„Очаквам да измрат много хора, яко да измрат.“ (ген. проф. Венцислав Мутафчийски, 15 май 2020 година)
Ако мислите, че тези думи се отнасят за ситуацията в България от последните седмици, твърде вероятно е да грешите. По-скоро са валидни за това, което се задава от ноември нататък.
На 24 октомври ковид смъртността надхвърли 23 хиляди души (според официалната статистика). Тук не се включва т.нар. „косвена смъртност“ на умрелите поради това, че здравната система е била ангажирана твърде много с ковид пандемията, за да им предостави адекватни медицински грижи.
Приблизително 10 хиляди от тези хора си отидоха преди края на февруари тази година, когато или нямаше ваксини, или все още не бяха общодостъпни. От останалите около 13 хиляди, една част вероятно щяха да си отидат и при максимални нива на ваксинацията – ваксината в случая не е произвела антитела, изначално имунната система е била компрометирана, съпътстващи заболявания са изиграли решаваща роля. По-голямата част обаче можеха да бъдат спасени.
Тази „по-голяма част“ е жертва на обществените нагласи. Всяка глупост, разпространена в медиите и социалните мрежи, всяко декларативно насаждане на страх от ваксините, е забивало пирон в ковчезите им. За тези смъртни случаи вина обаче имаме и всички онези, които в един или друг момент сме допуснали да проявим надменно отношение към неваксиниращите се наши сънародници и така неволно сме втвърдявали тяхното грешно, а за някои фатално решение.
Броят на тези отишли си мърцина българи вече е съпоставим с геноцида в Сребреница от лятото на 1995 година.
Естествено, циркулират и твърдения, че статистиката е „надписана“ – към нея се добавят и починали по други причини, но обявени за жертви на пандемията. ОК, да видим тогава как стоят нещата с общата смъртност.
Между 2014 и 2019 година в България умират между 107 и 110 хиляди души на година. През вече пандемичната 2020 година бройката скача на близо 125 хиляди! Тази разлика от над 15 хиляди смъртни случая няма с какво друго да се обясни, тъй като възрастовата и здравна структура на населението не може така от само себе си да се промени толкова драстично. Важна подробност е, че официалната ковид смъртност скача в последните два месеца на годината – дотогава ситуацията изглежда под контрол.
През 2021 година досега има само две седмици, през които общата смъртност е по-ниска в сравнение със същите седмици на 2020 година. Едната е в началото на февруари (напомням, че през януари бе въведено поредното затваряне), втората – в началото на юли.
И сега стигаме до най-стряскащата част.
В периода 1-22 октомври тази година усреднената дневна ковид смъртност на седмична база се покачва от 78 на 112 починали. Миналата година по това време също се покачва, но… от 6 на 17 починали. А тогава още нямаше ваксини срещу ковид…
През ноември 2020 година кривата на смъртността рязко се покачва и на 5 декември вече показва числото 140. От „стартово ниво“ 17. Ако същата тенденция се повтори, при „стартово ниво“ 112, какви ли ще са данните около 5 декември? А има ли основания да се смята, че няма да се повтори? 20% ваксинирани, под 10% официално преболедували, делът на изследваните за антитела вероятно е по-малък и от този на ваксинираните (като при двете групи има частично припокриване), хаос в управлението на ковид кризата, предизборната кампания кара политиците да не смеят да предлагат непопулярни решения, обществото е силно разделено на „за и против ваксините“, „за и против мерките“…
Сценарий, при който идните 3 месеца ще умрат толкова хора, колкото през последните 18, съвсем не изглежда невероятен. Това означава още по-голям недостиг на работна ръка, занижена работоспособност на опечалените близки, свит вътрешен пазар, психически шок, деморализация… Истинска национална (ковид) катастрофа. Впрочем, 112 души дневна смъртност (на седмична база) е повече от усреднената смъртност в българската войска за периода на участието ѝ в Първата световна война.
Може ли всичко това да бъде избегнато (или смекчено)?
Трябва да признаем, че целта за постигане на колективен имунитет чрез масова ваксинация преди „четвъртата вълна“ вече е непостижима. Кампанията (доколкото я имаше) претърпя провал – ако за близо 10 месеца имаме 20% ваксинирани, кога точно ще стигнем поне 70%? За да имате пълен имунитет срещу „четвъртата вълна“, трябваше да си поставите първа игла през пролетта или лятото (сега единствената опция е „Янсен“). Ваксинацията срещу ковид закъсня. И не е като да се сещам чак сега – предупреждавал съм през май и през август.
Битката вече е за спасяване на отделния човешки живот вместо да се отървем с поносими загуби.
„Зеленият сертификат“ е компромисното решение между пълното затваряне (което никой не иска, а и само ще отложи неизбежното, ако не е комбинирано с други мерки) и оставането на досегашния режим (либерален, но и преобладаващо неспазван). Основните му недостатъци са два:
- Дава почти неограничени, пожизнени права на тарикатите с фиктивна ваксинация.
- Ако в някаква степен стимулира ваксинацията, то в по-голяма степен ще стимулира търговията с фалшиви сертификати.
Противници на ваксинирането изтъкват, че естественият имунитет е по-силен и по-дълготраен от придобития чрез ваксина (което е спорно, всеки случай е индивидуален). Но колко от тях са се изследвали, за да докажат, че имат по-надежден имунитет от ваксинираните?
Крайно наложително е да се въведе всеобщо (и разбира се, безплатно) тестване – за антитела, но и за Т-клетъчен имунитет. Включително за вече ваксинирани – има случаи на липса на реакция, има и фиктивни. А също и за преболедувалите. И при добри резултати да се получава „зелен сертификат“ за определен период от време. В противен случай – лекарски препоръки за избягване на рисковете и съвети за повишаване на имунитета. Ако на някого това му звучи като „ограничаване на свободата“, ще напомня, че когато правото на Живот е застрашено, всички останали права и свободи увисват във въздуха.
Да, ще бъде трудно (и скъпо). Но дотам се докарахме с всичките си решения, действия и бездействия (като държава и общество) през последните месеци. И Бог да ни пази!
