През последните дни общественото внимание е насочено към действията на новото служебно правителство – уволнения, назначения, първи сигнали на министрите и, естествено, посланията на техния „шеф” – президентът Румен Радев. Една част от обществеността жадува за реванш, „изчегъртване” на досегашната власт, а друга част се опасява именно от това – поставяне на „наши хора” на ключови позиции, без да се търси положителна промяна или дори напротив, промяна към по-лошо от гледна точка на националните интереси.
Политическото поляризиране отдавна се е трансформирало и в обществено такова и сякаш няма изгледи за нормализация. Предстоят нови парламентарни избори на 11 юли, но вероятността 46-ото Народно събрание, по подобие на 45-ото, също да не успее да излъчи управленско мнозинство, изобщо не е за подценяване. Напълно възможно е настоящият служебен кабинет да продължи да управлява по-дълго от предвиденото, а впоследствие да бъде сменен от… служебен кабинет, излъчен от следващия президент.
Независимо от развитието на политическата ситуация, държавата има нужда да бъде управлявана. И независимо от масовите настроения сред политиците и гражданите, съществуват обективни приоритети, които да бъдат следвани през идните месеци. Кои са те?
Първо, ускоряване на процеса по ваксинация на населението срещу COVID-19 с цел колкото се може по-скоро да бъде постигнат „колективен имунитет”.
Второ, до постигането на „колективен имунитет” да се балансира разумно между необходимите здравни и икономически мерки, за да не се допусне епидемичен взрив и/или икономически колапс.
Трето, да не се отстъпва пред външни влияния, които биха довели до дълготрайни щети за националния интерес – казуса с приема на Северна Македония в ЕС, силно неизгодни за България параметри на „Зелената сделка” и т.н.
Преди всичко обаче – ваксинацията. Без поставяне на коронавируса под контрол, няма връщане към нормалното ежедневие, такова, каквото го помним отпреди 13 март 2020 г.
За медицинските аспекти едва ли е нужно да се напомня. По пряка смъртност от коронавирус страната ни към момента е на челните места в света, но в никакъв случай не трябва да се подценява и „косвената смъртност”, която се дължи на натоварване на здравната система и затрудняване на лечението на други заболявания поради ангажирането на все по-голяма част от медицинския персонал и болничната база в битката с COVID-19. Това обаче далеч не са единствените проблеми.
Ниските нива на ваксинация в ЕС, който сериозно изостава в това отношение от държави като Израел, САЩ, Великобритания, разтревожиха дори и международните инвеститори. Или казано по-просто, без масова ваксинация трудно можем да се надяваме на външни инвестиции. А за съжаление България е „на опашката на опашката” по ваксиниране (на дъното на трагично представящия се до момента Евросъюз).
Положението с вътрешните инвестиции също не е розово. Местните предприемачи продължават да са предпазливи и да стопират планирани инвестиции в очакване на „по-добри времена”. Както в най-тежко засегнатите отрасли (знаем кои са), така и в други, които също се влияят от пазарната конюнктура. Тоест, от стагнацията.
Изключително важно е да си дадем сметка и за друго: в очите на останалия свят България сега изглежда като онези дестинации, които човек обикновено избягва заради страх от най-различни болести. Плачевните нива на ваксинация вещаят още един катастрофален сезон за родния туризъм. А това е отрасъл, на който мнозина наши сънародници разчитат. И който дава сериозна част от БВП.
Така че, ваксинацията трябва да бъде приоритет номер едно – и на служебното правителство, и на обществото като цяло. Нещо повече, постигането на „колективен имунитет” следва да бъде краткосрочната ни национална цел. Алтернативата е катастрофа – здравна, икономическа, морална.
За съжаление, обществото ни не е единно в тази нагласа. Антиваксърските настроения са твърде широкоразпространени, включително и сред част от политическия елит. Преодоляването на този проблем (наред с организационните неуредици около ваксинирането) е тест за държавническа мъдрост.
Още по-голям проблем е, че настоящото правителство не носи отговорност пред парламент, а само към назначилия го президент, който може да реши да флиртува с тези антиваксърски обществени настроения покрай задаващите се в края на годината президентски избори. Да не забравяме, че именно негови защитници горяха публично маски по време на протестите от миналото лято.
Настоящото правителство (и в частност здравното министерство) може да се поучи от опита на предишното по отношение на коронакризата. Факт е, че кабинетът „Борисов 3” се справяше много добре през първите месеци, когато България даже беше давана за пример. Когато правителството следваше указанията на Националния оперативен щаб, без да се интересува какво точно правят в другите европейски държави.
И факт е, че ситуацията започна да излиза от контрол, когато твърде много започнахме да гледаме какво правят другите, и да го повтаряме. Включително и с временното спиране на ваксинацията с „Астра-Зенека”, което, поне по мое мнение, беше най-голямата грешка в политиката спрямо пандемията.
Властта може да се поучи и от правилните решения, и от грешките на предишната. Въпросът е дали ще го направи…
