Темата със спирането на „Мини Марица изток“ не е слизала от дневния ред, откакто се разбра, че заради политиките на Европейския съюз (EС) в областта на климата и енергетиката, предимно т.нар. Зелена сделка, сме принудени да закрием въглищните си мощности. Макар по документи да сме една от страните, които предвиждат най-дълъг живот за въглищната си енергетика, като само Полша е договорила по-добри условия, според Националния план за възстановяване и устойчивост въглищните централи трябва да спрат да работят най-късно до 2038 г.
Преди началото на предизборната кампания парламентът трябваше да приеме и актуализирана „Пътна карта за климатична неутралност“, но заседанието беше саботирано от депутати от “Възраждане” и “Има такъв народ”. Въпреки това, тя е едно от условията, които страната ни трябва да изпълни, за да получи второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Европейската комисия все по-активно настоява за изпълнение на поетите ангажименти.
Плановете предвиждат до 2026 г. да се въведат нови 3500 МВ възобновяеми енергийни източници, като до 2030 г. ВЕИ мощностите трябва да станат 7500 МВ, сред тях да има и вятърни централи в морските води, а батериите за ток да се увеличат до 1600 МВ. Разбирайте, да се обградим с перки и фотоволтаици. А всъщност уж екологичните алтернативи на въглищата, са свързани с отпадъци, които ще се натрупат след амортизацията на перките на ветрогенератори например, като според прогнози, броят им може да достигне 9000 годишно през следващите няколко години. Освен това, размерът на електронните отпадъци, поне към момента, е най-бързо растящият поток от твърди отпадъци в света и само крайно незначителна част от тях се рециклират. Зелена сделка, а?
Също така, макар и все още да е на изчакване, Законът на разполагането на вятърни електроцентрали в Черно море мина на първо четене в Народното събрание и въпреки кръглата маса, проведена на 6 февруари тази година, на която туристическият бранш се обяви твърдо против него, все още предстои да разберем дали до година, две вятърни паркове няма да бъдат разположени близо до брега. Разбира се, те могат да бъдат разположени по-навътре в морето, но това ще струва на инвеститорите много пари, което е ясно какво означава.
И макар че вече и в Европа се чуват все повече гласове срещу Зелената сделка, която се разбра, че въпреки яростното ѝ налагане през последните години, всъщност е основна причина за по-лошото икономическо състояние на Европа, обричайки континента на деиндустриализация, към този момент – и в в този си вид, тя е все още в сила, както са в сила и нашите ангажименти, към чието изпълнение се приближаваме все повече.
Светлина в тунела дадоха резултатите от европейските избори, на които победителите – дясноцентристките от ЕНП, обявиха, че ще се опитат да ревизират някои части от Зелената сделка, например преразглеждане на забраната на двигателите с вътрешно горене, която забрана означава шофирането да стане лукс, възможен само за тези, които могат да си позволят скъпите електрически автомобили. Подобни ограничения, като тези, касаещи забраната за ДВГ и забраната на добив на различни енергийни източници, доведоха Европа до границите на рецесия, а другите континенти вече я изпреварват в икономическия си растеж.
Но е много рано да се радваме, защото страните – къде по-бавно, към с по-активни темпове, усилено се готвят за проблемите, произтичащи от Зелената сделка, включително и до компенсации на работниците, за които след закриването на предприятията, в които работят, ще се наложи или да излязат на пазара на труда, или да се пенсионират по-рано.
Както стана ясно, в Бюджет 2025 е заложено до края на 2038 година за служителите в енергетиката да действа мярката за “ранното пенсиониране” като всеки работник ще може да избира дали да получи парични обезщетения по Кодекса на труда или да се “пенсионира” за 5 години по специалната програма. Ранното пенсиониране се предлага като платен годишен отпуск до 5 години за миньорите, наближаващи пенсионна възраст и включва до 80 на сто от брутното трудово възнаграждение и 100 процента от социалните осигуровки.
Разбира се, към този момент това е само предложение, което предстои да бъде внесено в Народното събрание през ноември, а за неговото практическо реализиране ще трябва да бъдат заложени още средства в бюджета за следващата година.
А нарастващият скептицизмът спрямо Зелената сделка налага поне известна „редакция“ в начините на постигане на целите ѝ. Отдавна отмина времето, когато лозунгите, с които тя беше промотирана и представена, успяха да заблудят огромна част от европейското население. Вече не е достатъчно и Грета Тунберг да се появи и да каже няколко заучени и клиширани думи, за да повлече тълпи от лековерници. Реалностите, които донесе зеленият пакт, са оказаха доста различни от утопичния алабализъм, че ЕС ще се превърне в общество с модерна икономика, чиито растеж не зависи от използването на ресурси, а през 2050г. няма да има нетни емисии на парникови газове.
