София, Варна, Пловдив, Благоевград, Русе и други градове бяха залети от хора, които първоначално настояваха за оттегляне на проектобюджета от Народното събрание, но много бързо нагласите преминаха в искания за оставката на правителството на Росен Желязков.
Само ден по-късно кабинетът взе решение план-сметката за 2026 г. да бъде изтеглена и да се постави началото на изцяло нова бюджетна процедура. От ПП-ДБ обаче решиха да последват нагласите на хората от протестите и също поискаха оставката на Росен Желязков и министрите му, заявявайки че ако тя не бъде дадена, те ще инициират вот на недоверие.
Желязков и коалиционните партньори в правителството изразиха готовност да продължат да работят и ако е възможно да не се стига до влизане в следващата година с удължен бюджет. Факт е обаче, че оттук нататък изпълнителната власт ще функционира трудно, а натискът върху нея ще е много силен и най-вероятно ще продължи да се засилва.
Започване на нова бюджетна процедура, в условията на поискана оставка и заявен вот на недоверие, би било огромно предизвикателство за всяко правителство. Като добавим и протестната готовност на големи групи от хора в София и областните градове, това вече оформя една ситуация, която не се знае как точно може да се развие.
Това, което може да се твърди със сигурност, е, че в 2026 г. ще влезем с настоящия кабинет, дори и той да е в оставка.
Ако Росен Желязков не издържи на напрежението и заедно с правителството си напусне властта, то това ще доведе до задействане на конституционната процедура по раздаване на мандатите, което ще отнеме около месец. Точно поради това новата година ще я започнем със сегашния кабинет, който по един или друг начин ще продължи да изпълнява своите задължения и да прилага правомощията си.
А обстановката през последните месеци можеше да се развие и по различен начин. Просто кабинетът на Желязков не трябваше да пренебрегва тристранния съвет.
След като там не беше постигнато съгласие върху проектобюджета, правителството продължи процедурата, вкарвайки финансовата рамка на държавата в Народното събрание.
От днешна гледна точка е видно, че е било по-добре да се отдели повече внимание на разговорите в тристранния съвет, защото това щеше да спести време и влизането в новата година с нов бюджет щеше да е сигурно. Когато обаче изпуснеш питомното, обикновено се налага да гониш дивото.
Ако въпреки цялата какофония в парламента и на улицата, все пак успеем да приключим бюджетната процедура до края на настоящата година, то това би означавало, че сме догонили дивото и че сме го опитомили дори.
Трябва да се отбележи и това, че ситуацията, оформена от протестите, доведе до сплотяване на коалиционните партньори в управлението.
Така например, БСП се отказа от заявеното намерение да преосмисля участието си в изпълнителната власт, ако проектобюджетът бъде изтеглен. Във вторник, когато Желязков даваше брифинга, на който заяви, че не е време за оставки, Атанас Зафиров беше плътно до него и изразяваше съгласие с тезите на премиера.
Необходимото внимание трябва да се обърне и на позицията на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, която се появи късно във вторник и получи своето развитие в сряда. Борисов втвърди тона спрямо партньорите си БСП и ИТН и одобри искането на протеста, свързано с оттеглянето на проектобюджета от Народното събрание.
Така лидерът на ГЕРБ по същество опита да постави основния въпрос в момента по един по-различен начин. След като бюджетът за 2026 г. е оттеглен и ще се преработва, вотът на недоверие и протестите биха били израз на стремеж на опозицията да дестабилизира страната. Това е основното послание на Борисов след като даде заден за бюджетната процедура и заяви, че както той, така и останалите в неговата партия никога не са харесвали тази план-сметка.
Или казано с други думи, Борисов се идентифицира с протеста в частта му срещу бюджета и застава срещу него що се отнася до каквито и да било други искания. С този подход бившият дългогодишен премиер налага разбирането, че поне отчасти мащабните протести са били в полза и на ГЕРБ, защото партията не е харесвала план-сметката и благодарение на хората е получила необходимите аргументи да я изтегли.
Оттук нататък протестът, дори и да продължи в някаква форма, вече ще претърпи известни метаморфози. Ако той се обвърже с вота на недоверие на ПП-ДБ, това би означавало, че ще е партиен, а не национален, какъвто беше в началото на седмицата.
Бюджетът в досегашния му вид не беше харесван от никого – нито от работодателите, нито от синдикатите, да не говорим за опозицията, а както стана ясно от думите на Борисов, и от основната формация в управляващата коалиция.
В този смисъл е нормално и разбираемо реакцията срещу план-сметката да бъде окачествена като национална, макар и лицата на протеста да бяха основно от ПП-ДБ. В София това бяха Асен Василев и Ивайло Мирчев, в Пловдив – Манол Пейков, а във Варна – Благомир Коцев.
По време на вота на недоверие на протестите ще останат основно привърженици на ПП-ДБ. И това ще покаже, чисто количествено, разликата между национален и партиен протест. Работодатели и синдикати може и да не харесваха бюджета, но те със сигурност не желаят да има политическа нестабилност точно сега, когато приключва старата година, започва новата и България се присъединява към еврозоната.
Своя дан по отношение на протестите се опита да даде и президентът Румен Радев.
Направи го и в социалните мрежи, и по телевизията. В случая обаче се оказа, че Радев върви след събитията. Ситуацията за него сега е съвършено различна от ситуацията през 2020 г.
Сегашните протести не показаха никаква пропрезидентска симпатия и въобще каквото и да е отношение към личността на Румен Радев. И логично след реакцията му абсолютно нищо не последва.
Възможно е поради факта, че вече е в края на втория си мандат, интересът към него да върви в низходяща посока.
За това може и да допринася обстоятелството, че вече години наред подгрява публиката за излизане на политическия терен, а не показва никакви реални действия в подкрепа на намеците, които прави и впечатлението, което оставя.
Независимо от това какво ще се случи оттук нататък в краткосрочен и средносрочен план, българското общество даде ясна заявка, че би искало политиката вече да се прави по различен начин.
И това е напълно очаквано и логично, тук изненада не може да има.
След като България вече е напълно интегрирана в ЕС, членува в Шенген, ще членува в еврозоната от 01.01.2026 г., то и правенето на политиката у нас трябва да е по европейски модел.
Т.е. да отговаря на принципи като представителност, отчетност и зачитане на всички легитимни интереси с отношение към публичната сфера и функционирането на държавните институции.
Рамката, в която следва да се движат политическите формации вече е очертана от обществото. В това очертаване без съмнение своето място имат и немалка част от негласуващите граждани. Абсолютно сигурно е, че на протестите в София и другите градове е имало хора, които спадат към тази категория.
Колкото повече европейска става България, толкова по-активно ще е гражданското общество.
И толкова повече то ще намира начини да изпраща своите сигнали към политическите партии в Народното събрание и към държавното управление като цяло.
Формациите, които искат да се задържат на политическия терен или да стъпят на него ще трябва да се ориентират към европейските стандарти за правене на политика. И това е много добре. То ще стабилизира политическата среда у нас и ще направи ефективен гражданския контрол спрямо политиките на страната и нейните институции.
