„Явно, за да изпита състрадание, човек, трябва да бъде такъв, че да смята за изложен на някакво зло било себе си, било някого от близките си, и то на такова зло, за каквото се каза в дефиницията, на подобно или на близко до него, поради което не състрадават нито хора, окончателно загубени (те смятат, че няма повече да претърпяват, тъй като са претърпели всичко), нито онези, които се смятат за свръхщастливи – те се държат дръзко: защото щом смятат, че притежават всички блага, ясно, включват и невъзможността да претеглят някакво зло; и това е едно от благата. Такива, които смятат, че могат да пострадат, са вече пострадалите и избягналите злото, по-възрастните с мъдростта и житейския си опит, слабите, още повече страхливите, образованите: защото те са разсъдителни. Също, тези, които имат родители, деца, или жени: последните са част от самите тях и могат да претеглят посочените беди. Също – онези, които не са във властта на едно мъжествено чувство, например на гняв или на смелост, (защото тогава човек не мисли за бъдещето), и тези, които са настроени дръзко (защото те не разсъждават за възможността да пострадат някак), а намиращите се по средата им; също – необзетите от прекомерен страх, защото ужасените не изпитват състрадание, вдадени в собственото си страдание. Също – ако смятаме, че някои хора са порядъчни: защото който не смята никого за порядъчен, ще смята, че всички заслужават зло. И изобщо – когато човек е в положение да си спомни, че подобни беди са се случвали и на него или на някого от близките му, или да си помисли, че могат да сполетят него, или някого от близките му“
Реторика, Аристотел, прев. Проф. Александър Ничев, Наука и Изкуство, 1986
Политическият избор като преценка на риска
В предишни публикации и участия по програма Христо Ботев обяснихме как е възможно при едни и същи доводи ЗА и Против даден политически избор, различните хора да достигат до различни изводи по рационален и обоснован начин. Това е възможно, защото те правят оценка на риска при своя избор – какво може да се спечели от даването на гласа си за дадена политическа партия с нейната програма спрямо това, което може да се загуби. Различните хора ценят по различен начин това, което имат, спрямо това, което биха искали да имат и съответно имат различни нива на толериране на риска. Изборът в реалността е претегляне на вероятностни аргументи за и против, той не е неопровержим извод, какъвто можем да срещнем при доказване на твърдения в логиката. Различните тежести, които различните хора дават на едни и същи аргументи дават различни крайни изводи – въпрос на разлики в приоритетите.
В България това ги обособява да гласуват за различни политически сили. В България отношението към риска е основен критерий при гласуването – защо това е така, би било редно да се изследва от политолози, социолози и антрополози. А, че е така, може да се види от устойчивостта на гласуването спрямо политиката на избираните партии. Примери за това големите твърди ядра на партии като БСП, или ДПС, но за нас най-интересният пример е с ГЕРБ.
Гласуването за ГЕРБ след 2013-та година има една съществена мотивация – ако ГЕРБ изгуби изборите, на тяхно място може да дойде БСП, която ще управлява по-лошо и ще увеличи риска за оцеляването и просперитета на хората, както показа правителството на Орешарски. Хаосът със служебните правителства през 2021-ва година ясно показва, че вакуумът, който изборната загуба на ГЕРБ създаде, може да доведе до значително по-лоша ситуация в условията на епидемия. Следователно ГЕРБ е нискорисковият избор. Това е начинът на разсъждение на избирателите на ГЕРБ, които дълго време продължаваха да ги поддържат като първа сила в страната. Това обаче не са толкова много хора в абсолютен брой. Те имат ясно изразен профил на гласуващи, които изпитват отвращение от риска, или, както Талеб би възразил, които предпочитат да ограничават загубите, следвайки съвета на Уорън Бъфет за търгуване на борсите. Това е напълно оправдана еволюционна стратегия, когато има серия от последователни залози – вероятността за пълна разруха трябва да е нулева, иначе при достатъчно дълга игра, разоряването е неминуемо, без значение от временните печалби – т.нар. разорение на играча.
Залагането на сигурното в продължение на години имаше и обратен ефект – то даде картбланш на управляващата партия да затъне в корупция (Фиг.1) на ниво, достатъчно високо, за да е неприемливо за значим бой гласуващи българи, но недостатъчно високо, за да промени възгледите на гласуващите зa нея – рискът от управлението на БСП все още бе значително по-висок, за да натежи в според техния начин на претегляне.
Фигура 1. Индекс на корупцията в България – по-ниско е по-голяма корупция
Профилът на тези избиратели на ГЕРБ може да се види от цитата на „Реторика“ на Аристотел – това са разсъдителните поради житейски опит, психологическа нагласа, или образование. Разбира се, не всички от склонните към нисък риск гласуват за ГЕРБ, нито всички гласуващи за ГЕРБ са от този тип – но това са тези, които оставаха на всички избори, и това са тези, чието колебание доведе до загубата пролетта на 2021-ва година, което започна общ процес на отлив, изразил се в загубата през ноември. Профилът на избирателя на ГЕРБ по отношение на риска се проявява и във всички техни решения – често това са хора на заплата в частния бизнес, или са държавни служители, или най-общо служители в публичния сектор, хора, които предпочитат спестяването и сигурните вложения пред рисковете на предприемачеството. Това е свързано и с определен възрастов профил, ограничен само от доминирането на високата средна възраст при избирателите на БСП. В малките населени места, това са и хора, чиито бизнес зависи от благосклонността на местната власт, където членството в ГЕРБ е необходимо условие за стабилност.
Избирателите, които винаги гласуват срещу ГЕРБ и дори биха гласували с БСП, само и само ГЕРБ да не са отново на власт, имат противоположното отношение към риска – и напълно различен социално-демографски профил. Гласуващите за опозицията като ДБ са предимно хора в дребния бизнес, предприемачи, проактивни хора, смятащи, че всичко зависи само от тях и от личния им избор (всеки сам си преценява). Дребният бизнес е място, в което високият риск се възнаграждава – за 30% оцелели фирми след първите десет години. Те слушат само своя глас и игнорират провалилите се, защото те не мислят вероятностно – за тях успехът потвърждава техните качества. Това е същото като да кажеш, че залогът да се паднат три шестици с три зара е бил оправдан, защото те са се паднали и е донесъл печалба при вероятност 1/216 да се случи[i]. За тях печалбата от поетия риск е неговото оправдание, защото не отчитат знаменателя. Много от тях предпочитат да поемат по-високия риск и да гласуват принципно, а не с цел да спрат БСП, като смятат, че наградата при успех е толкова голяма, че оправдава шанса за неуспех и връщане на БСП на власт. Минималното според тях предимство на ГЕРБ пред БСП не оправдава гласуването за първите, за да не дойдат вторите. Разбира се, и при двете групи избиратели роля играе ефектът на ореола – тези, които избират ГЕРБ и Борисов оправдават всички техни недостатъци, с което подсилват избора си. Тези, които са избрали да гласуват срещу Борисов или за опозицията, не виждат нищо правилно в действията на управляващите и всякакви граници с БСП напълно се размиват в тяхното възприемане на ГЕРБ.
Отношението към риска и управлението на епидемията
Защо ГЕРБ се представи слабо на изборите през април 2021? Все още липсва истински анализ, който да види каква политика водеха ГЕРБ и в полза на кого беше тя. Политика по отношение на пандемията. През март 2020-та година управляващите заеха позиция в защита на своите избиратели, които са склонни да поставят отговорността към общото преди личната свобода – една типична характеристика на консерватизма, както на естествения, така и на политическия такъв. Твърдите мерки предотвратиха вълната, чиято липса някои говорители на определени бизнес интереси използваха, за да яхнат вълната от умора и недоволство сред част от населението. Надигащата се вълна без използвана от Борисов, както той сметна – много умело. Поканата за среща с Мангъров и последвалите популистки жестове (който го е страх, да носи маска – така каза Борисов) отприщи недоверието, което мнозинството хора имат в държавните институции. Политиката по отношение на пандемията започна да се изменя, заедно с нарастващото недоверие към медицинските авторитети, поради инжектирането на платени учени, даващи публичност на фалшиви новини. От лятото на 2020-та година, епидемията бе оставена да се развихри и до декември 2020-та това осигури рекордна година по обща смъртност за България – четвъртата такава след 1913 (холера), 1918 (испански грип), 1997 (Жан Виденов) с над 120 000 починали. Правителството взе мерки, закъснели, но ефективни, както тогава, така и пролетта на 2020-та, които доведоха до спад на случаите при процент заразени много под необходимия процент за колективен имунитет, който бе до 75% за дивия вариант и британския вирус. Това спести десетки хиляди животи, но не попречи България да бъде втора в света след Перу по надвишена смъртност на глава от населението. С напредването на времето и завладяването на медиите от фалшивите учени с фалшиви новини, политиката на ГЕРБ все повече се отдалечаваше от защитата на собствените им избиратели, които подкрепиха напълно действията на генерал Мутафчийски и избраха да бъдат отговорни поради своя нискорисков профил. Отпускането след пролетната вълна бе направено по начин, който дори Мангъров не би могъл да надскочи и спадът бе изцяло плод на късмет, не на мъдро управление – да напомним, заразените до лятото са в най-добрия случай 40%, както непредставителното проучване на министър Кацаров показа (то е горна граница). Изборите бяха точно по времето на вълната и непремереното отпускано, съпроводено с неадекватни изказвания на здравния министър, подценяващи ситуацията, доведоха до отлива на избиратели, почувствали се предадени от своята партия и своя лидер. Партията, която изглеждаше, че носи най-ниския риск, внезапно се оказа играеща на хазарт с живота и здравето им – и те я наказаха за това. Стратегията на Борисов от лятото на 2020 насам също както стратегията на Тръмп в САЩ не се отплатиха – за което предупредихме още пролетта на 2020[ii], защото високорисковите хора винаги са малцинство в едно общество – иначе то не би се съхранило.
Хаосът, който дойде след тези избори поради същата причина можеше да ги накара отново да гласуват за ГЕРБ – защото сегашният етап от епидемията изглежда най-лошо управляваният до момента – най-слаби мерки при най-заразния вариант и перспективи за рекордна смъртност до края на 2021-а като резултат. Рекорд над рекорда от 2020-та, съпоставим с този от 1918-та година с реална опасност да отбележим над 150 000 починали. Случаят с ерозиращия вот на ГЕРБ може да се обясни с една концепция, наречена метаустойчивост, за която писахме в „Антикрехкост и епидемии“. Вотът за ГЕРБ бе като диамант – изключително твърд, но крехък. Основанието да се гласува, за да не дойде по-лошо е много силен предразсъдък в смисъла, влаган от Бърк. То, обаче много лесно може да изчезне, ако избирателите се почувстват незащитени, каквото усещане донесе лошото управление на епидемията след проф. Мутафчийски. Когато то изчезне, стопява се и ореолът на добрите, който идеализира и рационализира направения политически избор. Липсата на силни причини за гласуване по същество, базирани на големи успехи и на позитивно развитие води до ерозия на вота. Разбира се, има много какво да се каже в полза на управлението на ГЕРБ от анализатори, не само срещу него (например фокусът върху образованието), но наличието на такава тежка криза, застрашаваща живота и здравето на хората изисква много по-силни доводи, за да се преодолее едно чувство на изоставеност у избирателите.
Епидемията като политическа граница
„Когато критикувате философията на една епоха, не насочвайте вниманието си главно върху интелектуалните позиции, които нейните поддръжници смятат за нужно явно да защитават. Тя има някои фундаментални допускания, които привържениците на всички варианти на (философски) системи неявно приемат, защото нито един друг начин за обяснение никога не им е хрумвал.“
Алфред Норт Уайдхед
Политизирането на епидемията е проявата на същото отношение на риска, което избирателите на различните партии имат в своя живот и в избора за кого да гласуват. Нискорисковите хора избират да бъдат отговорни, да спазват правилата, вярват, че има вирус, че ваксините работят, че сигурността е пред свободата по време на подобна криза (нещо, което изказа многократно и Иван Костов, който е класически консервативен човек от европейски тип). За високорисковите, описани в цитата от Аристотел – предприемачите, младите, дръзките, имащите всичко (без знания по вероятности) вирус няма, това е леко заболяване, всеки сам преценява, смъртността е висока така или иначе. Част от тях, с профила на класически либерали са твърди поддръжници на ваксинацията, други са твърде крайни в своето подценяване на риска. Никоя от тези групи не избира на база експертиза – те се доверяват на авторитети, отговарящи на техните разбирания. Съществената разлика е, че истина има и тя е на страната на нискорисковите, които по природа се доверяват само на най-високите авторитети, спазвайки йерархичния принцип. Високорисковите агенти си създават свои кумири, които напълно пасват на техните разбирания и следователно не са им авторитет. Авторитет е човек или институция, която слушаш, когато ти казва неща, които не харесваш, не някой, когото избираш, защото говори каквото искаш да чуеш.
Изборът на хората как да гласуват и как да се държат по време на епидемията в България следователно се определя най-вече от техния характер и едва след това – от тяхната преценка. Той е част от едно общо поведение, което се проявява в икономиката, в отношенията с другите хора (пазим ли приятелите, или лесно ги отхвърляме заради различни възгледи?), в карането на кола, в управлението на вложенията. И ако изборът на действие по отношение на пандемията трудно би могъл да бъде разбран, когато е в пълно противоречие с всички данни, изследвания и общия научен консенсус, то при политическия избор, за който специализирани познания не са нужни, той е изненадващо рационален и в двата случая. Така, въпреки, че двата полюса на гласуването в България (по отношение на статуквото) не разбират мотивите на другия и дори донякъде се презират, те споделят общ метод и механизъм за взимане на решения и преценяване на риска, обща рационалност с различни крайни резултати. Упоритото гласуване ЗА и ПРОТИВ статуквото в България не е изненадващо – то е очаквано и логично, макар и за съжаление непродуктивно. Поддържането на произвола на управляващите само защото те са пречка пред по-страшното не е по-ефективен от желанието да се съюзим дори с БСП, само за да продължим промяната, както сега се случва. Това са два полюса, които се антагонизират, но отдалечават политическия процес от нормалното русло на избора според възгледите и принципите за двете рязко отделени по отношение на риска групи избиратели.
Заключение
Икономиката не може да работи без високорискови агенти. Тяхната саможертва en masse е причината колелото на иновациите да се върти. Но тя не е продиктувана от знание – всъщност знанието за големината на риска би попречило той да бъде поет и би спряло прогреса. А без знание е невъзможно да се управлява държава. Предприемачите и управленците са различни животни – като Колумб и Макиавели – дотолкова различни, че не се справят добре в областта на другия. По същия начин и избирателите от тези два рискови полюса не се смесват като водата и олиото – нещо разбираемо в политиката, но с трагични последствия по време на епидемия. Свобода или сигурност – вечната дилема, която тези две групи не усещат като фалшива. Съществуването на подкрепа за партии заради други партии – БСП заради ГЕРБ, ГЕРБ заради БСП, опозиция заради ГЕРБ и БСП е проява на характер, не на преценка. И води до характерна политическа картина и трайна политическа криза. Една крехка метаустойчивост, периодично изплуваща от хаоса, с постоянно снижаващо се политическо ниво на повечето участници. Загубата на тази метаустойчивост породи нови бифуркации и доведе до най-странното правителство от 30 години, в което БСП и ДСБ съжителстват мирно и съвместно заедно с партия на няколко месеца и формация, създадена около водещ на токшоу.
Политическият избор винаги е добре премерен риск в България. За съжаление всеки го измерва по собствената си скала и общият резултат не е оптимален за никого от избиращите. А гласуването на основа на политическите убеждения съществува, за да избегнем подобен многогодишен капан, в който противоборствата на различните по отношението към риска агенти водят или до застинало статукво под маската на стабилност, или до пълен хаос, под лозунга за промяна.
[i] Пример даден от Яков Бернули в Ars Conjectandi, труд, в който е дадено доказателство на първата версия на закона за големите числа, с употребата на свойствата на бинома на Нютон.
