Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
Изборите в Аржентина на трети тур бяха спечелени окончателно от десния аутсайдер, доста радикален и откровено странен кандидат Хавиер Милей. Той беше противопоставен на икономически левия дългогодишен представител на утвърдената политическа класа и досегашен икономически министър Серхио Маса. Вторият призна победата на опонента си още преди окончателното преброяване на вота. Радикална икономическа, даже може да я наречем „шокова доктрина“1, е нужна на Аржентина, където официалният курс на долара към аржентинското песо за 10 години се изменя от около 6 песо до 350 песо. Доста неща от икономическата ситуация в страната преди са се случвали и в България през моето детство около средата на 90-те години. В латиноамериканската държава обаче имах възможността да ги видя на живо като възрастен.
Вторият тур на изборите за президент на Република Аржентина ме завари на командировка в провинция Кордоба в активен заводски град с население от около 50 000 души. Като интересуващ се от световната политика, включително и политиката на този регион на света, още преди да разбера, че ще бъда изпратен от компанията, в която работя, в завод в Аржентина, че там има ужасна инфлация от години и че от държава, която в началото на миналия век е имала близки икономически показатели до тези на САЩ, сега тя е обладана от постоянна икономическа криза без много оптимизъм за нейния скорошен завършек.
Като политически десен човек също бях чувал и за новата надежда на дясната политика там – Хавиер Милей. За мен той изповядва една идеология, за която би могло да се каже, че по-скоро е демоде от поне 10-15 години.
Говоря за либертарианизъм, като даже Милей отива още по-далеч и в идеалния случай е възможно да бъде определен като анархокапиталист (има дори своя косплей персона на име генерал Анкап, съкратено от генерал Анархокапитализъм).
Преди да кажа повече за него и лявоперонисткия му опонент Маса, ще ви представя субективните си анекдоти в провинция Кордоба за икономическата ситуация и инфлация на място. Казвам субективни, защото като изключа по-народните заводски работници, голямата част от комуникацията ми с аржентинци беше с такива с „буржоазни“ офисни или инженерни професии, знаещи поне английски или немски.
Провинция Кордоба на този втори тур гласува на първо място за Милей, което значи, че чисто статистически съм срещал повече негови симпатизанти и избиратели. На трети тур това е провинцията с най-голям процент процент подкрепили го – около три четвърти от гласувалите.
Едно от първите неща, които туристите научават, когато дойдат в Аржентина, е , че ако имат долари или кредитната им карта работи с долари, то ще разполагат с повече средства от очакваното по официалния обменен курс. Има неофициален курс на американския долар, наречен „син долар“, при който получавате от два до три пъти повече аржентински песо в сравнение с официалния курс.
Има и „врътка“ да си пратите пари предварително до множеството офиси на Western Union, но няма да е на чак толкова добър обменен курс, колкото при „синия долар“.
Най-голямата банка на Аржентина също признава този курс, но само ако обмените през кредитна карта. Ако имате долари в кеш (както е най-добре), ще трябва местните да ви обяснят къде и как да ги смените.
При нас това се случи в места, носещи названието „финансови къщи“, които неочаквано не изглеждаха чак толкова сенчести – туристите и аржентинците ги използват свободно и напълно легално.
При първата ни обмяна получихме около 1030 песо за долар, а втория път – 940 песо. За съжаление, това води до наличието на огромни пачки от пари, тъй като най-голямата банкнота е от 1000 песо, което означава, че за 300 долара ще получите около 300 банкноти от по 1000 песо. Беше ни обяснено също, че правителството се прави на сляпо относно инфлацията и дълго време не са издавали по-голяма банкнота от споменатата.
Две седмици преди да замина командировка централната банка на Аржентина започва да печата банкноти от 2000 песо, което пак по „синия“ курс е около 2 долара или малко под 4 лева.
Такава банкнота от 2000 песо видях чак ноември месец на летището в Буенос Айрес, когато поемах обратния път към България.
Като цяло с такъв почти троен обменен курс абсолютно всичко за чужденците е несравнимо по-евтино, особено местните стоки и храни.
Затова и Аржентина в момента е привлекателна за „дигиталните номади“, тъй като може лесно да се възползват от инфлацията и много трудно те да бъдат изгонени от държавата, защото глобата за неплащане на местни данъци за дълго застояли се чужденци е минимална.
Работещите в Аржентина получават заплатите си в песо и няма как да са доволни от това, че валутата им е слаба, тъй като постоянно покупателната ѝ стойност намалява.
Затова и те искат да притежават колкото се може повече долари. Това е ситуация, позната и в България поради десетилетията на комунистическа власт. Аржентина се запътва в подобна посока заради многото години на ляв перонизъм (всъщност и десният перонизъм не е помогнал много, само от време на време е закърпвал положението).
Друго нещо, което е характерно и видяхме, е спирането от продажба на дадени стоки, защото търговците чакат да видят каква ще бъде инфлацията на следващия ден.
Продажбата на бензин спираше няколко пъти при повечето вериги от бензиностанции, особено около втория тур на изборите, като единственото място, където можеше да бъде напълнен резервоара на автомобилите, беше при един от европейските доставчици, при когото обаче цените бяха с около 20% по-високи.
Въпреки това често се формираха едночасови опашки от чакащи. В цистерните имаше предостатъчмо гориво, но то не се продаваше, докато не се знае накъде върви инфлацията за следващия ден. Така и няколко други стоки (например популярния там алкохол „Фернет“) за 2-3 седмици увеличиха цената си с около 10-20%.
Това всъщност се случва постоянно от години и то не заради ковид вируса или високата напоследък в цял свят инфлация.
Хората, с които можех да говоря по-свободно на тема политика (т.е. знаещи достатъчно английски или немски), бяха на мнението, че сегашният ляв президент и неговият финансов министър (и настоящ кандидат) Маса са виновни за инфлацията основно с политиката си на печатане на пари и постоянното увеличаване на държавния сектор, както и приемането на бедни имигранти от другите държави в региона.
Много от тези имигранти идват от страни с ляво управление като Венецуела и пренасят съществуващите вече в собствените им общества проблеми в Аржентина, като искат и тук да получават социални помощи наготово. Под увеличаването на държавния сектор не трябва да се разбира понякога полезното подпомагане на местното индустриално и неиндустриално производство, а за безсмислено увеличаване на бюрократичния апарат, за да има повече работа за неконкурентни на свободния трудов пазар хора, а също и директни държавни помощи за всякакви „готованци“.
Също така има и бюджетни ями като абсурдното Министерство на жените, полът и етническото разнообразие. Отдавна е минало времето на „полезния“ перонизъм, което за сегашните леви перонисти като Маса е явно безкрайно, намирайки проявление в напечатването и раздаването на още и още пари.
Може да звучи като смешка, но Аржентина открай време е държавата с най-високата средна бройка завършващи с докторантура икономисти, който вече десетилетия не могат да открият защо икономиката куца и какво може да се направи. Това най-общо ми беше обяснено от мислещите да гласуват за Милей.
Един от малкото хора от наречените от мен „буржоазни“ професии, обявяващи се против Милей, бе инженер-мениджър, подобен на нашите конспиратори, голям привърженик на Путин и мразещ САЩ, който дори не се интересуваше особено от аржентинската политика.
Той всъщност беше много разочарован от руснака в групата ни, защото вторият не споделяше неговата путинофилия и анти-империализъм. Друг такъв човек пък беше гражданин на Аржентина, живеещ в държава от ЕС, с много модерни прогресивни виждания, като това ми напомни как и в България много от учещите и работещите в чужбина обичат да гласуват за леви и либерали от места, където са защитени от създаваните от избраниците им в последствие проблеми, а реалните нрави на хората в собствената им страна не ги интересуват.
За сметка на това, тримата ни бразилски колеги до един бяха фенове на Болсанаро и не бяха особено заинтересовани, кагато единият от нас им обясняваше, че Дилма Русеф е с български корени.
Беше ясно, че този етническо-генетичен факт не е нещо, с което можем да спечелим точки. Имаше и хора от самия град, несвързани с командировката ми и гласуващи за Милей, с които се запознах.
Такъв бе собственикът на единственото наргиле в града. Той и жена му бяха от Венецуела (т.е. не би трябвало да харесва Милей заради анти-имиграционната му реторика).
Напуснали бяха собствената си страна заради Мадуро и Чавез заедно със съдържател на рок магазин, оплакващ се от намалялата покупателна стойност на клиентите си. Споменавам отново, че тук има субективност, тъй като това са хора, знаещи поне английски език, което в сравнение с България е рядкост дори и в големите градове.
Реално не съм говорил с безработни и хронично бедни, тъй като не причислявам работниците от поточните линии на завода към тях. Градът, в които бях, беше по-скоро социално и икономически жив, на какъвто например с неговите заводи можем да оприличим Казанлък в България.
Милей като либертарианец има доста скандални от гледната точка на един консерватор политики, особено за европейски такъв, свикнал на известна доза етатизъм и традиционна социална система. Сред тях има неща като легализиране на продаването на органи, клониране (самият той има няколко клонинга на любимия му починал мастиф), махане на базови еко-регулации и на хранителни такива.
Също връщане на легалната проституция, но ако бъдем честни тя е била легална и през „ужасно“ консервативните епохи преди модерността.
От друга страна за разлика от силно либертарианска политика на право на аборт, Милей е заявил, че би върнал ограничаването и ако може дори би наложил пълна забрана на такъв, следвайки по-консервативните интерпретации на либертарианството от типа на Ханс-Херман Хопе.
Едно нещо, което може да е излязло от мода при десните и крайно-дясното на Европа през последните години, е откритата подкрепа за капитализма като част от икономическата програма и даже признаването му като един механизъм за въвеждане в модерното общество на нещо, наподобяващо естествена йерархия.
Както искам да кажа? Популизмът е спечелил сърцата на електората. Няма как да не сме забелязали, че в Европа в момента целта на консерватизма и на крайната десница е да завземат институциите обратно от прогресивните и да наложат свои политики чрез държавата.
Аз съм почитател на тези виждания и това е континенталната традиция на консерватизма в противовес на по-либертарианската анлгосаксонска негова версия
За разлика от левите обаче ние трябва и да мислим за бъдещето и трябва да знаем, че не може всички идеалистични политики да се осъществят с помощта на данъците на хората. Там, където може културата и битовите порядки да заместят някоя държавна политика, то е по-добре това да се случи.
В Аржентина през годините е имало и социално-консервативен перонизъм (десни перонисти) с религиозен оттенък, но реалните икономически тези са допринасяли също за повишаването на инфлацията.
Всички искаме дясното в Европа да има власт и в националните институции, и в европейските такива (следващия европарламент ще е много по-десен), но все пак трябва да мислим за икономиката в държавите ни.
Дори и десният идеализъм да е най-доброто нещо за континента, то не може да обезценим парите на избирателите, за да правим „перфектната държава“.
Перонизмът представлява най-просто още един „нов“ път, който трансцедентира капитализма и социализма по подобие на различните фашизми отпреди това, затова и е миш-маш от политики и държавни разходи, довеждащи до безизходица с цел задоволяване на всички.
Милей ще бъде първият либертарианец, управляващ модерна държава в 21-ви век, и е добре да намерим полезните изводи от неговото политическо битие.
Може би е време даже да признаем, че пазарът е реална необходимост за десните идеологии.
Въпросът за това дали търговията и частната собственост довеждат винаги до социален и морален разлой не мисля, че не е решен, колкото и марксистите да смятат така.
Мисля, че е време да не гледаме толкова насмешливо на либертарианската икономическа политика, колкото правихме доскоро.
- „Шокова доктрина “ е набедителен термин за икономически политики смятани от леви и либерали за твърде капиталистически, дори и за форми на „див капитализъм“.
Популярното име на термина идва от книгата на журналистката левичарка Нейоми Клайн – „Шоковата доктрина“, излязла и на български език.
Предлаганите либертариански политики на Хавиер Милей като цяло отговарят на всички „грехове“, начертани в книгата.
- Словосъчетанието обозначава хора, работещи дистанционно и най-често (но не само) в IT сферата, които поради липсата на нужда да ходят в офис, могат да си позволят да пребивават в друга държава за дълго време и в същото време имат възможността да се възползват от факта, че получават възнаграждението си във валута по-силна от местната такава.
Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
