Относно другите две съм скептична. Формацията на Мая Манолова реши да използва лозунга на президента от протестите в опит да капитализира протестен вот и да се опита да се възползва от високия рейтинг на президента. Не съм сигурна обаче, че това ще бъде достатъчно, за да премине избирателния праг. Още повече, че това е разнородна коалиция, чието бъдеше в парламента също е крайно несигурно. ВМРО също направиха стратегическа грешка да се явяват самостоятелно. По-солидно щяха да стоят в социологическите проучвания, ако се бяха обединили с НФСБ или КОД на Петър Москов. По този начин коалицията щеше да получи както патриотичния вот, така и определена дясна легитимация. С това имиджа на коалицията щеше да е променен.
От избирателната активност ли зависи всичко?
Не само, не бива да се подценява и пандемията като фактор. Тя не само ще повлияе на избирателната активност, но и ще бъде основна тема на вота. В известен смисъл ще се гласува дали се одобрява подхода към ковид кризата или не. Напоследък обществото е крайно разделено относно мерките – трябва ли да има локдаун и какви да са мерките в подкрепа на бизнеса. Забелязва се, че около 23% от хората заявяват, че няма да гласуват и горе-долу толкова, че се колебаят дали да гласуват. От друга страна, тези, които са решили да гласуват почти не се колебаят за кого. Излиза така, че битката ще е за тези малко над 20%, които се колебаят дали изобщо гласуват. Такива хора обаче много по-лесно се мобилизират от нови играчи с популистки заявки.
Какво ще даде по-голямо отражение на вота – коронавирусът или протестите от 2020 г.?
На този етап коронавирусът има преимущество. Ако изборите бяха предсрочни, тогава протестите щяха да са основна тема. Третата вълна на коронавируса обаче, наплива в болниците, проблемите с ваксинацията, затварянето на различни сектори от бизнеса създадоха обществен дебат. Виждаме, че дори предизборните дебати са доминирани от темата. Някои от известните лекари станаха и кандидати на партии. Това показва, че самите партии осъзнават темата като значима, а популярните лица, свързани с нея, за потенциален източник на подкрепа.
Има ли ясен сблъсък на идеи?
Не, никой не излага своите предимства, а основно критики. По този начин поставят правителството на фокус. Опозиционните партии изграждат образа си като се противопоставят на действията на правителството. Единственото поле, на което се виждат различни предложения е, ковид кризата – там партиите предлагат алтернативни решения за справяне. Още повече, че третата проектирана по сила партия, „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, отказва да влезе в дебат. Все пак става въпрос за евентуална трета политическа сила, която отказва да изложи идеите си в дебат.
Кои са най-важните теми, които ще мотивират българите да гласуват за една или друга партия?
Със сигурност пандемията и последиците от нея ще са част от мотивите. Възможно е обаче да станем свидетели на гласуване на твърдите ядра. От една страна, заради страха от заразата, а от друга, заради отчуждението от политиката. Повечето играчи са припознати като еднакви и това не мотивира особено избирателите, независимо какви тема ще се използват. Тук обаче има и едно изключение – Слави Трифонов. Представители на партията му последователно отказват да участват в предизборни дебати и това сякаш се оказва печеливша стратегия. Традиционно българинът гласува наказателно и е възможно точно този наказателен вот да бъде обран от партията на Трифонов.
Какви са вариантите за съставяне на правителство след изборите?
Зависи с каква преднина ще бъде първият. Ако ГЕРБ-СДС са първа политическа сила, но нямат потенциални партньори, тогава може да се окажем в ситуацията от 2013 г.. и кабинета на Орешарски. Но според мен БСП няма да има желание за втори дубъл на този сценарий- да съставя кабинет без да е първа политическа сила. Левицата сериозно загуби тогава и не би искала да понесат още едно такова поражение. Още повече, ако ГЕРБ има значителна преднина и не участва в кабинет, ще бъде грешка в имиджово отношение, защото би се пренебрегнал вотът на голяма част от избирателите. Ако ВМРО успеят да влязат, тогава картината за ГЕРБ се променя, защото биха имали партньор. За ГЕРБ търсенето на партньор е задача с повишена трудност. Демократична България категорично отказва колаборация с ГЕРБ, ДПС и „Има такъв народ“ също. Не е изключено мандатът да попадне и в „Има такъв народ“ и новата партия да е поставена пред първата си институционална задача – да търси партньори и да състави кабинет. Това ще бъде печеливша ситуация за всички други партии, защото те са по- опитни и ще бъдат силна опозиция. Напоследък също така се наблюдават опити за сближаване от страна на президента с фигури от Демократична България и е възможно Радев да връчи мандата на ДБ. Тогава коалицията може да изпадне в патова ситуация да разчита на подкрепа от партии, които традиционно критикува като БСП. Разбира се, не изключвам варианта да не се състави кабинет и да има предсрочни избори.
