Иван Петров Пожарлиев е български офицер (полковник), революционер, войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и полковник от Българската армия.
Роден е в Енидже Вардар, днес Яница, Гърция на 14 септември 1868 година. Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия, а след това и Военното училище в София в 1895 година. Служи в двадесет и трети и шестнадесети пехотни полкове.
Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 г. като военен ръководител на четата на Манол Караманов в Малешевско. През 1896 година заедно с капитан Стойчо Гаруфалов са с чета в Одринско. При разкола на организацията застава на страната на Иван Цончев. В средата на 1902 година Иван Пожарлиев пристига в Солунския революционен окръг заедно с върховистките чети на Анастас Янков, Тома Пожарлиев, Атанас Орджанов, Иван Карасулийски и други. Участва в организираното от Върховния комитет Горноджумайско въстание.
По време на Балканската война е командир на II скопска дружина от Македоно-одринското опълчение. През Първата световна война е дружинен командир в 63 пехотен полк на Единадесета дивизия. След края на войната последователно заема редица ръководни постове в Министерство на войната до пенсионирането си през 1918 г.
Умира на 16 август 1943 година в София.
