Магнезият: суровинната криза на Европа

Вече няколко месеца европейската индустрия затъва все по-дълбоко в енергийна криза, резултат от властващите през последното десетилетие политики. С идването на зимата тя не само няма да бъде решена, а тепърва ще се задълбочава.

Това обаче не е всичко. Сега европейската авто- и авиоиндустрия е изправена пред нов шок – няма магнезий.

Магнезият не е първият метал, за който се сещате, когато стане дума за индустриални суровини. Обаче бегъл поглед върху Списъка на ЕС на суровините от критично значение за европейската индустрия показва, че той се намира в горния десен ъгъл – тоест, това е металът, който едновременно има най-голямо икономическо значение и най-голям риск при доставките за ЕС. Причините са прости.

Първо, магнезият е незаменим в алуминиеви и други сплави в автомобилите, авиацията и други важни индустрии.

Второ, над 95% от метала идва от Китай, останалото – от Русия.

Трето, магнезият оксидира изключително бързо, което значи, че не може да се държи в запас на склад – нужни са непрекъснати доставки.


Въпросният списък съществува от 2010 г. и се преразглежда през няколко години. За какво служи обаче? През септември 2020 г. Европейската комисия представи План за действие относно суровините от критично значение. Проблемът отдавна е идентифициран, план на хартия има, но реални действия липсват.

В началото на октомври китайските власти се борят с тяхната си самосъздадена енергийна криза – потреблението расте, въглищата не стигат, но от Австралия не искат да внасят. Едно от решенията е да затворят 35 от всичките 50 металургични предприятия, които произвеждат магнезий. Извличането на тон магнезий е изключително енергоемко – изисква 35-40 MWh ток, което е 2,5 пъти повече от алуминия.

Намалената продукция стига за китайските нужди. САЩ все пак си имат и собствен добив. Само Европа остава на сухо. Цялата европейска индустрия е изправена пред поредното спиране, защото наличните количества стигат само до средата на ноември. Цените излитат в небесата, но и това не помага, защото алтернативен източник просто няма.
ЕС отново е в позиция да моли Китай да прави или не прави нещо. Интересното в случая е, че трябва да ги молим да копаят, внасят и горят повече въглища, за да има магнезий и за нас.

И то броени дни преди Срещата за климата на ООН. Обикновено сме така с Русия или САЩ (“Кой ще ни даде га-а-аз?!”). А може да бъде иначе.

Например, България има голямо находище на волфрам (tungsten; друг критичен метал от дясната част от графиката), за което има наличен проект за разработване от българска фирма и който може да спести евентуални подобни проблеми на целия ЕС. Да, обаче статуквото у нас не желае проектът да бъде реализиран и сме дотам.

Газ, въглища, ток, нефт, магнезий, полупроводници, контейнери, шофьори… Европа пропада от една криза в друга и затъва все по-дълбоко. Повечето проблеми са известни, кризите – предсказани от много хора, потенциалните решения – налични. Действия обаче няма.

Споделете:
Боян Рашев
Боян Рашев

Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.
Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси.
Има бакалавърска и магистърска степен по "Управление на околната среда и ресурсите" от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.