Когато специалисти, медии или политици обсъждат доста плачевното положение на България сред най-бедните членки на ЕС, когато статистическите данни дори извън Съюза поставят страната по много важни показатели по-близо до Ботсвана или Бурунди, отколкото до Европа, се стига до порой от оплаквания и обществени протести относно причините за това тъжно състояние на нещата. Обясненията са многобройни, взаимните обвинения, особено между политиците, са ожесточено лични и ad hominem. Социолози и антрополози дълбаят в народопсихологията, историци и публицисти изследват миналото и търсят причините в неблагоприятното географско положение на кръстопът между континенти и империи, а други се вглеждат в непълното и противоречиво приемане на християнството, под чиято повърхност остава езичеството. Много други с доста солидни аргументи го обясняват с безмилостното потисничество на комунизма. Повечето от тези аргументи са основателни и помагат за разбирането на загадката защо България изостава от така наречения цивилизован свят. И повечето от тях звучат правдиво. Но липсва цялостната картина, като че ли липсва всеобхватното обяснение, свързващо всичко в едно, и най-важното – отговорът на въпроса защо други страни, излезли от същата степен на потисничество от съветската диктатура и под управлението на подобни тиранични лидери, са успели да дръпнат напред и да започнат да постигат видим напредък, а България – не.
Десет години след присъединяването към НАТО и ЕС подобрението в много области, дори с помощта на проспериращата западна част на Европа, е далеч от очакваното. Дори и в сравнение с другите страни от същата „социалистическа лагерна зона“, както сполучливо бяха наречени покорените от Съветския съюз държави. Това име е мрачна алюзия за концентрационните лагери, измислени първоначално от Ленин и впоследствие усъвършенствани от Хитлер. Чуваме обяснението, че на българите им липсват героичните актове на съпротива срещу съветското управление като тези в Будапеща от 1956г., Прага през 1968г. или „Солидарност“ през 1980г., които послужиха за затвърждаване на националния дух на участвалите в тях народи и създадоха масова национална решимост и единство, позволяващи след падането на Берлинската стена бързи стъпки за присъединяване към семейството на цивилизованите нации.
Тъй като сме близки по език и исторически сме благодарни на руснаците за освобождението от Османската империя, бяхме наречени най-верния сателит на Съветския съюз, съкрушена и послушна нация, която служеше доброволно на гнусните цели на своя господар, без да оказва съпротива. Това не беше вярно, но действителността доскоро беше толкова добре скрита, че само малцина запалени историци знаеха, че хиляди българи са се сражавали и са загинали в отчаян бунт срещу сталинисткото отнемане на свободата, земята и собствеността им. Така че фалшивото обяснение за „липсата на съпротива“ срещу комунистическото превземане на страната се разпространява понастоящем от определени медии, свързани с режима в Москва, и цели да намали самоуважението на българите и да направи потисническия тоталитарен период по-приемлив или сегашния руски неоимпериализъм по-привлекателен. Заедно с постоянния поток от лоши новини за ненаказани малки и големи престъпления на всички нива, това служи за насърчаване на копнежа на обикновеното население по „благоденствието“ и „стабилността“ на живота по време на комунизма и жаждата за тоталитарния закон и ред. Това замъглява очите на много хора, които с право са разстроени от ненаказаната престъпност днес и които или не помнят миналото поради младата си възраст, или страдат от неизбежното избледняване на паметта след 27 години и докато губят яснотата на спомена, са склонни към порочно зачената носталгия. Тук виждам една нишка, която свързва много от различните части на съвременния пъзел, нишка, която трябва да бъде проследена:
ГОЛЯМАТА ЛЪЖА ЗА СТАБИЛНОСТТА И СИГУРНОСТТА НА ЖИВОТА ПРИ КОМУНИЗМА.
Стабилността и сигурността са това, което в момента липсва на много от борещите се за оцеляване българи, и именно тук лявата посткомунистическа пропаганда съсредоточава безмилостната си атака срещу демократичното развитие и избраната посока на България към европейските ценности и начин на живот. Приравняването на демокрацията с безредие, хаос, липса на сигурност и защита срещу престъпността, плюс добавените фалшиви обвинения срещу „демократите“ за приватизацията (извършена предимно от комунистически кадри в т.нар. масова приватизация), унищожаването на селското стопанство (вече напълно унищожено от колективизацията, както признава собственият им доклад на Политбюро от 1989г.), закриването на промишлеността (състояща се от мръсни неефективни заводи, произвеждащи стоки, които никой не иска) е много ефективен инструмент, създаващ копнеж по „добрите стари времена“ под комунистическа диктатура. От всички „злини“, които „демократите“ привидно издигат и за които обвиняват „Запада“, вероятно най-тревожната е:
ПРЕСТЪПНОСТТА
Когато политици и експерти се опитват да обяснят слабото състояние на българската икономика и липсата на напредък в сравнение с други подобни държави, те неизменно посочват корупцията. С тази дума, особено модерна напоследък, се описва престъпната дейност, в която са замесени основно администрацията, политиците, избраниците от най-високо до най-ниско местно ниво, като източник на всички проблеми, защото тя пречи на честния бизнес да се развива и просперира по правилата на справедливите регулации и честната конкуренция. Тя включва подкупи, плащане под масата, незаконни сделки и стига до най-елементарните неща като контрол на движението по пътищата, шофьорски книжки, образователни степени и дори засяга медицинската професия. Ето защо всички усилия трябва да бъдат насочени срещу корупцията. Звучи благородно и правилно. Един бивш министър изчисли загубите от корупцията на 10-11 милиарда евро годишно, което е огромна част от общата национална икономика. Вярно и валидно наблюдение. Други пресмятат контрабандата и кражбите чрез измерване цените на газа или неплатените данъци. Също така вярно. Всички тези и много други дейности са престъпни и повечето от тях могат да бъдат обобщени под името корупция. Но най-дълбоката същност на недъзите на съвременните български неуспехи е много по-голяма от корупцията и трябва да носи това име:
ПОВСЕМЕСТНО БЕЗЗАКОНИЕ!
Всички останали проблеми, като корупцията, икономиката, бедността, отчаянието, масовата емиграция на млади хора, демографската катастрофа, упадъка на провинциите, разрухата, занемаряването на културата и образованието, изоставянето на възрастните хора и живота под прага на бедността, имат една основна обща причина и тя е липсата на върховенство на закона. Това тъжно състояние на обществото има някои по-дълбоки исторически връзки, но най-съществените от тях могат да се открият през последните 70 години. Ще се опитам да разкрия няколко от най-важните, като за краткост ще пропусна далечните исторически препратки като влиянието на периода на Османската империя или Средновековието. Комунистическа България започва да съществува през есента на 1944г. като окупирана държава и като безправен сателит на Съветския съюз. Новосъздадената комунистическа държава въвежда управлението на така нареченото „класово правосъдие“, произлизащо от „диктатурата на пролетариата“.
Диктатурата всъщност беше в ръцете само на един диктатор. Тя прилагаше закона на целесъобразността, т.е. раздаването на правосъдие изцяло зависеше от политическите заповеди или капризи на върховния диктатор Йосиф Сталин, изпълнявани от безмилостни слуги като известните Вишински, Ежов, Берия и кореспондентските му местни български марионетки. Първоначално „революционното правосъдие“ се осъществява чрез масови екзекуции на десетки хиляди „врагове“ от самозвани банди въоръжени главорези, а впоследствие и от т.нар. Народен съд. Единствената цел на този вид „законно“ или по-скоро извънзаконно насилие беше да се заличи върховенството на правосъдието и да се замени с върховенството на страха. Това беше червеният терор, предназначен да сломи духа и съпротивата на хората срещу комунизма. Въпреки това, както споменахме, е имало смели хора, наречени Горяни, които са се бунтували, храбро са се борили в продължение на 5-6 години и много от тях са загубили живота си.
Както навсякъде в окупираните от Съветския съюз територии, беззаконието в крайна сметка се установява успешно. То се основаваше на „марксистката идеология“ и се раздаваше според класовия произход на жертвите по нареждане на Партията. То се извършваше под маската на „социалистическото право“. Основната цел, която преследваше, беше насаждането на повсеместен и беззаконен страх. Повърхностно тя все още запазваше някакво подобие на правните системи на останалия свят и дори беше създадена комунистическа конституция, която да замени предишната. Но в действителност тази правна шарада имаше за цел да скрие единствената истинска власт – тази на комунистическата партия. На свой ред тази тя всъщност се упражняваше от няколко членове на така нареченото Политбюро, което от своя страна беше в лапите на местния Диктатор. Той беше най-сервилният и предан васал на московския си колега. Пълният обхват на тази власт от самия връх до последния и най-низш член на българското общество се предаваше много ефективно от апарата на българската Държавна сигурност. Тази огромна и добре платена организация стоеше над всички останали институции в страната, с изключение на Политбюро. Прокуратурата, съдилищата и всички други институции бяха просто подчинени декори, прикриващи тъмната и тотална власт, която тя имаше над живота на всички хора и над живота на общество като цяло.
Срамната ирония е, че в определен момент този репресивен орган дори създаде свой собствен Юридически факултет върху конфискувания имот на бившия Американски колеж в Симеоново, близо до София, където се помещава и до днес. Техните „възпитаници“ практикуваха т.нар. право като дознатели в Държавна сигурност, която е комунистическият еквивалент на Гестапо, и дори днес много от тях продължават да бъдат адвокати, прокурори, а някои дори работят във върховните съдилища или във Висшия съдебен съвет, като вземат важни решения и назначават съдии. Така се практикуваше тоталитарното право през 45-те години на комунизма, чиито злощастни пипала стърчат и до днес. Всичко това се основаваше на СТРАХА, индивидуалното безсилие, произвола на държавните институции и остави най-важния завет на комунизма, а именно белезите и наследството на ПОВСЕМЕСТНОТО БЕЗЗАКОНИЕ.
След падането на Берлинската стена и началото на процеса, наречен в България „Преход“, настъпи един странен и неразбираем период, когато уж оттеглилите се комунистически функционери преименуваха своята Комунистическа партия на „Българска социалистическа партия“, свикаха нещо като Велико народно събрание, което изготви нова Конституция, и проведоха доста съмнителни избори. Много от подробностите са неясни, създадоха се куп предателства и фалшиви „демократични“ личности, хората от масовите протести бяха подведени, а кухите обещания и лозунги бяха провъзгласени, за да бъдат веднага забравени. Но това, което беше реално и осезаемо през бурните времена на този Преход, беше пълната липса на вина и справедливост за виновниците за няколко десетилетия престъпления срещу собствения им народ. Юридическите трикове, загрижеността за някаква фалшива версия на „правата на човека“ на обвинените комунистически дейци, включително садистичните лагерни надзиратели или самия диктатор Живков, виновни за практически всички престъпления срещу човечеството: от изтребването на цяла класа хора, чиято единствена вина е по-доброто им образование или положение, до унищожаването на вековния начин на живот и личната собственост в селата; от създаването на смъртоносни концентрационни лагери за мнимите им врагове, изповядващи западни или християнски ценности, през непристойното лъжене за опасността от Чернобил, до жестокия опит да се отнеме достойнството на местното мюсюлманско население, като го принудят да промени рождените си имена.
Всички средства бяха използвани успешно, за да се прикрият и защитят виновните за тези и за много, много други престъпления. Легалните оператори в тези грандиозни исторически измами бяха комунистическите кадри, които твърдо ръководеха новосъздадените съдилища или прокуратури и бяха подпомагани от огромната армия на апарата на Държавна сигурност, наброяваща десетки хиляди души, която все още ръководеше полицията и разчиташе на тайната мрежа от стотици хиляди доносници, агенти, злонамерени съратници и дори дребни престъпници. В новото разпределение на силите специфична роля играеха спонсорираните преди това от държавата спортни отбори, особено тези, които практикуваха бойни изкуства или борба. В тоталитарната епоха тези т.нар. спортисти аматьори бяха силно напомпани с незаконни вещества и използвани за пропаганда по време на олимпиади и други подобни, за да прославят социалистическия начин на живот. Вместо славата и сигурността на живота в тоталитарната държава, те се сблъскват с несигурното бъдеще на неквалифицирани хора, които трябва да започнат да правят нещо продуктивно, вместо да вдигат безсмислено тежки тежести по 8 часа всеки ден. Това не им харесваше. Повечето от тях произхождаха от слабо образовани семейства, в които физическата сила и хулиганството се възприемаха като предимство, а привилегированият им статут в комунистическата йерархия беше техният билет за така наречения „добър живот“. Той включваше пари, бързи коли, дискотеки със специфична примитивна псевдофолк музика и характерни жени певици-танцьорки с огромни силиконови гърди, съответстващи на естетическия им идеал и на стероидната им мускулатура.
Така беше създадено посткомунистическото беззаконие. То беше амалгама от „юристи“ професионалисти, офицери и агенти от номинално разпуснатата Държавна сигурност, бивши комунистически функционери, превърнали се за една нощ в „демократи“, и криминалните бригади на момчетата от бойните спортове, наречени „мутри“. Понякога към тях се присъединяваха бивши военнослужещи от антитерористичните или специализираните сили, които смятаха, че в новата ситуация беззаконието може да бъде по-изгодно за добре обучените бойци, отколкото нископлатената работа за държавата. Ерата на криминалния преход беше започнала.
В първия период на така наречения Преход основното беше да се забогатее по най-бързия възможен начин. Нямаше никакво колебание по отношение на изоставянето на така наречените „социалистически ценности“. Парите бяха целта и всички средства бяха оправдани. Новосформираната група от бивши комунисти, доносници, служители на Държавна сигурност и банди от мутри, състоящи се от боксьори и борци, не се колебаеше какво иска и бързо го заяви претенциите си. Методите бяха разнообразни и предлагаха избор между рекет, палежи, кражби, чупене на крайници, изнудване, откуп, вземане на заложници, екзекуции, заплахи, поръчкови убийства и бяха поверени най-вече на бригадите на „спортните момчета“, а понякога и на наемници и професионални убийци от бившия Съветски съюз или Балканите. Те бяха „щурмоваците“ на новия посткомунистически ред. Основният инструмент, който използваха много успешно, беше същият, използван от този тип хора не много отдавна над цялото население на комунистическа България. Той беше ефективен, беше въведен от приблизително същите известни местни актьори и се наричаше СТРАХ. Но за да бъде страхът ефективен и да пусне трайни корени, той се нуждаеше от своята стара и най-вярна основа – БЕЗЗАКОНИЕТО!
И тук е основният проблем. Тъй като комунистическите кадри много бързо и без съпротива проникнаха във всички „демократични“ партии и овладяха законодателната власт, медиите, съдилищата, прокурорските постове и дори изборния процес, в новата ситуация беше сравнително лесно да се изкриви цялата конструкция на наистина модерната и демократична Съдебна система. В резултат на майсторските манипулации по време на така наречената „Кръгла маса“ в първите дни на „демократичния преход на властта“ новата конституция беше пълна с непоправими правни капани, чрез които бяха торпилирани всички опити за постигане на ефективно правосъдие и за правилно справяне с тоталитарното минало. Нереформираните правоприлагащи органи и разузнавателни служби останаха пъпна връв с КГБ, а т. нар. преход към демократично общество беше осакатен от самото начало. Прокуратурата беше изградена като централизиран сталински орган за произволни репресии, а върховенството на закона се превърна в обикновена фигура на речта. Защото всичко беше изградено върху същата нереформирана основа на беззаконието. И всичко, което последва, неизбежно бе подпечатано с аления си комунистически знак.
Колосалната цена на това, което последва след успешното установяване на беззаконието, обикновено се изчислява като кражби под една или друга форма от обществените фондове, от държавата и от гражданите, като се използват полузаконни или незаконни средства. В ранната си фаза то включваше подлия процес, наречен масова приватизация, когато обществената и държавната собственост се придобиваше с помощта на ваучери и фалшиви „фондове“. Загубите от имотите, попаднали в ръцете на бивши комунистически функционери, които ги фалираха, като обезкървиха финансово предприятията и накрая ги сринаха, за да бъдат продадени като скрап за част от реалната им цена, се изчисляват на много милиарди. Успоредно с това спестяванията на населението бяха сведени до нула от няколко вълни от фискални катастрофи. Първо, като се започне с посткомунистическото правителство, съставено от комунисти, наричащи себе си социалисти, което обяви мораториум върху изплащането на огромния държавен дълг, наследен от 45-годишна комунистическа утопия и лошо управление. Това беше официален фалит на държавата, който бе последван от масова бедност и изчезване на основни храни и продукти от рафтовете, което доведе до отчаяние и емиграция на много хора.
Не след дълго внезапно се появиха множество банки (без изключение собственост на бивши служители на Държавна сигурност), които се финансираха от Централната банка (по-късно се разкри, че също е била ръководена от агент на бившата Държавна сигурност) по напълно престъпен начин. Парите, внесени от обикновените хора, бяха незабавно откраднати, а собствениците на банките изчезнаха в чужбина, включително в Южна Африка или дори в САЩ. Няколко години по-късно отново правителството на социалистите предизвика ужасяваща инфлация, която достигна до това месечната заплата да се равнява на 5 долара. Хората отново изгубиха спестяванията си, щетите бяха в размер на много милиарди и огромен брой семейства бяха финансово съсипани. Последваха бунтове, комунистите загубиха властта и за няколко кратки години България пое по пътя на нормализацията. Въпреки това кражбите, укриването на данъци, контрабандата, включително на цигари, наркотици и алкохол, и злоупотребите с обществени средства в милиарди продължиха. Съвсем скоро, отново с помощта на няколко институции, включително и на правната система, от една от най-големите банки беше открадната нагло огромна сума от няколко милиарда евро от мародери под закрилата на БЕЗЗАКОНИЕТО и целият български народ беше принуден да плати банковата гаранция на депозитите в тази банка. Всичко това се описваше под общото понятие „корупция“, но по същество това беше новият начин на живот под маската на демокрация на огромната престъпна мрежа от „органи“ на бившата Държавна сигурност и съучастници от някогашния спорт и криминалния ъндърграунд.
И това бе добър живот, според стандартите на ниския вкус на новобогаташите: големи имения, проститутки, кокаин и т.н. През целия 27-годишен период на Прехода се извършиха стотици убийства и атентати, екзекутиран бе един министър-председател, но нито един човек не бе заловен, обвинен или осъден по подобаващ начин. Всички съдебни процеси следваха същата рутина, както процесите за комунистическите престъпления: забавяния, протакания, технически подробности, изгубени или откраднати доказателства, фалшиви медицински експертизи, улеснено неявяване, бягство или укриване в чужбина. Беше невъзможно тази престъпност да процъфтява без помощната ръка на БЕЗЗАКОНИЕТО. Тази помощна ръка беше осигурена със съдействието на напълно завладените институции, които уж отговаряха за раздаването на правосъдие: прокуратурата, следствието, тайните служби и съдилищата. Всички те бяха отговорни за това, че не откриха и не наказаха нито един виновен за тези престъпления срещу българския народ, както преди това бяха неспособни да открият виновните за комунистическите престъпления.
Но това е само малка част от цената, която беззаконието е причинило на цялото общество. Имаше и много други загуби. При липсата на какъвто и да било смислен начин да разчитат на държавата или на правната система за защита, много хора се отказаха от първоначалната си мечта след падането на комунизма да започнат собствен малък бизнес. Изнудването от страна на престъпни „застрахователи“ от мафиотски тип, липсата на справедливост в административните процедури, тенденциозността в решенията на съдилищата, неравнопоставеността при прилагането на закона и непотизмът, произволните решения на всички институции обезкуражиха мнозина да започнат, развият или инвестират в каквото и да е семейно или лично предприятие. След побоища, насилствен рекет или откровена и повсеместна липса на правосъдие голяма част от младите предприемачи загубиха надежда, отказаха се от идеята и милиони напуснаха страната. Всичко това се случваше и продължава да се случва под зоркия „надзор“ на напълно неефективните, мързеливи или некомпетентни правителства, полиция и прокуратура. И това не беше само финансова, а и колосална демографска щета, която е невъзможно да се изчисли.
По отношение на икономическите загуби тя е в много милиарди. Ударът не беше само финансов, той бе в центъра на Морала на нацията и Смисъла на живота в България. Тези щети е невъзможно да се изчислят правилно, но към тях трябва да се добави и горчивината, че всички добри неща, очаквани от Демокрацията, се оказаха несбъднати мечти, а вместо това единствената сигурност, която остана, беше постоянно присъстващият СТРАХ за собствения живот, свобода и собственост. Тази цена на беззаконието се нарича ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ. И тази деморализация доведе до вероятно предварително замисления и желан от бившите комунисти ефект на носталгия по тоталитарния закон и ред. Или казано по друг начин, тя изведе на политическата сцена желанието за силна ръка в противовес на демократично организираното общество. То върна призраците на сталинисткото минало и събуди симпатиите към неосталинистка Русия на Владимир Путин. И това е още една част от цената на БЕЗЗАКОНИЕТО.
Старият господар СТРАХ се разпространяваше по много други начини, парализирайки националния дух и превръщайки българите в един от най-нещастните хора на планетата. Не само плачевното състояние на бизнеса, безбройните пречки от страна на враждебната и наказателна администрация, постоянните измами, подкупи, лъжи и кражби на всички нива на обществените дела, но и престъпността дори на най-ниското битово ниво растеше в геометрична прогресия, без да среща никаква съпротива от страна на чиновниците и правната система. Кражбите на коли, домовите кражби, грабежите по магистралите, подлите нападения над бедни старци в селата от страна на гладни и безработни цигански младежи – всичко това минаваше без подобаващо разследване и наказание. Понякога едни и същи престъпления бяха извършвани от едни и същи хора по двадесет или тридесет пъти. Те биваха „регистрирани“ и пускани на свобода, за да повторят същото. Старите хора бяха ограбвани и пребивани до смърт, а държавата мълчеше по странен, политически коректен начин. Последствията на тази неспособност за защита на едно общество, особено такова, което се стреми да се нарече цивилизовано, където защитата на безпомощните и възрастните хора, отдали целия си трудов живот за страната, трябва да бъде приоритет номер едно, са пагубни. В градовете, където безнаказаната дребна престъпност, кражбите в апартаменти или коли бяха епидемия, хората започнаха да купуват аларми, да затварят прозорците си, да изграждат груби железни врати в коридорите на сградите си и да отделят огромни средства, време и усилия, за да се защитят, защото държавата не беше в състояние или не желаеше да изпълни задълженията си.
Новият „бизнес“ на всякакви видове охранители и частни алармени служби процъфтяваше за сметка на други по-продуктивни видове икономически дейности. Броят на младите охранители, загубени за реалните производствени отрасли, и на всички други видове служители в сферата на сигурността скоро надхвърли три пъти броя на служителите в полицията, дори като се има предвид, че процентът на полицията спрямо населението в сравнение с останалата част на Европа вече беше един от най-високите. Така че човек плащаше данъци, за да поддържа полиция, която всъщност не го защитаваше, а понякога дори сътрудничеше на престъпниците или ги закриляше. Ако жертвата на престъпление реши да се оплаче в полицията, в най-добрия случай от нея се искаше да напише дълги и безсмислени обяснения за престъплението, без да има реални последствия, защото рядко се започваше или завършваше истинско разследване. Много хора престанаха да съобщават за престъпни деяния. В резултат на това гражданите продължиха да монтират стоманени врати, многобройни ключалки, да плащат допълнителни услуги за закрила, камери и т.н. Очаквайки защита и справедливост, обикновените хора продължиха да плащат от данъците си заплатите на безполезни прокурори, съдии, магистрати и администрация, които не успяваха да направят нищо за тях. За сметка на това те бяха на разположение да глобяват или тормозят без нужда, да започват произволно преследване срещу политически опоненти, които не принадлежат към вътрешния кръг на криминално-политическата мафия, или да намекват тихо, че проблемите могат да бъдат решени с подкуп. Цената на всичко това е почти невъзможно да се изчисли, но отново възлиза на много милиарди в парично изражение и на още повече в загубена производителност, радост и качество на живот. Това всъщност е ЦЕНАТА НА БЕЗЗАКОНИЕТО.
Но сметката не е приключила. Страната се нуждае от инвестиции, за да развие индустрията си и да продължи напред. Всички добронамерени инвеститори и целият ЕС са готови да дойдат и да работят при ясни и справедливи правила. Хората виждат много добри възможности в географските или някои други аспекти на страната и се опитват да стартират бизнес. Когато започнат да се интересуват и да се опитват да се съобразят с местните правила, изведнъж откриват, че единственият закон, който важи тук, е АРБИТРАРНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. Освен ако не бутнете пари под масата или не приемете да платите част от комисионната на някой чиновник, за да получите необходимите разрешителни, сте обречени. Почти невъзможно е да се прави честен бизнес в България. Ще бъдете принудени да прескачате юридически обръчи, да играете игри със съмнителни личности, да се страхувате от отмъщение от неочакван ъгъл, защото страхът е цар тук. Проблемът, разбира се, се нарича Корупция, но по-дълбокият проблем е в тоталния провал на правната система в страната. Заедно с лошо квалифицираната и подбрана законодателна власт и неквалифицираната администрация, наследила всички комунистически рефлекси, българската правна система успешно подтиква всички честни фирми да напуснат страната. Разходите за това са в още по-неизчислими милиарди и вместо просперитет водят до бедност и мизерия.
И така, да обобщим престъпните последици от БЕЗЗАКОНИЕТО в България:
То убива бизнеса.
Причинява демографска катастрофа.
Разрушава моралната тъкан на нацията.
То предизвиква безнадеждност и носталгия по тоталитарното управление и сталинисткото минало.
Свива индустриалното развитие.
Изтласква инвестициите.
Премахвайки справедливостта, то унищожава радостта и щастието от живота, превръщайки българите в най-нещастните хора на планетата.
Заради него държавата не успява да защити немощните, безпомощните и възрастните хора, превръщайки страната в ужасяващо място за остаряване и самота.
Насажда СТРАХ и извиква най-дълбоките и унизителни преживявания на нацията от най-мрачните страници на нейното минало, лишавайки българите от тяхното достойнство.
То причинява трайна и безнадеждна бедност на мнозина и принуждава други милиони да търсят по-добър живот в чужбина.
То не успя да разкрие и да осъди тоталитарното минало с неговите извършители за непростимите им престъпления срещу човечеството и срещу самата душа на българската нация.
И НАКРАЯ, НО НЕ ПО-МАЛКО ВАЖНО, БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕДИЗВИКВА ЧИСТО ФИЗИЧЕСКИ БУНТ, ЗАЩОТО ЕСТЕТИЧЕСКИ ЛИЦЕТО НА БЪЛГАРСКОТО БЕЗЗАКОНИЕ Е ТОЛКОВА УЖАСЯВАЩО ГРОЗНО!
Тази статия е част от #Годишникъ2024. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2025 може да закупите тук
