#НаДнешнияДен 1902 г. е родена Фани Попова-Мутафова – българска писателка и преводачка.
Фани Попова-Мутафова е дъщеря на генерал Добри Попов. Племенница на генерал Стефан Нерезов. До 12-годишна възраст живее със семейството си в Италия, където баща ѝ следва и завършва Военната академия в Торино. Там тя учи в начално училище, взема уроци по италиански и пиано. В София завършва полукласическия отдел на Първа девическа гимназия през 1922 г. и същата година се омъжва за Чавдар Мутафов. Приета е да следва философия в Софийския университет, но заминава със съпруга си за Германия, където учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922 – 1925) и слуша лекции по история на изкуството. През 1925 г. семейството се завръща в България. В периода 1925 – 1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“. Има син – Добри Мутафов, внучка – Фани Добрева-Турмачка.
Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията „Асеновци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България.
Избрана е за член на ПЕН клуба в България през 1932 г. По време на Втората световна война се увлича по националистически идеи и пише публицистика.
След деветосептемврийския преврат през 1944 г. изпада в немилост. Изключена е от Съюза на българските писатели заедно с редица други творци. Арестувана е и изправена пред шести състав на т. нар. народен съд. Осъдена е на 7 години строг тъмничен затвор и 10 хиляди лева глоба за „антиболшевизъм“, „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. След 11 месеца престой зад решетките (13 октомври 1944 –8 септември 1945) е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си. През 1950 – 1951 г. отново е затворена и следствена, считана „като опасно за държавната сигурност лице“. Въдворена е в ТВО лагер край с.Ножарево
В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа „Време разделно“, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев.
лед като през 60-те години на XX век комунистическият режим се ориентира към „патриотична“ идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за „грешките“ си, за да излезе поправеното издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“.
„Последният Асеновец“ е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. Последната ѝ книга е биографията „Д-р П. Берон“ (1972).
В периода 2007 – 2009 г. четирилогията „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.
Умира на 9 юли 1977 г. в София.
Произведения
Жени (1927)
Жената на приятеля ми (1929)
Солунският чудотворец (1929/30)
Недялка Стаматова (1933)
Зарко и хвърчилата (1934)
Огледало, нимби и цветя (1934)
Велики сенки (1935)
Дъщерята на Калояна (1936)
На кръстопът (1937)
Приказки за Крали Марко (1937)
Христо Ботев (1937)
Йоан Асен (1938/39)
Последният Асеновец/Боянският майстор (1939)
Княгиня Мария-Луиза (1939)
Събрани творения. Том 1 – 10. С., Ив. Коюмджиев, 1941 – 1943
Новата българка (1942)
Червената мантия (1943)
Д-р П. Берон (1972)
Когато бяха малки (1979)
Асеновци. В 4 т. (2007 – 2009)
