Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
„Никога не прегръщайте идеите на социализма. Никога не се оставяйте да бъдете прелъстени от песните за социална справедливост на сирените.“
Преди век Аржентина е една от най-богатите страни в света, с процъфтяваща икономика, високо образование и развит транспорт. В края на 19 и първата половина на 20 век либералните икономически политики и свободното движение на хора и капитали преобразяват бившата испанска колония.
След това обаче следват 70 години на последователност от авторитарни правителства, социалистически политики, корупция и военни преврати, които водят до девет държавни фалита, трицифрена инфлация и бедност.
През това време управлението на страната е в ръцете на въртележка от перонистки правителства и военни диктатури, а страната е в поредна тежка икономическа криза, продължаваща повече от 7 години.
На този фон един университетски преподавател по икономика и политически коментатор набира популярност със светкавична скорост, за да спечели президентските избори през 2023 г.
Името му е Хавиер Милей и по негови собствени думи е „продукт на телевизията“, бидейки бивш футболист, рок музикант и икономист с категорични възгледи срещу социалистическите политики в Аржентина през последните 100 г.
Описвайки себе си като аутсайдер, новоизбрания президент не е представител на политическата класа на Аржентина. Той е политически некоректен и не се страхува да каже какво мисли на глас. Неговата партия – движението “La Libertad Avanza” („Свободата напредва“) се заражда от тесен кръг на сподвижници, без финансова и медийна подкрепа.
„Не съм дошъл да водя овце, а да събудя лъвове!“
Това е призива на Милей към аржентинците. С харизмата си той успява да канализира гнева към корупцията, бедността и социалния разпад.
Към нея трябва да добавим и умелата реторика и заразяващ ентусиазъм, с които говори. Така през 2021 г. носещият кожено яке и несресана коса политик е избран в долната камара на парламента на Аржентина.
Две години по-късно оглавява проучванията за предстоящите президентски избори. По време на кампанията основните критики към него са насочени към липсата на политически опит.
Самият Милей се разграничава от политиците и особено от т.нар. zurderíos (левичари – бел. авт.) и техните пагубни икономически и социални политики.
Обвиненията са чути от аржентинците, живеещи на ръба на бедността и безработицата и притиснати от корупцията, ширеща се в страната.
Така на президентските избори Милей печели убедително президентството с огромна подкрепа от младите избиратели. Новоизбраният президент дори успява да спечели в много избирателни райони, считани за бастиони на перонизма.
Неговият апел за обръщане към старото лице на Аржентина е изразен по станалия запазена марка, екстравагантен начин – с моторна резачка в ръка, той призовава към съкращаване на социалните разходи и раздутия държавен апарат.
Призивът му за заместване на националната валута с американския долар звучи крайно, но при средна годишна инфлация в последните 70 години от 190%, идеята не звучи толкова авангардно. Желанието му за намалянето на министерствата на пет от двадесет – също.
Всъщност гръмките изказвания са характерни за Милей, поради което често е сравняван с Доналд Тръмп.
Целта му е да ограничи влиянието на Централната банка на Аржентина – инструмент за печатане на пари, използван от левите политици и засилващ проблемите в страната. Милей често изразява мнението си и за вредите от държавната намеса в частния сектор.
„Климатичните промени са част от дневния ред на социалистите.“
След провала на социализма в края на 80-те години, с кулминация падането на Берлинската стена, според Милей социалистите се опитват да преместят класовата борба към други изражения на живота.
Например борбата между чернокожи и бели – движението Black Lives Matter; ЛГБТ лобито; радикалният феминизъм. Този дневен ред включва и противопоставяне на човека срещу природата, в което се изразяват т.нар. мерки за борба с климатичните промени.
Самият Хавиер Милей се описва като либерал (в южноамерикански контекст – бел. авт.) и либертарианец, а в деня след изборите световните медии описват кандидатът с мото „Viva la Libertad, carajo!” – „Да живее свободата, по дяволите!“ като опасен, екстремен и крайнодесен, подобно на Виктор Орбан, Доналд Тръмп и Жаир Болсонаро.
Общото между тях е именно противопоставянето на либералното световно статукво, раздутата социална държава и политическата коректност.
„Социалистите са еретици, които вярват, че са Бог.“
В интервю с Тъкър Карлсън, цитирайки Фридрих Хайек, новоизбрания аржентински президент защитава тезата, че за да постигнат целите си, социалистите трябва да бъдат всезнаещи, всемогъщи и вездесъщи.
Но тъй като единствено Бог е всичко това, а те очевидно не са богове, социализмът е обречен на провал.
За Милей абортите и евтаназията трябва да бъда сведени до абсолютния минимум на екстремни случаи, а правото на живот трябва да е първата свобода, която държавата трябва да защити.
„Аз съм защитник на свободата, мира и демокрацията. Там няма място за социалисти.“
Категорична е позицията на Милей в международен план – при неговото президентство, държавна политика трябва да бъде дистанцирането от социалистически или тоталитарни държави, като например Китай, Русия на Путин и Бразилия на Лула. Аржентина вече отказа поканата си да стане член на БРИКС от 1 януари 2024 г.
Сред целите на Милей са и да възстанови равенството пред закона и независимостта на аржентинската съдебна система. Негов вицепрезидент ще бъде Виктория Вияруел, която изгражда политическата си кариера върху каузата за справедливост за жертвите на терористичната комунистическа групировка „Мontoneros“, често пренебрегвани от досегашните перонистки правителства.
Пътят изглежда ще е изключително труден – инфлацията за 2023 г. е над 200%, а “La Libertad Avanza” няма да има мнозинство в парламента на Аржентина.
Резачката на Милей вече премина през президентските избори, „съсичайки“ кандидата на управляващата партия с огромна преднина.
И ако икономиката на Аржентина и управляващата я класа са бурените, обрасли върху някога процъфтяващата страна, то само времето ще покаже дали „президента с резачката“ ще успее да стори същото и с десетилетните социалистически политики в Аржентина.
Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
