Бъдещето на дясното ще принадлежи на тези, които не се срамуват да отхвърлят дори отдавна постигнати либерални победи.
„Консервативното винаги губи“ – това са думи, които бележат близо 200 години съвременна европейска политика. От Френската Революция насам, а и по-рано, историята на европейската Християнска цивилизация изглежда обречена и предначертана – един постоянен процес по либерална деконструкция на Стария свят. Деконструкция на религията като водеща колона, на монархията, на традиционните обществени и семейни порядки, на вече дори базисни сексуални норми, на основни възприятия относно това какво сме, кои сме и къде принадлежим. На всеки 10-15 години либералите и левите намират нова носеща колона на християнската европейска цивилизация за събаряне, а консерваторите почват бясно да я защитават. След време силите им вече не стигат и самите те в опит да се адаптират към новото нормално събарят същата тази носеща колона и възприемат, даже прокарват, либералните искания.
Така правеха цели поколения пораженчески консерватори, наречени обидно от американската крайна-десница през последните години „къксерватори“.[1] Къксерваторът е образ на „възпитания“ консерватор. На онзи, който е допуснат да бъде част от либералния мейнстрийм, да се менка чат-пат с тях във властта. Но човек, който никога, под никаква форма няма да оспори вече наложени и постигнати либерални и марксистки победи. Защото не е възпитано. Защото е „крайно“ и „може да отблъсне гласоподаватели“. Къксерваторът винаги първо приема вече наложените от либералите в миналото победи и тепърва ще приеме и сегашните, стига да мине достатъчно време. Той няма друга функция в политиката и обществото, освен да паразитира върху текущия либерално-консервативен разлом, да се възползва от него за заемане на някаква политическа длъжност и да консумира през това обществен ресурс. Но от него не може да се очаква нито да атакува и събори вече наложен прогресивистки консенсус, нито да спре текущите и бъдещи техни искания. Тъкмо тези хора скачат най-силно и шумно срещу всеки в собственото им пространство, който наруши „къксервативното“ спокойствие и започне да клати лодката. Тъкмо тези хора скачаха най-силно и шумно срещу Доналд Тръмп още когато се появи.
Вече 8 години, от 2016-та насам, слушам една и съща теза в консервативните среди: „Тръмп и MAGA движението са бутафорен консерватизъм, те вредят на западната десница, отблъскват от нея нормалните хора, независимите гласоподаватели, центъра“. Години наред умерени „прилични“ консерватори ми обясняваха как заради „този клоун Тръмп“ републиканската партия ще се капсулира, ще се затвори в балон, ще бъде изоставена от широкия политически център, от умерените, от хората в предградията. Всякакви „класически републиканци“, Рейгънисти, Тачъристи и типични неокони повтаряха, че Тръмп е временно и вредно явление в десницата, което ще я остави по-слаба. През ноември 2024-та с тази теза беше окончателно приключено.
Още с появата и победата на Барак Обама в САЩ се наложи тезата, че в левицата е създадена грамадна и непобедима демографска коалиция между белите от средната класа, жените и малцинствата, която републиканците никога повече в историята няма да успеят да надвият като численост. Че това вече е демографски, а не политически процес. Тук-таме ще има републикански победи за Белия Дом поради избирателната колегия, но и това с времето ще отмине, а десницата неизбежно ще бъде удавена от демографските процеси. Дори отброяваха годините, когато Тексас ще стане „син“ заради миграцията на латиносите. В очите на „сериозните анализатори“ бъдещето беше предрешено.
И тогава дойде Тръмп, начело на популистко, народно, реакционно движение в дясно. Дойде като автентичен културен шок за републиканския естаблишмънт и за онези, които обидно биват наричани „къксерватори“ в дясното движение. Превзе десницата и я трансформира по дългия и труден път към победата от 2024-та. Победа, при която републиканците печелят не просто избирателната колегия, а популярния вот (общия брой гласове) за първи път от 20 години насам и за втори път от 35. Тази победа де факто разби демографската коалиция, която Обама изгради. Мнозинството от белите жени се върнаха на страната на републиканците и то в кампания, в която основната кауза на демократите бяха абортите. За първи път в новата история над 20% от чернокожите мъже гласуват за републиканската партия. Най-значимата промяна дойде с латино мъжете, които за първи път преминаха твърдо вдясно – над 54%. Това са огромни, стратегически пробиви, които не просто донесоха единична победа сега, а счупиха дългосрочен вектор в американската политика.
Кой постигна този стратегически успех за републиканците? Умерен „приличен“ кандидат от типа на Мит Ромни? Олд-скул неокон в стила на Буш и Маккейн? „Класически“ републиканец, който да се опитва да имитира Рейгън и да продава политиките на Тачър? Къксерватор, готов още утре да приеме смените на пола при децата, ако това е станала общоприета позиция и ще му донесе гласове? Не. Направи го реакционер-популист. Направи го националист, обещаващ масови депортации. Направи го човек, начело на полу-алт-райтското MAGA движение. Направи го президента, чийто назначения във Върховния съд отмениха федералната легализация на аборта (Roe v. Wade) и така разтуриха либерална победа от преди половин век. И с това цялата ви хипотеза, драги „прилични“ консерватори, как залитане в антилиберализъм и в реакционното ще „капсулира“ десницата, се оказа една голяма глупост. Случи се точно обратното.
А причината да се случи обратното е следната: съвременната либерална демокрация в един все по-глобален свят дава почти естествена преднина на либералите. Те са хората, чиито възгледи най-лесно виреят в градска, космополитна среда. Те са хората, чиито идеи се промотират доброволно от почти всички артисти, режисьори, звезди. Те са хората, които контролират почти всеки престижен университет и голяма медия. Следователно, да се опитваш да бъдеш „умерен, градски консерватор“, протягащ ръка към либералите, говорещ за техните проблеми, сключващ коалиции с тях, борещ се за техните потенциални гласове, означава просто да играеш на тяхната игра. И винаги, разбира се, да губиш в нея.
Единственият път към победата на консервативните сили в модерния, глобален, доминиран от либерални институции и културен мейнстрийм свят е този на реакционното, почвеническото и откровено анти-либералното. Анти-либерално без градски свян, без неудобство от това какво ще кажат „във възпитаните среди“, когато се засичаме по коктейли и приеми. Антилиберално без задръжките и комплексите на класическите, републикански неокони от миналото. Те се провалиха и оставиха страната си в ръцете на непобедима ляво-малцинствена коалиция, отброяваща годините до тоталната си победа. Тръмп и реакционното анти-либерално МАGA движение разбиха тази коалиция и дадоха нова надежда на американската десница, а с това и на европейския консерватизъм.
Хубаво е европейските, а и българските „десни“ и „консервативни“ политически сили да си извлекат нужните поуки от това. Имитиране на градските либерали и капитулация пред целите им води единствено до провал. Британските консерватори от близкото минало са най-добрият пример за това. Хората, които с цел да останат „в крак с времето“ сами прокараха цялата либерална програма: от гей бракове, през отворени граници, до драконови закони срещу езика на омразата. Резултатът беше премазване на изборите, а 40% от избирателите им напуснаха партията към такива по-вдясно. Преди това същото се случи с френската десница, впрочем. Ако искате да последвате техния пример, търсете коалиции с българските либерали, приемайте каузите им, имитирайте ги в надежда да ви „легитимират“, да си кажат „този поне е готин, не е като патрЕотите“.
Ако искате обаче да бъдете успешно политическо движение вдясно, следвайте примера на Тръмп, на движението MAGA, на успешните европейски реакционери и консервативни държавници. Следвайте и тренда, който тепърва ще става реакционен, безсрамен и готов да оспорва дори вече наложените либерални победи. Освободете се от градските комплекси дали е „прилично“ да се говори толкова радикално и антилиберално. Разберете, че неоконите, рейгънистите, аденауерците – целият къксерватизъм – са миналото.
Почвеническият, открито и гордо антилиберален консерватизъм е бъдещето.
[1] от cuck – рогоносец, слаб мъж, женчо – Бел. авт.
Тази статия е част от #Годишникъ2024. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2025 може да закупите тук
