Европа е основанa на християнското си наследство, с нишки от различни национални държави и уникалната етническа и културна идентичност, която определя всяка от тях. Този сложен гоблен, тъкан в продължение на хилядолетия, сега е застрашен от масовата незаконна и икономическа имиграция от Северна Африка и Близкия изток. Проблемът надхвърля рамките на политиката, той засяга същността на това какво означава да бъдеш европеец.
Християнската основа на Европа
Християнството е крайъгълен камък на европейската цивилизация в продължение на над хилядолетие. Влиянието му е издълбано в кулите на готическите катедрали, в римското право, в гръцката философия и в културното богатство на всяка една европейска държава. Самите принципи на състрадание, справедливост и човешко достойнство, които са в основата на нашите общества, са дълбоко вкоренени в християнското богословие.
Масовата нелегална имиграция обаче води със себе си приток на население, което често се придържа към идеологии или религиозни практики, които рязко се разминават с тези основополагащи ценности. Докладът на Европейския съюз за миграцията през 2022 г. показва, че двама от всеки трима от незаконно пристигащите са с произход от ислямски държави, чиито културни норми често влизат в противоречие с християнската етика на Европа. В районите с висока концентрация на тези мигранти станахме свидетели на ерозия на дългогодишни традиции – коледни пазари биват преименувани, църковните камбани замлъкват, а свещените символи се оскверняват.
Ако позволим тази тенденция да продължи, това означава да рискуваме самата душа на Европа, която откъсната от християнските си корени, ще се носи по течението – уязвима за фрагментация и загуба на идентичност.
Националните държави
Силата на Европа не се крие в някаква монолитна идентичност, а в хармоничното съжителство на различни национални държави, всяка от които има свой език, обичаи и традиции. Тази етническа и културна хомогенност в рамките на държавите в миналото е била в основата на социалното сближаване, взаимното доверие и националната гордост.
Незаконната имиграция обаче заплашва да дестабилизира този деликатен баланс. В районите със значителен брой мигранти на Франция, Германия или Швеция се наблюдава нарастване на социалното напрежение. Общностите изпитват трудности в интегрирането тези, които не споделят нито езика, нито културните им ценности. Според проучване на Pew Research от 2023 г. 58 % от европейците смятат, че незаконната имиграция подкопава социалното доверие и националното единство.
Подобни явления наблюдаваме и в южните части на Италия и Испания, включително специални територии на ЕС като Канарските и Балеарските острови, както и в цяла Гърция. В Европа се очаква броят на нелегалните имигранти за 2024 г. да достигне около 250 хил. Като само тези на Канарските острови ще надхвърлят 30 хил. души. Над половината от тях са по т.нар. Средиземноморски маршрут през Италия и Гърция. Значителна част преминават през България по т.нар. Балкански коридор към Централна и Западна Европа. Но това, разбира се, са само официалните статистики. Те не отразяват преминаванията на границата, които остават извън статистиката.
Националната идентичност е основна част от пъзела, който гарантира, че християнската и културна същност на всяка страна ще бъде предадена непроменена на бъдещите поколения. Оцеляването на една германска Германия или една френска Франция е жизненоважно за европейското единство.
Единство чрез многообразие
Макар че всяка национална държава трябва да запази своя собствен облик, Европа като цяло процъфтява благодарение на многообразието на своите култури, които работят заедно. Самият Европейски съюз е основан на принципа „единство в многообразието“ – признание, че нашата сила е в сътрудничеството между нации, които запазват своята уникална идентичност.
Нелегалната имиграция подкопава този баланс, като внася чужди елементи, които нямат историческа връзка с европейския проект. Културната хармония между европейските народи се заменя с търкания между приемащото население и новодошлите, които често не успяват да се асимилират. Сплотена Европа може да съществува само когато нейните държави-членки са здраво стъпили на собствените си традиции и са свободни от дестабилизиращите сили на неконтролираната миграция.
Заплахата за европейската сигурност и стабилност
Освен че поражда културни проблеми, незаконната имиграция представлява пряка заплаха за сигурността и стабилността на Европа. Пропускливостта на границите ни позволява на престъпни мрежи да се възползват от нашите лекомислие и нерешителност. Докладът на Европол за организираната престъпност през 2023 г. разкрива, че контрабандата на мигранти се е превърнала в индустрия на стойност 6 млрд. евро, която финансира операции, включващи трафик на хора, търговия с наркотици и дори тероризъм.
Швеция, някога модел на социална хармония, сега е изправена пред рязък скок на организираната престъпна дейност. Според проучване на Гьоран Адамсон, в страната 58% от извършителите на тежки престъпления са свързани с мигрантски общности. Процентът достига 73% когато става дума за убийства и опити за убийства.
Южните региони на Италия са най-силно засегнати от маршрутите за трафик на хора, което води до натоварване на местните ресурси и задълбочаване на, типичното за тези региони, икономическо неравенство.
Европа не може да се защити от външни заплахи, докато границите ѝ остават широко отворени за всички желаещи да ги преминат.
Политики за защита на европейското наследство
За да опазим християнските корени на Европа, националните идентичности и общоевропейското единство, трябва да приемем смели политики. Да използваме модерни технологии за наблюдение на границите – вкл. изкуствен интелект, да увеличим финансирането на граничните патрули и да създадем морски операции за пресичане и връщане на незаконно влезли лица. Да премахнем табуто върху думата депортация, особено на криминално проявени индивиди.
Да гарантираме, че миграционните политики са с приоритет върху културната съвместимост и общите ценности, като насърчават имигрантите да се придържат към християнските и историческите традиции на приемащите ги страни.
Нужни са инвестиции в културното и историческото образование. Нека се наблегне върху взаимовръзката между нашите християнски корени и суверенитета на националната държава като част от европейската ни идентичност.
Трябва да спрем да пилеем средства за замитане под килима на поредната мигрантска криза. Вместо това, да ги насочим към програми, които насърчават по-висока раждаемост сред местното население, осигурявайки устойчиво демографско бъдеще.
Партньорство със съседните региони за справяне с първопричините за миграцията също е ключово. Трябва да търсим отговорност от управниците на държавите в Северна Африка и Близкия Изток за това, че не са успели да предотвратят масовата емиграция, но и същевременно да прилагаме мерки за намаляването ѝ на място като например предоставяне на целенасочена хуманитарна помощ.
В защита на бъдещето на Европа
Това не е въпрос на изолационизъм или жестокост, а на съхранение и развитие. Величието на Европа се крие в нейната способност да възприема прогреса, като същевременно защитава своите корени. Европейските народи трябва да бъдат горди пазители на наследство си и да работят заедно, за да осигурят силен и обединен континент.
Нека не забравяме, че разнообразието сред европейците е нашата сила, но това разнообразие процъфтява само когато всяка нация е свободна да остане вярна на себе си. Християнската вяра, националният характер и общоевропейското единство на Европа са стълбовете на нейната цивилизация. Ако не успеем да ги защитим, рискуваме да загубим душата на Европа.
Тази статия е част от #Годишникъ2024. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2025 може да закупите тук
