Повече от два месеца след предсрочните избори на 27 октомври редовното правителство е факт.
Тройна коалиция, съставена от ГЕРБ, БСП и ИТН, с парламентарната подкрепа на ДПС на Доган, ще управлява страната.
Мнозинството е от 126 депутати.
Какви са хоризонтите пред кабинета „Желязков“ и възможно ли е той да бъде устойчив?
Ще успее ли новото съглашение да капитализира политическата власт или огромните различия между формациите ще надделеят?
Политическата обстановка дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев, редактор в платформа „Консерваторъ“.
Целият запис чуйте тук:
Георги Жиков, БНР: В предишен наш разговор, къде на шега, къде сериозно, Вие казахте, че единственият антисистемен играч на сцената е Делян Пеевски. Момчето, наричано феномен, още веднъж се прояви, обединявайки четири толкова различни формации. Вижданията им за политиката са контрастни и се различават бих казал витално даже. Какъв е вашият прочит за такъв кабинет?
Този кабинет, който се оформя, по някакъв начин не е нито орел, ни рак, ни щука… по някакъв начин малко напомня за Тройната коалиция от близкото минало, поради което аз самият не съм голям оптимист за продължителността, в която ще просъществува Народното събрание. Ако мога да си позволя да използвам една метафора – това, което трябва на България в момента като правителство повече трябва да прилича на Slayer (б.авт. емблематична траш метъл група), докато ние това, което виждаме в момента, малко повече прилича на някаква чалгаджийска формация.
БНР: „Не максимално желаното, но това, което в този момент дава възможност“. Така Желязков определи кабинета пред Радев. Как разбирате тези тези думи?
Разбирам ги в този смисъл, че формациите, които се очертава да съставят правителство, са твърде разнородни. Те на практика, ако съпоставим техните визии, нямат нищо общо като допирни точки. Едните са против еврото, другите са за Еврозоната, третите са за референдуми. Въпреки тези свои различия, това, което е водещо в момента, е желание за стабилна власт, макар и за някакъв кратък период от време.
БНР: Да, любопитно се оформиха нещата. Правителството ще включва партии, които са коренно различни, докато опозицията ще е именно от демократичното обединение и нейният голям враг Пеевски. Май ни чакат интересни дни.
Интересни и със сигурност ще са изпълнени с много предвидими-непредвидими събития. ИТН са партия, която обича скандала. Аз очаквам да не бъдат така лесно купени с малко власт, че да забравят да играят ролята си на непредвидим партньор, който да прави изненади на хората, с които е в коалиция.
БНР: Кабинетът беше обявен малко след 12 часа, а вече анализаторите коментират пред медиите. Попаднах на мнение, направено от популярен политически коментатор, според когото е „изпълнен замисълът за реализиране на центристко правителство“. Аз обаче не съм съгласен, че това може да се нарече центризъм.
Аз също не съм съгласен. Това да съберем механично партии с различни ориентации и програми не означава, че те ще произведат компромис. Дори напротив. Аз мисля, че компромисът е по-скоро следствие не толкова от различните програми, колкото от културата на народните представители и електоратите им, от склонността да се разглежда разумно даден проблем. Ние като цяло в настоящето Народно събрание нямаме чак толкова много разумни играчи, които да могат да произведат някакъв центризъм.
БНР: Да се върнем назад. Промяната на родната политическа сцена започна с десант срещу империята на Ахмед Доган. Днес се прави крачка за връщането към нормалността, в която участие има… Ахмед Доган, изправен от партньорите си като страж срещу модела Пеевски. Как да тълкувам грозната истина, че всяко чудо в България е за три дни? Забравя се в пространството кой е Доган. Това е глупаво.
За пореден път той се доказва като непреодолим фактор. А защо се намираме в такава позиция? Само и единствено, защото останалите участници в Парламента не могат да се договорят за това ДПС, независимо това на Доган или това на Пеевски, да бъде изолирано. В случая не визирам единствено т.нар санитарен кордон, а по-скоро единомислие по останалите важни въпроси, които са от значение за българската политика. Както тези, които ще бъдат на власт и ще бъдат зависими по някакъв начин от Доган, така и тези, които са в опозиция, ще бъдат принудени да се координират с Пеевски за опозиционни гласувания. Това на практика означава, че ДПС, независимо, че е разделено на две, все още продължава по единен начин да влияе в политическия живот.
БНР: В последните три месеца Пеевски беше използван като плашилото-обединител с посланието, че ако има нови избори, той изключително ще покачи своите проценти. Вярвате ли, че лидерът на ДПС може да спечели изборите?
Аз се съмнявам това да се случи. В публичното пространство обаче беше изненада, че той съумя да овладее такава голяма част от партията. Не изключвам това не да бъде победител, а да набъбне достатъчно, за да бъде думата му дори още по-тежка.
БНР: Формално обаче санитарният кордон се изпълни. Очаквате ли следователно розовите дни, които често политиците обещават?
Със сигурност бъдещето няма да е розово. Надявам се да не бъде и червено. Този компромис, който Борисов също прави с това да влезе в правителство заедно с БСП, предвещава много неясноти пред страната. Отделно пък седи и червената заплаха в лицето на войната в Украйна, която не е ясно накъде ще се развие. Затова ще трябва да изчакаме още няколко дни до инагурацията на Тръмп.
БНР: Още веднъж да подчертая, че тези формации имат изключително огромни различия. Например, ГЕРБ са радетел на помощта за Украйна, докато БСП са най-гласния противник.
Аз не съм съгласен, че БСП е бил най-гласният противник, защото Костадинов и Възраждане са още по-гласовити противници на помощта за Украйна. Самият Борисов през последните няколко седмици като че ли се опитва да направи някакъв завой, с който да смекчи тази своя твърда проевроатлантическа позиция, което по някакъв начин прави за момента тази коалиция възможна. Тя обаче идва твърде рано, тъй като бъдещият президент Тръмп има време да дойде на власт и да изкаже своята позиция по Украинския въпрос. Като, разбира се, имам предвид да я изкаже по политически начин като президент, а не като човек, който е бил в предизборна кампания. Аз лично ще се изненадам искрено, ако американската държава направи някакъв рязък завой в политическата си траектория във външен план. По тази причина си мисля, че коалицията, която сформират в момента в България, ще има една разделителна линия, която ще излиза на преден план със сигурност, говорейки за Украйна. Това очертава твърде кратък период на живот на тази нова Сглобка.
БНР: Аз съм се уверил, че нашата памет твърде често е твърде кратка. Преди три години Слави Трифонов уверяваше, че никога неговата формация няма да управлява с ГЕРБ.
Аз си спомням, както цялото българско общество си спомня. Но има още едно нещо: времето като че ли започна да тече доста бързо за последните няколко години. Случиха се твърде много събития. Може би самият Слави Трифонов и хората около него виждат, че подобни прибързани изказвания се явяват малко ненужни, когато човек е в истинската политика, а не когато е шоумен. Когато не си в истинския политически живот на страната, можеш да си позволиш да казваш каквото си искаш. Когато обаче участваш в демократичния процес от страната на субект, на който хората гласуват доверие, ти виждаш, че една демократична система винаги е битка между различни електорати, между различни социални групи. Когато едната от тази група не надделява, идва мястото и времето на компромиса.
БНР: Моето мнение е, че е правилно кабинетът да бъде политически. Клишето „имаме нужда да дойдат от експертите“ е безсмислено. Другото обаче, което си мисля, е че чисто представително щеше да седи в пространството по-добре е управление на ГЕРБ с ПП-ДБ.
Несъмнено щеше. Защо това не се случи? Трябва да обяснят както от ГЕРБ, така и от ППДБ. Моята скромна преценка е, че е нелепо толкова много да се дърпат на Борисов, при условие че вече имаха Сглобка с него, пък и преди това някои политици от ППДБ са били по някакъв начин коалиционни партньори на ГЕРБ или дори министри в подобни кабинети. Малко е излишно цялото това дърпане като ощипани моми. За съжаление, градската демократична общност вече се е свила до това, което младите хора наричат circle jerk – хора, които фанатично повтарят едни и същи фрази, но без да влагат никаква мисъл. Това по някакъв начин, за мое огромно съжаление, ги изважда от политическия живот.
БНР: Не виждам как това съглашение ще изкара 4 години. Виждам като хоризонт 9-12 месеца по-скоро. Другото, което е, по някакъв начин съм изненадан да видя Росен Желязков премиер на страната. Ако преди 5 години някой ми беше казал, че един ден ще е министър-председател, щях да бъда изненада. Не е критика към личността му.
Това, което чувам от приятели и познати социолози, е че Желязков се радва на голямо обществено доверие. Това може да бъде изненадващо за мнозина, но за един политик, особено в България, се изисква той да не е противоречив, да не произвежда скандали, което той съумява да се справи с тази нелепа задача. Може би поради това е бил видян като подходящ равноотдалечен, а и компромисна фигура, от Борисов, за да го лансира за длъжността. Що се отнася до продължителността на кабинета – моята скромна прогноза е още по-консервативна, защото виждам между 3 и 6 месеца управление. Поначало не виждах как ще се състави правителство, така че продължавам да съм скептичен, че това, което имаме, няма да изкара дълго време.
