#НаДнешнияДен 1883 г. е роден Сирак Скитник – големият български писател и художник Панайот Тодоров Христов.
Роден е в град Сливен, завършва Богословското училище в София. Учител в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и другаде. През 1908 г. заминава за Петербург, където учи живопис в частното училище на Леон Бакст (състудент на Марк Шагал и Василий Кандински).
Член на групата „Мир искусства“, която в края на 19 век и началото на 20 век се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа (Николай Рьорих, Иван Билибин, Кузма Петров-Водкин); изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През 1912 г. се завръща в България, участва в Балканската война. През 1913 – 17 г. учителства в Асеновград.
Съредактор на сп. „Златорог“ – от 1922 г. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София, където поставя през 1923 г. пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея. През 1924 – 25 г. е библиотекар в Министерството на просвещението. Председател на дружество „Родно изкуство“, пръв председател на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ). На 25 януари 1935 г. Цар Борис III издава указ, с който се удържавява Радио „София“. На 18 юни същата година Сирак Скитник пръв поема поста главен ръководител на радиото и остава на него до смъртта си.
Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност на образите.
Умира на 5 март 1943 г. в град София, погребан е в Централни софийски гробища.
Благовест
Ангели бели на бяло предвестие
В бяла предутрин над нас пролетяха…
Вишните цъфнали къпят корони –
Бели корони във бяла предутрина.
Ангели бели на бяло предвестие
В бяла предутрин дълго тръбиха.
Звънко тръбиха, предпролед вестиха –
Бяла предпролед сред бяло сияние.
