Вече около месец цените на тока на българската борса поддържат изключително високи нива. Някои силно енергоемки производства спряха, други отчитат огромни загуби. Малкият бизнес тепърва ще види отражението на този процес във фактурите за юли и август. Всички работодателски организации се обединиха и поискаха от държавата да реши проблема. Тя реагира относително бързо, взе някои мерки, но резултатите не покриват очакванията – токът на борсата все още е по-скъп от този за домакинствата, което не е нормално и не може да продължи дълго.
Доста се изписа и изговори по въпроса, но още има какво да се каже за същината на проблема. За мен има десет основни причини за това явление. Първата група са повърхностни, ясно видими и относително лесни за управление при наличие на политическа воля:
Горещото време
Да, жегите имат значение. Те водят до рекордно високо лятно потребление. Обаче говорим за малко над 5 GW, а това е много по-малко от зимните рекорди (над 7.5 GW) и общата инсталирана мощност в страната, която е около 11-12 GW. Освен това са нормално явление, което в предходни години никога не е водило до такива цени.
Слабото предлагане на БНЕБ и монополната позиция на дружествата на БЕХ
Българската национална електроенергийна борса (БНЕБ) страда от доста слабо предлагане – там са налични само 16 значими производители, като големите количества идват от държавните централи на БЕХ. Те имат навика да продават на регулирания пазар и чрез дългосрочни договори и пускат много малка част от тока си на борсата. Това дава възможност и на частните ТЕЦ и ВЕИ да правят огромни печалби в отделни моменти. Този проблем има тежест, обаче не е от вчера, тоест не може да обясни скока на цената от последния месец.
Мудната реакция на ТЕЦ Марица-Изток 2
ТЕЦ Марица-Изток 2 е в изключително тежко финансово положение. През пролетта някои работодателски организации даже призоваваха за затварянето й. В края на юни държавата я спаси, като й осигури договор на регулирания пазар и оттогава централата си поработва само с 2 (от 
блока. Дори и високите цени на борсата не успяха да накарат ръководството й да включи по-бързо повече мощности, което не е адекватно пазарно поведение. От друга страна, трябва да се има предвид, че ТЕЦ Марица-Изток 2 е проектирана да играе ролята на базова мощност, а не на балансираща – тя не може през ден да включва и изключва мощности. Дори и включването й обаче не осигури достатъчна ликвидност на борсата, нито пък свали цените на напълно нормални нива. Поне стана очевидно, че електроенергийната ни система наистина не може без ТЕЦ Марица-Изток 2.
Голяма част от търговците на ток са в конфликт на интереси
Търговците на ток са огромен брой като почти всички имат, чрез свързани лица, или централи на ВЕИ, или частни ТЕЦ. Те също играят за висока цена на тока, като дават екстремни оферти от една страна като купувачи на енергия с високи цени, и от друга страна – защото договорите им с по-малкия бизнес им гарантират печалба при продажба.
Пазарното обединение с Гърция
От средата на месец май БНЕБ вече участва в оперативните процеси по пазарно обединение с Гърция, тоест всички участници на борсите от двете страни имат достъп до пазара „Ден напред“. Гърция пък, от своя страна, е свързана с Италия – това са страните с най-високи средни борсови цени на тока в ЕС през 2021 г. Практически се обединиха най-евтиният и най-скъпият пазар на ток в ЕС. Случи се точно това, което можеше да се очаква – цената се вдигна много над нивото на евтиния пазар (България), изцяло за сметка на потребителите у нас. Производителите на ток изнасят и печелят добре, но цялата българска икономика страда, а някои сектори – направо загиват.
В резюме, ако трябва да отделим един най-значим фактор за рязкото поскъпване на цените на тока в последния месец, то това е полу-включването на България в електроенергийните пазари на ЕС – обединение с Гърция, което ни дава достъп до скъп ток и липса на обединение с Румъния (и оттам с цяла Централна и Източна Европа), което би ни дало достъп до относително по-евтин ток.
Това решение не е просто погрешно. То е престъпно. Чрез него българската държава (чрез държавните централи) и частните производители на ток изсмукват живителните сили на производителите на всичко друго.
Това обаче не е всичко. Дори и да се обединим с Румъния и да се коригират проблемите на БНЕБ, индустриалният ток в България ще остане по-скъп от преди и ще продължи да поскъпва. В основата на този по-дългосрочен процес стоят някои други причини, които са много по-трудни както за обяснение, така и за адресиране:
Слабата либерализация на пазара у нас
Домакинствата все още не са на либерализирания пазар, тоест те са защитени от пазарните изменения в цената на тока. Това означава, че огромна част от производството на мощностите с ниска себестойност е резервирана за тях. В резултат, индустрията плаща много повече – България е страната с рекордно високо съотношение на цената на тока за индустрията спрямо тази за домакинствата в ЕС. Това е социално-икономически и политически проблем, за който не виждам как ще се намери решение.
Структурата на българската икономика
Българската икономика в основата си е нещо като симбиоза между тежката, енергоемка индустрия и електроенергийната ни система. Втората е създадена и оразмерена, за да може да обслужва първата, където себестойността е най-силно зависима от цената на енергията – да ѝ осигурява конкурентно предимство под формата на изобилен, надежден и евтин ток. Включването ни в единен европейски пазар на ток автоматично унищожава това предимство. Резултатът е катастрофален не само за тежката индустрия, но и за множество други браншове, които разчитат на евтин ток. Пазарното обединение с Гърция го показва особено ясно – скъпият ток за тях не е проблем, доколкото захранва икономика базирана на услугите – основно климатиците на хотелите. За металургията, химията и машиностроенето в България обаче е въпрос на живот и смърт.
Натискът на климатичните политики
Цените на въглеродните квоти, които в последната година излетяха от около 20-25 до 55-58 евро/тон, оказват силен натиск нагоре, защото сме много зависими от лигнитните си ТЕЦ. Отделно в цяла Европа ВЕИ получават огромно предимство. Това обаче не може да реши основният им проблем – пълната липса на надеждност. В резултат се увеличават както периодите на свръх-високи, така и периодите на отрицателни цени на тока. Това е убийствено за цялата електроенергийна система.
Изложението ни към международните пазари на горива
С излизането ни на европейския пазар започват да тежат и глобалните цени на горивата – природният газ и черните въглища. А те правят нов исторически рекорд всеки месец – вече са скочили 3-4 пъти в сравнение с минимумите през лятото на 2020 г. При това положение относително ниски цени на тока може да има само там, където ядрената енергия формира голям дял от микса. Неслучайно, Франция, Белгия и Швейцария са с най-ниски цени и изнасят най-много ток през последните няколко месеца на 2021 г.
Свободен пазар на ток няма и няма да има
Пазарът на ток страда от един фундаментален недостатък, заради който няма как да работи добре без високо ниво на планиране и регулация – невъзможността за съхранение на големи количества. Независимо какво се говори и обещава, електроенергийната система практически изисква производството и потреблението да са абсолютно еднакви във всяка секунда. Колкото повече се увеличават нивото на електрификация на крайното потребление на енергия и политическият натиск в полза на определени технологии, толкова по-невъзможно става токът да се търгува свободно. Февруарската драма в Тексас показа защо – неадекватното планиране и контрол на системата могат да доведат не просто до икономически проблеми, а до тотален срив. При голям студ в умерените ширини това означава смърт.
Живеем в условията на Европейския съюз и господстващите в него утопични енергийни политики – тотално навлизане на ненадеждни ВЕИ, пълна електрификация, либерализация на пазара и затваряне на собствените източници на фосилни горива. Резултатите от тях са все по-високи цени на тока, все по-голяма зависимост от внос, все по-големи проблеми с надеждността на системата. Най-тежка цена ще плати страната с най-енергоемка индустрия, енергийно неефективен сграден фонд и енергийно бедно население. Да, това е България.
