На днешния ден през 1869 година е роден Юрдан Стоянов Трифонов, наречен Разлогов, български военен, капитан, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Роден е в село Долна Вереница, Кутловишко. Дядо му е прославеният хайдутин Цеко Петков, а баща му Стоян е участник в революционното движение във Врачанско.
В 1885 година при избухването на Сръбско-българската война Юрдан Стоянов напуска училище и влиза доброволец в Българската армия. Ранен е в боя при Брезник и пленен, но успява да избяга. Участва в превземането на Пирот, като е награден с орден „За храброст“.
След войната през 1892 година Юрдан Стоянов завършва Военното училище в София. Служи в армията. През 1896-1897 година се включва активно в дейността на ВМОК и е един от най-активните му членове. От края на 1901 година е войвода на чета в Горноджумайско и участва в Горноджумайското въстание през септември-октомври 1902 година.
На 23 септември 1902 година четата му от 48 души води голямо сражение с турски аскер от 800 души в местността Маркови кули край село Сърбиново (днес Брежани) и при Градево. Тогава негов четник е бъдещият мелнишки войвода Тодор Мицев.
На следната 1903 година капитан Стоянов отново напуска военната служба, за да се включи и в Илинденско-Преображенското въстание. Габровското гражданство екипира и въоръжава четата му от 80 души, която в тяхна чест е наречена „Габровска-Априловска“. В края на август начело на отряда си навлиза в Серско, където въстанието трябва да избухне на 14 септември – Кръстовден. Подвойвода му е поручик Асен Партениев, секретар Георги Белев, а сред четниците са Павел Желязков, Александър Стефчов Старото и Михаил Думбалаков – подсекретар. На 30 август отрядът на капитан Стоянов, заедно с четите на Яне Сандански, Михаил Чаков и Стоян Мълчанков с общо 160 души водят голямо сражение с 600 души турска войска при оброчището „Света Троица“, Мелнишко. Турците са отблъстнати с много жертви, докато от въстаниците загиват само трима души. На 1 септември четата на капитан Юрдан Стоянов участва в голямо сражение при село Пирин, в което турците дават 80 души убити и ранени. Четата на капитан Стоянов, заедно с четите на Стоян Мълчанков и поручик Петър Дървингов са определени да действат в Мелнишко и Кресненско. На 28 септември 1903 г. четите на Стоянов, Дървингов и поручик Димитър Зографов водят 10 часово сражение в местността Предела.
След въстанието от средата на октомври 1904 година Юрдан Стоянов е начело на чета, действаща в Горноджумайско и Мелнишко. На 7 април 1905 година Яне Сандански прави засада на четата на Стоянов при село Кашина и в братоубийственото сражение загиват 7 души, включително войводата на ВМОК Давидко Милчев. На 24 декември 1903 година е ранен в Кюстендил от терорист на ВМОРО. През 1906 г., разочарован от вътрешното противопоставяне в революционното движение, капитан Юрдан Стоянов се оттегля от революционна дейност и отново постъпва на военна служба.
В същата 1906 година се жени за Райна Каназирева, учителка и революционерка от мехомийския род Каназиреви. Умира ненадейно на 18 март 1910 г.
