В следобеда на 28 август 1943г. след кратко боледуване умира Негово Царско Величество Борис III, скоро след като се връща от напрегната визита при Адолф Хитлер.
Цар Борис III Обединител е престолонаследник и принц Търновски от раждането си на 30 януари 1894 г. до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си 3 октомври 1918 г. до смъртта му на 28 август 1943 г. Той е син на Цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война. Тъй като династията на Фердинанд – Сакскобургготите е немска, а самият той е цар на българския народ, малкият Борис е кръстен както от православен, така и от католически свещеник. Негови кръстници стават съответно император Николай II и папа Лъв ХIII.
През Балканските (1912 – 1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия. Поема държавата в рискована и нестабилна ситуация – тежки репарации, наложени от Ньойския договор, териториални, човешки и стопански загуби в следствие на последните две войни и агресивна антимонархическа опозиция в лицето на комунисти и земеделци. Година след възкачването му на трона, на власт идва правителството на Стамболийски. Буржоазните партии и офицерският корпус са преследвани, а монархът е под постоянна заплаха. Царят санкционира Деветоюнския преврат от 9 юни 1923г. дело на цанковисткия Народен сговор . През 1934г. нов военен преврат на кръга Звено забранява политическите партии и отрежда на царя роля в сянка. В рамките на една година обаче, Цар Борис постепенно печели влияние и през 1935г. на практика овладява властта. Следващите години често са определяни като „личен режим на Цар Борис III”. Парламентарната система е възстановена, но изцяло мажоритарно, без политически партии. Това е периодът на най-голям икономически възход на Българя в цялата ѝ нова история.
По време на Олимпийските игри от 1936г. в Берлин, Цар Борис III e един от малкото, които не изпъват ръка в нацистки поздрав, въпреки че е непосредствено до Адолф Хитлер.
След началото на Втората световна война Борис III насочва България към неутралитет. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г. Силна икономическа свързаност с Германия и щедрите предложения от страна на Хитлер за възстановяване на отнетите български територии (национална травма на българите от Берлинския конгрес и Ньойския договор) от една страна и военната заплаха от друга, принуждават Борис III да се присъедини към Тристранния пакт през 1941г. На 13 декември 1941г. България обявява война на Великобритания и САЩ, окончателно включвайки се във Втората световна война на страната на оста Берлин-Рим-Токио. България си връща Южна Добруджа и Македония, а в Беломорието и Източна Югославия изпраща окупационен корпус, който поема властта от германските войски. Макар и за малък период от време е осъществен българският национален блян от Санстефанска България. Поради това Борис III е наречен от българския народ „Цар Обединител”.
След разлома в пакта Молотов-Рибентроп и избухналата война със СССР, Борис III (въпреки, че България е съюзник на Германия) не изпраща редовни войски на Източния фронт, против желанието на многото доброволци, пожелали да се бият срещу болшевизма.
Въпреки, че български войски не участват в нито едно сражение със силите на Антантата, София е подложена на унищожителни бомбандировки. Натискът от страна на Германия за изпращане на войски на Източния фронт се засилва, но Борис III категорично отказва. Успява да спаси над 50 000 евреи, които не биват изпратени в концентрационни лагери, с подкрепата на обществото и Българската православна църква. Не успява да спаси около 13 000 евреи от Беломорието, които не са под негова юрисдикция.
В разгара на събитията, когато Втората световна война достига своята кулминация, а България има огромна нужда от своята политическа стабилност, се случва немислимото – обичаният от целия народ български цар умира. През август 1943г. няколко дни след изключително тежка и враждебна среща с Хитлер, Цар Борис III е покосен неочаквано от сърдечна недостатъчност. Германските доктори, сред които токсикологът Ханс Епингер, грижели се за здравето на монарха, са на мнение, че Борис е починал от същата отрова, която д-р Епингер е намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия първи министър Йоанис Метаксас – действа след седмици и бавно и причинява появата на петна по кожата. Според слухове за смъртта на Борис III, царят е отровен по нареждане на Хитлер, за когото се знае, че е бил бесен след последната си среща с българския владетел и отказа на последния да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР. Синът му Симеон Сакскобургготски не отрича тази версия, но посочва като вероятна и хипотезата, че интерес от смъртта на царя е имал и СССР, като в случая е възможна намесата на НКВД.
След петдневно поклонение в катедралата Св. Александър Невски и грандиозно погребение, Цар Борис III Обединител е погребан в Рилския манастир.
Снимки: Ретро-Фото Хроника, Българско хералдическо и вексилоложко общество
