Как един консервативен (полу)украинец видя срещата между Зеленски, Тръмп и Джей Ди Ванс: Коментарите по повод острата размяна по време на срещата между Зеленски и Тръмп заляха всички ни, което е повече от разбираемо. Две неща обаче правят силно впечатление и е важно да се отчетат. Първото е, че почти никой от коментиращите явно не е гледал цялата среща. Това си личи от вмъкването на нерелевантни разсъждения, които пренебрегват 80% от казаното в срещата пред медиите. Второто е, че всеки вижда това, което му се иска, спрямо политическите си пристрастия.
Това, което ясно се видя от срещата е, че и двамата не бяха готови да дават съвместно отговори пред световните медии. Друго, което се видя ясно е, че това, което правят в последно време – изграждане на екипи от верни и сервилни хора, вместо силни и опитни фигури – дава своите резултати. Това ще дава и други негативни резултати, ако двамата президенти продължават с подобна кадрова политика.
Ако погледнем отвъд политическите пристрастия, можем смело да констатираме, че поведението и на двамата участници не беше адекватно. Дори и на тримата, ако броим младия и нахъсан Ванс, който всъщност взриви срещата от своя страна.
Срещата започна с изключително добър тон и суперлативи от Тръмп към Зеленски и украинската армия. Просто в хода на отговорите нещо се счупи. И това счупване има своето много много простичко обяснение — Владимир Зеленски и Доналд Тръмп искаха да говорят на различни теми. Съвместното им появяване в Овалния кабинет изглеждаше по-скоро като непланирано, некоординирано и несъгласувано помежду им.
Всеки интерпретира случилото се както му подхожда на възгледите. Едни виждат, че Тръмп едва ли не застава на страната на Путин и повтаря неговите хипотези. Други виждат опит за унижение на Зеленски публично и едва ли не предварително планиране в нападението срещу него. Трети виждат проблеми изцяло в поведението на украинския президент.
Истината както винаги се намира по средата.
От една страна президентът на САЩ говореше за сключването на сделката, като подчерта, че не иска да говори за сигурност. От другата стоеше Зеленски, който смяташе за по-важна темата за сигурността и гаранциите за сигурността на Украйна. Другият основен проблем е, че подходът и на двамата беше изключително непрофесионален, което не предвещаваше нищо друго, освен свадата от махленски тип, на която всички станахме свидетели.
Къде сгрешиха двамата?
Първо, Тръмп получи резонни въпроси от журналисти. Няколко пъти президентът на САЩ се биеше в гърдите и подчертаваше как цял живот прави договорки и сделки. Обаче на въпрос от журналист, че ресурсите, които са обект на пропадналата към този момент сделка, в голямата си част се намират в окупирани територии и/или близко до линията на съприкосновение. Тръмп поднесе изключително незадоволителен и странен отговор — щял да проучва този въпрос и щял да види. Със сигурност това не е отговор, който поставя сделката в сериозна позиция, дори напротив — оставя огромни въпроси и съмнения, че този ход е обмислен задълбочено и може да бъде на практика някакво решение.
Вторият голям проблем на Тръмп е, че той не спря да си противоречи. Първо се позиционира на страната на Украйна, а малко по-късно каза, че е по-скоро медиатор и едва ли не равноотдалечен от Русия и Украйна. В рамките на 10 минути той промени позицията на САЩ спрямо Украйна (и това беше преди “скандала”). Да, Доналд Тръмп не се слави с това, че говори премерено и обмислено. Спомняме си, че малко по-рано той нарече Владимир Зеленски диктатор, а малко по-късно се отрече от думите с шеговитото “не мога да повярвам, че съм казал подобно нещо”.
Тези два момента предполагат нагнетяване на обстановката. Владимир Зеленски на практика чу, че от най-сигурен и доверен партньор, той всъщност се намира при медиатор и всъщност трябва да се фокусира върху това да направи отстъпки. И това от човек, който го е нарекъл диктатор, защото не е провел избори по време на война, в която границите на държавата му активно се прекрояват.
Владимир Зеленски свикна с изключителен комфорт по време на последните три години. Неговото присъствие будеше възхищение и почитание сред всички европейски лидери на всеки форум, в който вземаше участие. Той имаше свободата да говори както и каквото прецени от позицията си на жертва. И след това получаваше своите сълзи, аплодисменти и поздравления.
Той ясно трябваше да разбира къде се намира. Първото и най-важното е, че той не е любимец на републиканците и по-конкретно на Доналд Тръмп още от 2019г. Защото мнозина може би не помнят, но през 2019 (ако не се лъжа) имаше скандал в САЩ. Появи се информация, че Тръмп е притискал Зеленски да намери данни за корупция от страна на сина на Джо Байдън, който беше ръководител на една от огромните енергийни компании в Украйна. Натискът се е изразявал в забавяне на военната помощ. Този скандал доведе до първото разследване за импийчмънт срещу Тръмп.
Въпреки това, е факт, че реална военна подкрепа Зеленски получи именно през първия мандат на Доналд Тръмп.
Отчитайки тези нюанси, Зеленски трябваше да бъде доста обран и сдържан. Вместо това, той искаше да добавя след всеки отговор на Доналд Тръмп, дори понякога да изказва мнения, които противоречат на тезите на американския президент. Това със сигурност не е най-добрият подход, който можеше да приложи украинският президент. Това допринесе до нагнетяване на обстановката, макар домакините да не демонстрираха това.
Все пак до 30-тата минута на срещата по всичко изглеждаше, че тя ще премине и завърши по този слаб и не особено продуктивен начин. Но в самия ѝ край дойде и най-голямата грешка, която направи Зеленски.
В заключителните минути на събитието, когато се чу финален въпрос от страна на журналист, се намеси и Ванс, който даде отговор. Тук Зеленски вместо да кимне, журналистите да бъдат отпратени и да се залови с работата си далеч от обективите и микрофоните, той реши да закачи с въпрос Ванс, като да, заради посредствения му английски и използването на неподходяща за езика интонация, прозвуча като чиста проба заяждане и провокация. Концепцията на съвместното изявление е да бъдат давани отговори пред журналистите, а не присъстващите да влизат в дискусионен режим, още повече, че поводът за тяхната среща е сключването на споразумение.
Тук от своя страна домакините му отвърнаха със същата неуместност и несдържаност – рязко влязоха в предизборен режим и нападнаха агресивно Владимир Зеленски. Пролича си, че се почувстваха едва ли не засегнати, че Зеленски не възхвалява Тръмп и не плюе по Байдън. Да, украинският президент трябваше да борави деликатно с хронологичното представяне на историята на конфликта, каквато деликатност се изисква, отчитайки че украинският президент не е любимец на републиканците, а дори напротив. И наистина, не трябваше силно въображение от страна на Ванс и Тръмп за да интерпретират думите на Зеленски като политическа критика и нападка. И отговорите им показаха точно това. Започна хулене на Обама и Байдън и изтъкване на приноса на Доналд Тръмп.
Всъщност, изходите от подобни ситуации не изискват дори някакво високо политическо майсторство. Пред медиите това, което можеше да се чуе и щеше да бъде достатъчно е – “Да, ние имаме някои различия и разминавания във вижданията, но се надяваме по време на работните срещи да ги изчистим и да постигнем удовлетворително и за двете страни споразумение”. Точка. Вместо това, ние станахме свидетели на агресивен и разгорещен политически спор, между “уж” партньори.
Лидерите на тази среща нямаха нито подхода, нито подготовката, нито търпението, още по-малко пък качества да проведат отворената среща. Съжалявам, но това би видял всеки, който не иска да извлече подходящите политически опорки от нея.
Тръмп трябва да разбере, че предизборната кампания в САЩ приключи. Никой вече няма нужда да чува по 10 пъти в изявление, че ако е бил той, тази война е нямало да започне и че Байдън е подходил неадекватно. Отговорността вече е на неговите плещи, а връщайки се назад във времето, с нищо не помагат разсъждения от типа “ама ако”.
Американският президент обеща предизборно да разреши конфликта за 24 часа. Вече е президент от над месец. И с тази среща той успя само да допринесе за разклащането на всички надежди за деескалация и постигане на мир в Украйна. Защото Тръмп коментира картите в ръцете на Зеленски, но е добре да помисли и за своята “ръка”. Противопоставянето на Китай също минава през сделката за ресурсите на Украйна. Защото в това отношение именно Китай най-вероятно ще бъде ключов партньор на Русия.
Зеленски трябва да разбере, че Тръмп и републиканците са коренно различни от Джо Байдън и демократите. Както и от европейските лидери, които обичат патоса, аплодисментите и сълзите. И може би е редно да вземе уроци по английски или да ползва преводач, защото размяната на реплики беше най-остра заради “загубване в превода”. Защото едно е да кажеш, че поради липсата на сухопътна граница с Русия, САЩ все пак са дистанцирани, но ако Русия продължи напред, влиянието от техните действия от другата страна на Океана, ще бъдат усетени и в САЩ. И съвсем друго “Всички имаме проблеми по време на война, дори и вие, но имате хубави океани и не го усещате, но въпреки това вие ще го усетите “.
Както и по един начин би прозвучало обръщение към Ванс, изказано по следния начин — “Практиката ни до момента е, че Русия има навика да нарушава договорите, постигнати с дипломатически инструменти, за това в случая е важно да се помисли за гаранции”, а съвсем по друг начин “за каква дипломация говориш, обясни ми?”.
Малко след срещата украински медии извадиха и преброиха всички благодарности, които е изричал Зеленски към САЩ. Точно 94 пъти от февруари 2022г., президентът на Украйна е благодарил. Проблемът на Ванс обаче е съвсем друг. Той иска Зеленски да не благодари на никого, освен на Доналд Тръмп. Дори ако може – да оплюе Байдън. Младият републиканец трябва да изключи предизборния си режим и в качеството си на доверен заместник на Тръмп да се държи като такъв.
Разбира се, дори да приемем, че Зеленски се е държал като изнервен, неопитен, свикнал на комфорт, домакините от САЩ също можеха да покажат високо майсторство, вместо да влизат агресивно-нападателен режим пред медиите. Така стигнахме до там, че прословутото българско “Извини се, бе!” вече има своя международен аналог — “Благодари ни, бе!”.
Домакините също не успяха да дадат отговори на важните въпроси. Как ще изглежда сделката, как точно тя ще постигне мир и какво наистина гарантира, че Русия няма да наруши евентуално прекратяване на огъня. Какво ще се случи и ако Украйна го наруши? Защото за вътрешно ползване и да върши работа изказаното от Тръмп, че Путин нарушава само, когато се споразумява с демократите, но и с него, но на практика това не дава никакви гаранции.
И другото голямо неизвестно е, какви всъщност ще бъдат компромисите от страна на Русия? Защото тези от страна на Украйна са ясни – отстъпки на територия (което би било прието силно негативно в Украйна и може да сложи край на всеки политически лидер) и предоставяне на ресурси. А след това най-вероятно и демилитаризация на Украйна до голяма степен. Всъщност, при тези условия, това означава почти капитулация.
Тръмп иска сделката, за да получи възвръщаемост от помощта, която той критикува, че е предоставена. Да обвинява обаче Зеленски, че си играе с Трета световна война (защото не е склонен да спре моментално да защитава територията си, без никакви гаранции), да го изкара слаб и губещ пред целия свят, за да го принуди да омекне и приеме, не е най-доброто, което може да направи, включително и със своите карти. Защото Русия е задоволила голяма степен от апетитите си на този етап — контролира ценна земя и има сухопътен достъп до Крим. Още преди войната казах, че това може да бъде реална цел за евентуални военни действия. Разбира се, колкото повече — толкова по-добре. Има все още ценна земя, а и апетити към Одеса, което напълно ще затвори Украйна и към Черно море и ще осигури голям комфорт на Русия. А тази земя ще бъде в голяма полза и на Китай.
Другия огромен въпрос, който стои е, какво в момента коментират европейските лидери. Те дълги години отказваха да предприемат стъпки за повишаване на отбранителните си способности. Не го направиха 2014-та, не го сториха и през 2022-ра година. Това не е процес, който може да бъде завършен за кратък период от време — напротив, изисква много време, работа и най-вече пари. А решения и действия са нужни сега и веднага. Вербално чухме смели заявки от европейските лидери, но евентуални действия тепърва ми се виждат безкрайно закъснели. И нека не забравяме, че ЕС не е империя, не е хомогенна структура, а имаме и страни членки с по-особено мнение. Великобритания вижда това и всъщност успешно успява да се позиционира в центъра на континента по въпросите за бъдещата сигурност на континента. И накрая може да се окаже, че номерът на Европа е извън ЕС.
И все пак, не трябва да изключваме напълно възможността за изглаждане на различията и евентуално сключване на въпросната сделка. Макар и след огромния провал на старта, с това съвместно изявление пред медиите. Зеленски след това беше много смирен и благодарен към САЩ в интервю за Фокс Нюз, изрази съжаление, че така се е развила срещата и че е убеден, че трябва да се поправят отношенията между тях, защото “тук не говорим за отношения между двама президенти, а връзката между два народа”. Зеленски побърза да покаже, че може да преглътне егото си и да се смири. Въпросът е как ще реагират републиканците и най-вече Тръмп и екипът му. Защото ако наистина поведението на Зеленски е било прието като обида и неуважение, струва ми се, че Тръмп може да си позволи да не преглъща егото си, поне на този етап.
