Ивлин Уо – консервативният английски писател

---

---

Ивлин Уо (1903-1966) – консервативният английски писател

Ивлин Уо е голямо име в английската литература. Известен е като безспорен майстор на сатиричния роман от първата половина на XX век и безупречен стилист.

Да се каже за него просто че е написал световно известни книги като Завръщане в Брайдсхед (1945 г.) и живял необикновен живот, е със сигурност недостатъчно, за да бъде добре разбран.

Роден малко повече от десет години преди Първата световна война в Хампстед, Лондон, приет за студент по история в Хартфърд Колидж на Оксфордския университет през 1922, приел католическата вяра през 1930, участвал във Втората световна война в състава на Кралските морски пехотинци и Придворната кавалерия, Ивлин Уо умира в дома си в Кум Флори, графството Съмърсет през 1966 навръх Великден. Творчеството му е събрано в 42 тома издание на оксфордското университетско издателство, Пълни събрани съчинения (2015 -), под редакцията на неговия внук Александър Уо.

Известен с невъзможния си характер, пословичното си чувство за хумор и отмъстително перо, Ивлин Уо казва за себе си, че ако не е била католическата му вяра, той би бил много по-ужасен човек, отколкото всъщност е бил. Принципно консервативен човек по отношение на житейско-философските и политическите си възгледи, както и непоклатим антикомунист, той е и един от малкото английски писатели с десни убеждения, които още по време на Втората световна война пишат за опасностите от навлизането на тоталитарната идеология в цяла Европа.

Въпреки всепризнатия му талант от самото начало на кариерата му, както и особеният му чар, Ивлин Уо е личност, която и досега предизвиква напълно противоположни мнения. За тези, които го харесват, а те все пак са мнозинство, той е голям стилист на английския език, безкомпромисен в подбора на точната лексика и спазването на правилната граматика, всепризнат майстор на безупречни изречения и бликащо остроумие. За други, особено за прогресивните интелектуалци и модерните британски академични познавачи на литература, Ивлин Уо е почти винаги възприеман по- критично като регресивно-религиозен и крайнодесен представител на междувоенното поколение, който носи белезите на расизъм и дори на фашизъм. А за хора като мене, белязани от историята на следвоенна Европа от другата страна на желязната завеса, но и за някои други негови съмишленици, той е принципен антитоталитарист, безкомпромисен антикомунист, и рядък защитник на западната цивилизация и единството на Европа, което според него е предадено на безбожната съветска власт след края на Втората световна война, благодарение на недотам моралната британска политика на компромиса.

Отношението на Ивлин Уо към тази тематика може да се проследи в творчеството му в три хронологични точки: мнението му за политическата ситуация в Мексико в края на 30-те, отразена в пътеписа му Законен грабеж: урок по мексикански (1939); позицията му за гражданската война в Испания (1936-39), изразена в публично допитване и накрая, но всъщност то е най-подробно обяснено в Безусловна капитулация (1961), последната част на романа трилогия Меч на воинската доблест (1952-61). Като допълнение, в тази категория влиза и краткият му роман Любов сред руините: романс от близкото бъдеще (1953).

„Манифест на комунизма“, 1939

Откъс от романа „Законен грабеж“ (1939)

„Нека сега да предупредя читателя, че аз бях консерватор, когато отидох в Мексико и че всичко, което видях там, усили възгледите ми. Аз вярвам, че човек е изгнаник по природа и никога не може да бъде самодостатъчен или завършен на земята; че неговите шансове за щастие или добродетелност тук си остават горе-долу едни и същи през вековете и че, общо взето, те не са много засегнати от политическите и икономическите условия, в които живее; че балансът между добро и зло има тенденция да се връща към една и съща норма; че внезапни промени във физическите условия са обикновено лоши и ги препоръчват неправилни хора по неправилни причини; че днешните интелектуалци комунисти имат лични причини, които са нерелевантни за техния антагонизъм към обществото, което те се опитват да експлоатират. Аз вярвам в държавното управление; в това, че хората не могат да живеят заедно без правила, но правилата трябва бъдат сведени до абсолютен минимум, за да са безопасни; че няма форма на управление, която да е въздадена от Бог като по-добра или по-лоша от някоя друга; че анархичните елементи в обществото са толкова силни, че опазването на мира е постоянна задача. Аз вярвам, че неравенствата по богатство и позиции са неизбежни и поради това обсъждането на предимствата от тяхното премахване е безсмислено; че хората по естествен начин се подреждат в класова система; че такава система е необходима за всяка форма на съвместна работа, особено за работата по опазване на националното единство. Аз вярвам в националността; не в смисъл на раса или божествени предназначения за завоюване на света, а в следното: човечеството неизбежно се само-организира в общества според географското си местоположение; тези общества, поради това че имат обща история, развиват общи характеристики и създават местна лоялност; всяко отделно семейство се развива по най-щастлив начин и пълноценно, когато приема тези естествени ограничения. Аз не смятам, че просперитетът на Великобритания трябва непременно да се гради на неприязън към някой друг, но ако понякога това е така, аз искам Великобритания да просперира, а не нейните съперници. Аз вярвам, че войната и завладяването на чужди страни са неизбежни; историята е създадена по този начин и така и ще се развива. Аз вярвам, че Изкуството е естествена функция на човека; така се е случило, че великото изкуство, в по-голямата си част, се е родило в системата на политическа тирания, но аз не смятам, че това има връзка с някаква определена система, още по-малко с представителното управление, както сега изглежда е популярно да се смята в Англия, Америка и Франция.

Консерваторът не е просто обструкционист, който иска да пречи на въвеждането на новости; нито пък е спирачка на фриволни експерименти, както се е приемало от повечето парламентаристи на деветнадесети век. Той има да върши позитивна работа, чиято стойност се вижда с особена яснота в нещастната съдба на Мексико. Цивилизацията не е сама по себе си по-силна от това, което има като вътрешна даденост. Тя е под постоянен натиск и цивилизованият човек изразходва много от енергията си за да може изобщо да продължава да бъде такъв. Във всяка нация има криминални идеи и криминална класа от хора и първото нещо, което прави всяка революция, фигуративно или буквално, е да отвори вратите на затворите. Варварството никога не може да бъде напълно победено; при подходящи обстоятелства мъже и жени, които иначе изглеждат съвсем порядъчни, биха извършили невъобразими жестокости. Опасността не е само от обикновените хулигани; всички ние сме потенциални слуги на анархията. Нужни са непрестанни усилия, за да може съвместният живот на хората да бъде мирен; те оставят съвсем малко излишна енергия за експерименти, колкото и полезни да са те. Веднъж отворят ли се затворите на съзнанието, оргията започва. Няма по-завидна позиция от тази на дисидентите в едно стабилно общество. В тяхна полза са всички солидни предимства на създаденото и запазеното от другите хора, както и забавлението да откриват лицемерие и непоследователности. Има времена, в които дисидентите не са само за завиждане, но имат и стойност. Запазването на обществото понякога предполага огромни усилия, а друг път – никакви. Колкото по-комплексно е устроено едно общество, толкова по-уязвимо е то при нападение и толкова по-пълно би било неговото унищожение в случай на поражение. Във време като днешното неговата несигурност е особено забележима. Ако се срине, ние ще станем свидетели не просто на разпадането на акционерни дружества, но и на това на духовните и материалните постижения на нашата история.“

Ивлин Уо пише този пътепис по комерсиална поръчка. Той се смята за декларативен урок по история и възхвала на католицизма. Той отива в Мексико заедно с друг известен писател от неговото поколение, Греъм Грийн, който е също католик и негов приятел, макар и с различни политически възгледи. Там и двамата за първи път виждат реално тоталитарен режим, в случая водения от генерал Лазаро Гарденас. Описвайки последствията от неговото революционно правителство, Ивлин Уо излага своята прогноза за това, което може да се случи на цялата европейска цивилизация: “Джунглата се затваря и гробовете на откривателите се затрупват под земята; хората се отдръпват към речните брегове и железопътните възли; умират от глад по планините или застреляни в задните си дворове, умират без Бог.“ Мрачен и песимистичен, Ивлин Уо, ако е само сериозен, не е задължително в най-добрата си форма като писател, както отбелязва съвременният литературен биограф Никълъс Шекспиър: “В съдбата на Мексико, той вижда неморална игра и предупреждение. Цивилизацията е под постоянния натиск на варварството, което според него в този случай се проявява под формата на комунизъм и което никога не е напълно побеждавано. В навечерието на Втората световна война, той казва, че това, което става в Мексико, където с всяка измината година положението се влошава – глад, безморалност, безнадежност – може да ни се случи и на всички нас.“

Самият Ивлин Уо не харесва тази си книга и въпреки че казва, че възнамерява да я преработи, не го прави. Мексико е един епизод от творческия му живот, в който може би се проявява най-вече желанието му да се утвърди като защитник на католическата църква, нападната от революционери социалисти. Темата наистина ще остане завинаги част от неговия писателски и житейски път и оттогава до края на живота си Ивлин Уо търси утеха и разбиране по всички големи въпроси единствено в католическата вяра.

“ За или против сте за законното правителство и за републиканците в Испания? За или против сте за Франко и Фашизма? Защото вече не е възможно да не вземате страна.“ (1937)

Това е въпросът зададен в лявото издание Left Review, между чиито автори е и известният френски авангарден писател Луи Арагон, в специално изготвения от Нанси Кунард въпросник. Кунард е английска антифашистка активистка от висшата класа. Въпросът е отправен с цел да се провери общественото мнение чрез позициите на водещи писатели и интелектуалци на деня. От общо 145 отговорили, само пет са в защита на Франко. Ивлин Уо е един от тях: „Познавам Испания само като турист и от вестниците. Аз съм толкова за „законността“ на правителството на Валенсия (революционното движение срещу превратът от 1936, с който започва гражданската война – б.а.), колкото са английските комунисти за законността на Короната, Камарата на лордовете и Камерата на общините. Аз смятам, че това беше лошо правителство, което ставаше все по-лошо. Ако аз бях испанец, щях да се бия за генерал Франко. Като англичанин не съм склонен да избирам между две злини. Аз не съм Фашист и никога няма да стана такъв, освен ако това не е единствената алтернатива на Марксизма. Нечестно би било да се каже, че такъв избор предстои.“

Тук Ивлин Уо изразява мнението си на писател, а не на политически активист или на пряк участник (какъвто ще стане например Джордж Оруел) и е съвсем ясно, че тази му позиция е смела в смисъл на нетипична за английските интелектуални среди, към които той принадлежи. Дори в контекста на това свръх поляризиращо събитие в европейската история, каквото е задаващата се гражданска война в Испания, Ивлин Уо е непоклатимо против всякакви леви идеологии. Друг е въпросът дали точно това мнение, изразено точно в този памфлет, който колкото и да е интересен, няма стойността на истински исторически документ, е напълно искрено. За тези, които не са готови винаги да му вярват, позицията му може да се е изтълкувала като търсене на сензация.

Така ще се случи, обаче, че испанската гражданска война и това леко мелодраматично антикомунистическо изявление, ще отстъпят по важност за него пред нещо друго – войната на Съюзниците в Югославия.

История на Мисия (MACMIS 1943-1945) – политически контекст

На 16 септември 1944 един американски военен самолет излита от остров Корсика при ясно небе и се приземява в с. Топушко в Хърватска, Югославия. На борда са капитан Артър Ивлин Сейнт Джон Уо и синът на министър-председателя Уинстън Чърчил, майор Рандолф Чърчил. Този втори и успешен опит за приземяване е част от разширената британска мисия в Югославия, водена от бригаден генерал Фицрой Маклийн. По време на тази мисия, извън официалните й рамки, Ивлин Уо събира сведения за преследвания и убийства на католически свещеници. Въз основа на събрания материал той написва Доклад (Report,“Church and State in Liberated Croatia” (30 March, 1945), който се намира в Британския национален архив, а копие от него се пази и в Британската библиотека.
Мисията отразява завой в политиката на Чърчил от 1943 от подпомагане на про-роялистките четници, водени от Дража Михайлович, към просъветските комунистически партизани на Йосиф Броз Тито, по съвета на центъра в Кайро на Управлението на специалните операции (SOE). Ивлин Уо е против това съюзничество на Чърчил с Тито и Сталин. Той смята, че Великобритания не трябва да взима такава линия, която е продиктувана от обстоятелствата на хода на войната, а че трябва да не отстъпва от по-голямата победа – тази на стария ред в Европа срещу настъплението на новия. Под стар ред Ивлин Уо разбира европейската цивилизация основана на религиозни принципи. За него, като новопокръстен католик, истинската Европа, както и истинската Великобритания са католически култури. В Доклада си, който е отхвърлен от британското външно министерство като необективен, макар и общо взето верен, Ивлин Уо излага и мнението си за отношението на титовистите към православната църква. Според него, тя ще има привидна свобода в нова Югославия, като също така той отбелязва, че православната църква по принцип не страни от държавната власт на деня, която и да е тя. В настъплението на съветските и югославските комунисти Ивлин Уо вижда смъртоносна опасност от навлизането на атеизма в цяла Европа и в частност в Хърватска. Още тогава той е убеден, че войната трябва да се води не само срещу германския нацизъм, но и срещу безбожния съветски комунизъм. Според него съюзничеството между Сталин, Великобритания и Съюзниците отваря вратата на материализма и атеизма, което ще доведе до упадъка на европейската цивилизация.
Въпреки че решението на Чърчил не се оспорва като печелившо за хода на войната – нито тогава, нито сега, въпросът дали е било основателно става предмет на дебат след войната. Най-известният от тези, които го подлагат на съмнение, е Джордж Оруел. През 1945 в предговора към Животинска ферма, “Свободата на словото”, той пише, че британската преса манипулира фактите и представя Тито като враг на нацистите, премълчавайки, че Михайлович е също такъв. Но този текст се публикува чак през 1971, пет години след като Ивлин Уо умира и когато вече Югославия не е просъветска страна. Когато през 1991 започва кървавото разпадане на тази особена федерация, Ноам Малкълм, известният британски специалист по балканска история пише за тайната и решаваща роля на комуниста Джеймс Клугман, проникнал в редиците на Централното военно управление в Кайро. Клугман е открито проюгославски член на Британската комунистическа партия преди да отиде в Кайро и е завършил в Кеймбридж. Въпреки че тези неща се знаят, той успява да заеме ключова позиция в информационния отдел на главното командване. С упорит и постоянен труд той обработва постъпващата военна и политическа информация и в своите доклади успява да създаде мнението, че трябва да се помага на Тито, който би бил по-ефективен от Михайлович в битката срещу немските нацисти. В публикацията си, Малкълм вметва и един коментар, че Клугман е бил в много „топли“ приятелски отношения с прекия си началник, като не се разбира напълно дали те са били от интимен характер, но така или иначе са били близки. Подобно мнение застъпва и историкът Хю Томас, автор на известната книга Испанската гражданска война (1962). И накрая, през 1999, при публикацията на Архивите Митрохин на КГБ във Великобритания (1999 – 2005), Клугман е посмъртно разкрит като комунистът шпионин, който вербува Джон Кейнкрос, смятан за последния от Петимата от Кеймбридж.

По всичко изглежда, че Ивлин Уо е знаел за шпионството на Клугман, който е конкретният предател в тази история. Той го увековечава в героя, офицер от британската армия Джо Катермоул в Безусловна капитулация, последната част от военната трилогия. Джо, също като Клугман е много академичен и трудолюбив, и в романа той въвежда новоприети войници в политическата обстановка, като им обяснява как югославските партизани са положителни и успешни. Ивлин Уо го описва в типичния за него сатиричен стил. По външен вид прави комунистът Джо да прилича на религиозен аскет, като всъщност той е фанатичен титовист, който манипулира британското разузнаване. Епизодите, които разказват за измамата през очите на историческите събития, завоалират нещата в художествена измислица, но не напълно. Те са майсторски полупрозрачни, а за тези, които познават историята, напълно ясни. Например Ивлин Уо вкарва известната реплика на Чърчил, станала пословична в английската история от този период: “Нито аз, нито ти, ще живеем в Югославия след войната.“ Тя е и всъщност извадка от известният мемоар на Фицрой Маклийн Източни настъпления (1946).

Ивлин Уо е известен като пословично злопаметен и отмъстителен писател. По време на тригодишното си и формално незавършено следване в Оксфорд той влиза в пълен конфликт с професора си по история, до такава степен, че въпросният по-късно в живота си е изпитвал истински ужас от него, предполагайки, че ще бъде описан в някой от неговите романи. Което и всъщност наистина става. Оксфордският историк Хю Тревър-Ропър, автор на бестселъра Последните дни на Хитлер (1947), също съвременник на Ивлин Уо, цял живот е избягвал физическото запознанство с него, защото Ивлин Уо го е обявил за свой враг по католическа линия. В едно свое писмо, публикувано посмъртно, Тревър-Ропър пише, че Ивлин Уо и неговите приятели католици от Оксфорд са били ужасна клика, и че техният католицизъм е бил просто параван на студен снобизъм.

По темата за настъплението на модернизма и комунизма в Европа след войната, през 1953, Ивлин Уо пише един кратък роман, сатирична алегория на полуегалитарна и безбожна Великобритания, Любов сред руините. Главният герой Майлс Пластич, който работи в отдел „Евтаназия“ на държавното здравеопазване, обслужва спешния случай на девойката Клара, бивша балерина, подложила се на стерилизационна процедура с название „Операция Клугман“, съвсем ясно наречена на името на въпросния Клугман. Вследствие на стерилизацията на нея й расте брада, като в същото време тя забременява от лекуващия я лекар, решава да абортира и да си направи обратна, дестелиризираща операция. И така цялата история с Клугман се превръща в омагьосан кръг – метафора на дехуманизацията на модерното следвоенно британско общество.

Епилог

През 1948 Ивлин Уо пише: „Толкова съм изморен от това да се оказвам постоянно прав във всички мои политически предсказания от десет години насам. Много е скучно да виждаш как всичко се случва отново, за втори път, след като вече си си го представил.“ Когато през 1992 етнически и религиозни конфликти разбиват създадената по негово време Югославия, ако не беше починал, Ивлин Уо би бил на 88 години и едва ли би се изненадал от случващото се. Неговият задочен колега Маклийн остава докрай привърженик на Тито и лично присъства на погребението му през 1980. По-близка до тази на Ивлин Уо е позицията на интелектуалния му враг Тревър-Ропър, който твърди, че съюзничеството Чърчил-Тито-Сталин е „самозащита“: „ За всяка от участващите страни то беше единственият начин да оцелее. Извън тази първостепенна необходимост, в него няма нито рационално доверие, нито същностна цел.“ Едва ли обаче някой от тези хора, които надживяват Ивлин Уо, си е спомнил за неговото най-силно желание – Европа да тръгне по-друг път след края на войната, не разделена от компромисите, направени тогава.

Въпреки това, изглежда че историята оправдава Ивлин Уо по отношение на неговата принципна позиция, че свободата и правото на религия са несъвместими с комунизма в Югославия и в бившата източна Европа. Католическата църква и папа Йоан Павел II изиграват огромна роля за падането на комунизма. През 1979, само няколко месеца преди да поеме папския пост в Рим, кардинал Карол Войтила, както той се нарича преди това, се завръща в родната си Полша. По време на това много внимателно организирано посещение във все още комунистическа Полша той призовава за вяра в християнското минало и бъдеще на Полша „без страх“. Десет години по-късно, когато комунистическата система, която е най-големият враг на католическата църква, рухва, историята й отрежда достойно място в този исторически процес. Берлинската стена, издигната докато Ивлин Уо е все още жив, е разрушена 45 години след като той пише своя Доклад срещу британската политика. През 1993 трилогията Меч на воинската доблест е преведена на хърватски език и през 1994 папа Йоан Павел II обявява за светец кардинал Алоисис Степинац (1898- 1960), който дотогава е смятан за профашистки, усташки лидер на хърватсткото католичество по време на войната. Тогава вече Хърватска е независима и официално католическа държава. През 2017 с решение на парламента е премахнат паметника на Тито от столицата Загреб. През 2014 имената на 17 католически свещеници, изброени от Ивлин Уо в Доклада като убити от партизански терор, както и 14 други случая записани от него, са идентифицирани, потвърдени и публикувани от авторката на тази статия с помощта на Института за хърватска история и Държавния архив на Хърватска.

Ивлин Уо е изключение в интелектуалния британски живот от онова време, в което войната е приключила и разделението на Европа е считано за необходимост, дори не съвсем нежелателна. От дистанцията на времето неговата дълбока убеденост, че британската политика трябва да се води от позициите на защита на свободата и морално-религиозни принципи в цяла Европа, а не от краткосрочни цели, оправдава името му на непреклонен консервативен мислител и автор.

---

Бибилиография

Литература на английски език
Произведения от Ивлин Уо
Robbery Under Law: The Mexican Object-Lesson, Chapman & Hall, 1939.
Brideshead Revisited: The Sacred and Profane Memories of Captain Charles Ryder, Chapman & Hall, 1945.
Sword of Honour. A Final Version of the Novels: Men at Arms (1952), Officers and Gentlemen (1955), and Unconditional Surrender (1961), Chapman & Hall, 1965.
Love Among the Ruins: A Romance of the Near Future, Chapman £Hall, 1953.
Други
NA FO 371/48910 “Description: Position of Orthodox and Catholic Churches in Yugoslavia: Relations between the Churches in Yugoslavia and the Partisans.” Code 92 File 1059 (to paper 8060). Date: 1945”; NA (Copy), British Library Evelyn Waugh Archive MS Add 74226.
Borden, Milena, Evelyn Waugh’s Mission: Politics and Religion, Evelyn Waugh Studies, Vol. 49, No.1 Spring 2018
Maclean, Fitzroy. Eastern Approaches. London: Jonathan Cape, 1949.
Hugh Thomas, The Spanish Civil War, Eyre & Spottiswoode, 1961.
Malcolm, Noel, How Britain Blundered in the Balkans. The Spectator. 10 July, 1992.

---

---