Нека ви обясня защо сте много далече от истината, че младите момчета са „радикални крайнодесни“ и че някакви онлайн инфлуенсъри ги били излъгали да не обичат „прекрасния нов евроатлантически свят“, в който живеем. Интернет позволява на младите мъже да видят, това, което вече не може да се скрие. Системата не има дава абсолютно нищо. Хора като Андрю Тейт и Ник Фуентес са само говорители на това поколение, макар и често преекспонирани. Но нека навлезем в малко повече дълбочина.
Аз съм от първото поколение, израсло с интернет във формиращите години, дори съм го ползвал далеч повече от 90% от връстниците ми. Компютрите още бяха екзотика за задръстеняци, а аз интровертно момче, обичащо да играе видео игри и да чете за история, философия и политика. Интернет си прекарах като завърших 7 клас. Интернет беше врата към света, която дори библиотеките не можеха да ми предоставят. Позволяваше да се проверяват алтернативни на „телевизора“ гледни точки много лесно. Когато бях в гимназията, около влизането ни в ЕС, в училище идваха пропагандатори да ни прожектират „Неудобната истина“ на Ал Гор и да обясняват как до 10 години „всички шеомрем“ от (тогава все още) „глобалното затопляне“. Аз и част от връстниците ми бяхме силно впечатлени от този филм и се обсъждаше надълго и нашироко. И тъй като от малък обичам да се ровя в подробностите, отворих интернет, за да видя повече по този въпрос. Само че още тогава, когато се задълбаеш достатъчно, се намираха алтернативните гледни точки. Намираха се списъци с грешки, лъжи и манипулации в „Неудобната истина“. Някои неща просто нямаха логика, когато четеш достатъчно по въпроса.
И така до ден днешен, почти 20 години по-късно, пред очите ми се разви цялата брутална климатична пропаганда, но опорките на климактериците си останаха същите като манипулативните опорки на Ал Гор, с които се запознах около 2007 г., просто с няколко ката боя отгоре. От филми в училище минахме през манифестации за земята, Грета Тунберг, малоумно налагане на зелени сделки и неефективни енергийни източници, търговия с въглеродни квоти (данък „живот“) и самоубийството на европейската индустрия.
Разказвам всичко това, за да дам пример с една прогресивно пропагандна кампания и масова измама, която вече очевидно е пълен провал и дори европейските политици се отказват от нея. Преди 20 години можеше да се намери информация, макар и не най-леснодостъпната, която оборваше още тогава тази глупост.
Та да се върнем на по-младите мъже. През 2025 г. човек може много лесно да намери информация за всеки исторически процес. Почти всяка книга може да се намери онлайн, пиратски или не, да не говорим за тоновете видео съдържание, които изцяло липсваха, когато аз проимах интернет. Всичко става много по-бързо и от по-ранна възраст. Много исторически манипулации могат лесно да се разнищят, има хора, които се занимават в дълбочина с всякакви маргинални теми и най-вече – тяхната работа е широко достъпна на целия свят. Ако аз трябваше да видя с очите си как за 20 години се развива климатичната измама, тази информация сега е много лесно достъпна, в реално време, на почти всеки език и всеки може лесно да провери как са се стекли исторически нещата или как се стичат в момента. Да, пропаганда има, но по-важното е колко лесно е да се намерят контрафакти на пропагандата на всяка една страна по дадена тема.
И това важи за абсолютно всяко нещо в живота ни. Един адекватен млад мъж вижда какво се случва в реалния живот и търси обяснение в интернет, защото там са обясненията, които училище и родителите не му дават.
И тук е моментът, в който всички по-възрастни, които се вайкат за Андрю Тейт, Ник Фуентес и подобни онлайн клоуни, бъркат много жестоко. Те не формират мнението у младите мъже с безпочвени опорки, напротив, те отразяват и изразяват с думи светогледът на младите мъже, който е формиран от средата, от това, което виждат ежедневно и от елементарното сравнение с това, което им се случва реално в живота, това, което пропагандата по телевизора им казва и сравнително простата проверка на фактите или дори само на алтернативните гледни точки и наративи за причините за тяхната реалност.
Да влезем обаче в конкретиката. Какво вижда един млад мъж, когато пораства?
От 2 годишна възраст си забит на затворено в ясла/детска градина, където те гледат лелки, за които най-големият грях е да се биеш с пръчка, да се покатериш на дърво или изобщо да си навън. Извеждат те за около 30 минути на ден и то през половината година, защото всичко след месец Септември е „много студено“.
От 7 годишна възраст е горе-долу същото – пак лелките, пак седиш на чин с почти минимална физическа активност. Карат те да учиш като момичетата (да, момчетата и момичетата учат различно), забит по цял ден, с безкрайни оцветявания и декупажи в творческите часове. Всеки момчешки порив бива потиснат и по-дейните даскалици даже ще се опитат да го изкоренят. Просташките шегички, момчешката предизвикателност, „смелите“ глупотевини, всичко това бива брутално порицавано.
Към пубертета нещата прогресивно се влошават – тук се сблъскваш с огромната драма на това да харесваш момичета, но да изпитваш вцепеняващ ужас да ги поканиш на среща. Сблъскваш се с реалността, че обществото ти казва, че трябва да си „мил и добър“, за да те харесва една жена, но виждаш с очите си как десетте процента генетично „готини“ момчета обират цялото внимание. Тук идва Андрю Тейт, който ти обяснява защо е така и че това е суровата реалност. Научаваш за хипергамията, „женските номера“ и т.н. Ако имаш късмет, ще пропуснеш Тейт и ще отидеш на Джордан Питърсън или някой подобен.
Така или иначе, с напредване на юношеството и себеосъзнаването, ще се сблъскаш с още брутална реалност под формата на следните факти.
– Баща ти вероятно е чехъл.
– Около половината бракове завършват с развод.
– Близо 80% от разводите се инициират от жени.
– Вероятността при развод да останеш финансово осакатен е огромна.
– Ако имаш деца, вероятността да си финансово осакатен е още по-голяма.
– Съдът и вече бившата ти жена ще направят всичко възможно да не можеш да участваш в живота им.
– Смята се, че 2% от мъжете в световен мащаб не знаят, че не са биологични бащи на децата, които уж са техни. Това е брутален студен душ.
Нещата не ти се връзват. Това е суровата реалност. Тя е генератор на параноя.
Нещата обаче не спират до междуполовите отношения.
Растеш, завършваш в гимназия, вероятно влизаш в университет. Сблъскваш се с реалността, че учиш от комплексирани и посредствени преподаватели, в морално остаряла система. Учиш неща, които можеш да прочетеш в интернет, ако са ти интересни. Или да си купиш сам книгите. Или от далеч по-ангажиращо направен онлайн курс, който струва 5 долара на разпродажба. Учиш неща, с които няма да можеш да изкараш един лев (с малки изключения). Познат, който е завършил двумесечен IT курс или курс за заварчик прави пет пъти повече пари от твоя „балакавър“. Или крипто бро-то, който беше най-големия напушеняк в класа.
Нещата продължават да не се връзват.
Започваш работа в корпоративния свят. Там виждаш тиранията на HR лелката и още от турбо феминизираната среда, която си виждал в образователната система. Слушаш лекции колко са онеправдани жените, въпреки че нищо такова не се вижда в реалността. Слушаш как имало твърде много мъже на мениджърски позиции и сега ще лансираме жените, защото… не е ясно защо. Виждаш и че никой не иска наистина да те развива и че „старчета“ са окупирали всички сладки длъжности, без изглед да споделят с теб знанията си.
Започваш да се интересуваш и от обществото и лека полека придобиваш някакъв усет за политика. В случая няма значение лява или дясна, въпреки че пропагандата описва всички тези мъже като „крайнодесни“. Има и от другите, но тях ще ги пропусна, защото никой не плаши и не се вайка за тях.
Какво виждаш в политиката?
Тук нещата окончателно не се връзват. Много лесно намираш информация как мейнстрийм опорките, включително тези на контролираната опозиция, издишат изключително много. Как ти продават фалшиви дилеми и всичко постоянно се манипулира. Ето някои примери:
– Гореспоменатата зелена истерия прави животът в собствената ти страна безумно скъп
– Уж си образован, но няма работа за твоите „умения“ (ти и усещаш, че умения всъщност нямаш и се чувстваш излъган от 15-те години в системата на образованието). То няма и индустрия вече, а само работа за офисен планктон (още седене на г*за си).
– Въпреки горното, си много скъп на работодателите и дори не можеш да работиш като сервитьор, защото има по-евтини узбекистанци и (вече и в България) пакистанци, за които е ок да живеят по 20 човека в квартира.
– И да имаш средно платена работа, да си купиш мизерно 70 квадрата жилище ще ти струва 50 годишно изплащане.
– Държавата ти взема близо 50% от доходите. ББ и ДП крадат половината.
– Не ходиш на лекар, но плащаш здравни осигуровки.
– Никога няма да се пенсионираш, но плащаш пенсионни осигуровки. – Междувременно виждаш колко мизерни са пенсиите на бабите и родителите ти.
– Въпреки високите данъци, инфраструктура няма, а фризьорката в блока, която не е плащала никога данъци за бизнеса си, ходи на почивка на Малдивите и кара нова кола за 100к. Ти не можеш да си купиш гарсониера.
– По цял ден слушаш колко са онеправдани жените и как вземали по-малко пари за същата работа, въпреки че с два клика намираш информация, оборваща тази пропаганда
– Слушаш по цял ден как границите и патриотизма са отживелица и ти си расист, ако искаш нацията ти да се запази. В същото време обаче границите на Украйна, защото руснаците са много лоши, въпреки че руснак не си виждал през живота си, но за сметка на това никой не прави нищо за наводнилите улиците пакистанци.
И така нататък, и така нататък, мога да правя безкраен списък.
Търсиш съмишленици, компания, Може би намираш такива в националистическите и подобните среди. Или си намираш фитнес приятелчета, с които да тренирате и да имате някакъв откъслечен досег до мъжественост в „храма на желязото“. За този си патриотизъм, веднага биваш заклеймен като някакъв ненормалник от кресливото, но медийно свръхпредставено малцинство на културния и политически пазибожеелит.
Опитваш се, да напишеш нещо, да кажеш нещо, да се възпротивиш някак на тъпотията в офиса или в обществото, или дори в социалните мрежи. Да оспориш очевидно и много лесно оборяемите наративи на статуквото, които за теб до един са напълно издишали. Това, което те посреща е токсична истеричност, епитети, заклеймяване. Пълна неспособност и нежелание за разбиране. Твоята група мъже е токсична, били с сте „инсели“, крайнодесни, радикали, расисти.
И така, връщаме се на радикалността. Както казах, системата не предлага абсолютно нищо на средностатистическия млад мъж. Дори да си готов да преглътнеш скандално заробващата икономическа и социална система, системното потискане на мъжествеността и немеритократичното лансиране на жени и малцинства в името на изграждането на семейството ти и продължаването на рода, то и там статистиката не рисува особено светло бъдеще.
За какво да се борят младите мъже? Защо да участват в система, прогнила от лъжи, която не им обещава абсолютно нищо? В която да посочиш очевидна лъжа и манипулация те брандира като токсичен, расист, сексист, рашист и т.н.?
Разбира се, че няма нищо привлекателно в тази система. Когато системата е толкова закостеняла, че не може да интегрира една огромна демографска група и всяко възражение срещу това се брандира като „радикално“, то разбира се, ще произвеждаш „радикали“. Проблемът обаче не е в радикалността, тя не съществува. Проблемът е че с лепването на етикета си мислите, че решавате проблем. А всъщност се закопавате още повече. Много пъти съм се опитвал да обясня горните неща на по-старите от мен поколения. Не съм имал особен успех да ги убедя, че младите имат(ме?) легитимни съображения за проблемите на системата и че по-старите си затварят очите за страшно много реалности, които няма да се оправят от само себе си. Само че ние вече сме в активна политическа възраст и тези неща идват на дневен ред. След мен идват още по-предадени от системата младежи. Тя или ще се реформира радикално, или ще се срути напълно. Младежите ще я срутят, дали с пълното си бездействие, или с (този път наистина) радикалната си мобилизация. Илюзията на либералната утопия ще си отиде, по единия или по другия начин. Ще се сблъскате с реалността, че нито една система не може да се крепи на жени и старци.
Видео игрите са далеч по-приятно прекарване на времето от горните идиотщини. А още по-приятно е да споделяш „радикални“ мемета и рийлчета с нарочно дразнещи изказвания на Андрю Тейт и Ник Фуентес, за да дразниш промитите от статуквото мозъци на средностатистическия биоробот, циркулиращ либерална пропаганда в интернет пространството. Или да се бъзикаш тънко с HR-тетката или самозабравилата се тиранстваща кралица-мениджърка, която се утешава за пресъхналите си яйчници с „кариерата“ си в кол център и осемте си котки.
Черният и радикален хумор е последното утешение на мъжете, които работят силно опасна и тежка работа. Запитайте се защо младите момчета имат нужда от това утешение? За много от тях перспективата за бъдещето се свежда до „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?“. И не инфлуенсърите го направиха такова.
