#НаДнешнияДен 1969 г. умира Петър Завоев – български журналист, писател и изследовател.
Роден е на 20 юни 1880 година в град Щип, Македония. Първоначално учи в родния си град, а по-късно завършва Солунската българска мъжка гимназия. След 1900 година Петър Завоев е журналист в България, живее предимно в Пловдив и София.
Завоев е редактор на хумористични и информационни издания – вестниците „Пловдивска поща“ (1903-1904) и „Бодил“ (1905) и списание „Нов свят“ (1904).
В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Учредителното събранието се състои в пивница „Сан Стефано“, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, Иван Павлов Костов, Христо Абрашев, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и Лазар Пулиев-Дядката, който е избран за председател.
След Младотурската революция Петър Завоев е специален пратеник в Македония на вестник „Българска независимост“ (1908), чийто редактор е Трифон Кунев. В този период издава списание „Македонска звезда“ (1909 – 1910) и вестник „Стрела“ (1911–1914).
По време на Балканската война в 1912 – 1913 година служи като куриер в нестроевата рота на 12-а лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение. След окупацията на Вардарска Македония от България по време на Първата световна война в 1915 година се завръща в Македония. След войната е сред редакторите на вестник „Ново време“ (1919 – 1923).
Участва като делегат от Щипското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година. Същата година е един от основателите на Македонския научен институт и председател на Щипското благотворително братство. С фейлетони, разкази, критики, историко-географски и етнографски бележки сътрудничи в много хумористични и други издания – вестниците „Македония“, „Литературен глас“, „Мир“, „Щурец“, „Заря“, „Обзор“, списанията „Македонски преглед“, „Родина“ и други.
След 1944 година Петър Завоев е преследван от властите. В периода 1949–1953 година е изселен в Ловеч.
Умира в 1969 година в София.
Творчество
Публицистичното и научно творчество на Завоев е свързано с бита, настоящето и миналото на българите в Македония и най-вече – с родния му край, Щипско. Неговите литературни творби – романът „Кривата круша“ (1908), сборникът с разкази „Моите стари съседи“ (1924, 1929) и други също са посветени на бита на българите от края на XIX и началото на ХХ век и мястото на традиционните ценности в един променящ се свят.
В списъка на литературата, обявена за изземване съгласно ХІІ Постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г., е включена книгата му „Град Щип“.
По-известните псевдоними на Завоев са: Прохор Пчински, Петър Сладкодумов, Пиеро, Белоглавов, Дон Педро, Гаврил Лесновски, Макар Чудра, Хаджи Еремия, Онуфрий Бодкин, Отински.
Съчинения
Кривата круша, София 1908, 224 с.
„Писма от Македония. 1908–1916. (Пътни бележки, наблюдения и впечатления)“, София, 1916, 166 с.
“Моите стари съседи. Разкази”, София, 1924, 84 с. (второ допълнено издание, С. 1929, 160 с.)
Спомен из просветното минало на гр. Щип, Македонски преглед, г. II, 1926, № 4, с. 104–106
Лена Банджорка (Битов разказ), Македонски преглед, г. III, 1927, № 2, с. 110–120
Град Щип. Минало и просвета до революционните борби, Македонски преглед, г. III, 1927, № 3, с. 35–66
Град Щип. Минало и просвета до революционните борби, София 1928, 40 с.
Град Щип, София, 1943 г., 134 с.
