Дано вече всички са наясно, че лошите икономически и финансови решения могат да предизвикат криза и да се полагат всички усилия за избягването им.
Много хора се изненадват, че младата част от българското общество се вълнува от бюджет и финанси.
В предаването „Лице в лице“ на bTV икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев и икономическия ни редактор Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива коментираха втория вариант на проектобюджета за 2026 г. (б.ред. преди заявката за оттегляне на бюджета)
Вижте повече във видеото:
Истината е, че младите хора се вълнуват МНОГО ПОВЕЧЕ от финансовата тематика от моето или по-възрастни поколения.
Всички проучвания показват, че младите българи са в по-голяма степен финансово грамотни от своите родители.
Едно от последните такива на Револют показва, че над половината от инвестициите във финансовите пазари през платформата са от хора на възраст 18-34 години.
Това нещо е изключително разпространено като практика в Западна Европа и САЩ през различни платформи, най-вече Robinhood.
Не коментирам въобще криптовалутите, където основните инвеститори са относително млади хора, над 400 000 души в България, по различни проучвания.
Тъй че финансите не могат да бъдат пренебрегвана тема оттук-нататък, чисто демографски.
Михаил Кръстев също определи втория вариант като по-добър, тъй като в него отпадат увеличения на данък дивидент и на осигурителните вноски. Въпреки това той посочи, че остават други утежняващи елементи — като по-високия максимален осигурителен доход и увеличаването на минималната заплата.
Според него намалените приходи и разходи в обновения проект го доближават повече до реалната икономическа ситуация.
Кръстев припомни, че тенденцията за разширяване на държавното преразпределение е заложена в поне четири последни бюджета. Това според него води до влошаване на публичните финанси, въпреки стабилния икономически растеж.
И двамата експерти изразиха съмнения дали бюджетът ще бъде приет в срок заради политическото напрежение и протестите. Ако това не се случи, страната ще влезе в 2026 г. с удължен бюджет. Кръстев отбеляза, че това дори може да се окаже по-близо до реалните приходи, но подчерта необходимостта автоматичните разходни механизми да бъдат отменени чрез законодателни промени.
