Добре известно е, че социализмът е идеология, която игнорира индивида и фокусира цялото си внимание върху колектива. Маркс, най-видният социалистически икономически теоретик, е разделял индивидите на класи въз основа на функцията, която имат в производството на икономическа стойност; Ленин, Мао и други са повтаряли свои собствени версии на марксистката класова теория.
Навсякъде, където социалистите са довели идеологията си до нейното завършване, резултатът е бил един и същ по отношение на хората: в Китай на Мао и в Съветския съюз на Сталин десетки милиони хора са оставяни да гладуват или направо убивани по друг начин от режима; в Камбоджа на Пол Пот една четвърт от 8-милионното население на страната е било унищожено в името на държавната идеология.
Трябва да си припомняме за тези зверства от време на време. Като не губим връзка с тъмната история на социализма, можем да останем бдителни и да поставим текущите въпроси на обществената политика в правилния им контекст.
Един такъв въпрос е подновеният дебат за демографското бъдеще на Европа. През последните години въпросът за ниските нива на раждаемост в страните от ЕС получава повече внимание, дори от политическия елит. Понякога това внимание е гарнирано с ирония, както е видно от думите на шведския премиер Улф Кристерсон. Миналата пролет той отправи критики към Русия, твърдейки, че президентът Путин е управлявал толкова зле, че раждаемостта е спаднала рязко. Само шест месеца по-рано обаче самият Кристерсон изрази загриженост относно рязко спадащата раждаемост в Швеция – и го направи в реч, излъчвана по националната телевизия.
Кристерсон, номинален консерватор, не е единственият политически лидер в Европа, който изпитва затруднения с формулирането на логична позиция относно демографския спад на континента. В политически брифинг от 2024 г. Европейската комисия се опита да заяви, че проблемът не е проблем, но все пак вероятно е проблем.
Демографският спад вече достига ниво на криза; на 16 април статия в EUBusiness.com драматично заявява:
Очаква се населението на ЕС да намалее с 11,7% между 2025 и 2100 г., според последните прогнози за населението на Евростат, статистическата агенция на ЕС. Цифрите се изразяват в прогнозирано намаление на населиението в ЕС, с 53,0 милиона души до началото на следващия век.
Това означава около 50 милиона по-малко жители в настоящите 27 държави-членки на ЕС до 2100 г., като общият брой за целия съюз е малко под 400 милиона.
Намаляването на населението е една от най-устойчивите тенденции в европейското общество днес, но повечето политически лидери на континента подхождат към въпроса със същата тромава амбивалентност, с която подхождат към прословутата икономическа стагнация на ЕС, хронично лошите му публични финанси и дори, до известна степен, неспособността му да организира изграждане на отбранителни сили. Важна причина за тази липса на лидерство е, че много от европейските страни се ръководят от така наречените коалиции на Франкенщайн, чиято единствена цел е да държат консервативните и националистическите партии далеч от политическата власт.
Политическата безизходица по основни политически въпроси е емблематична за тези изкуствени коалиции, особено когато става въпрос за решаване на проблем като демографския спад. Това не е изненадващо, тъй като социалистическата страна на политическия спектър дори не може да се споразумее помежду си дали демографският спад е проблем.
Значителна част от левицата смята, че растежът на населението е вреден за околната среда и следователно вижда демографския спад като път за предотвратяване на някаква абстрактна бъдеща катастрофа, свързана с изменението на климата. Други възприемат противоположния подход към намаляващото население, но вместо да пледират за повишаване на раждаемостта сред местното население на Европа, те предлагат имиграцията като решение на всички проблеми.
Сред тях се открояват три аргумента:
- Расизъм: левицата таи такова презрение към местното население на Европа, че иска имигранти да я заменят;
- Запълване на работните места: имиграцията се рекламира като съществена за устойчивостта на работната сила;
- Данъчни приходи: сред фискално настроените, намаляването на населението ерозира данъчните приходи и причинява бюджетни проблеми за разточителните европейски социални държави.
Общото за всички тези леви аргументи относно демографията, независимо дали виждат намаляващото население като положително или отрицателно, е техният инструменталистки поглед върху населението на нацията. Масата от хора е инструмент за социалистите за постигане на идеологическите им цели: ако дават приоритет на „околната среда“, те се застъпват за свиващо се население; ако дават приоритет на социалната държава, те искат населението да расте, защото се нуждаят от повече данъкоплатци.
Консерваторите имат много различен поглед върху демографията. Намаляващото население само по себе си е проблем: то ерозира самата същност на една нация, а нацията е неразривно свързана с местното си население. Децата, родени в културния, социалния, историческия и религиозния контекст, който представлява една нация, приемат този контекст, докато растат. Животът им, дори личностите им, се оформят от националния им контекст; през целия си живот те допринасят за запазването и развитието на този контекст.
Нациите са квинтесенциални градивни елементи на човешката цивилизация. Местното население е квинтесенция за нацията, което прави нарастващото или поне устойчиво население основата на бъдещето на самата човешка цивилизация.
С други думи, консерваторите са присъщо ангажирани с нарастващо, процъфтяващо местно население. Социалистите, за разлика от тях, разглеждат населението като инструмент, който може да наруши или допълнително да определи политическите цели. Това прави проблематично – меко казано – политиците от различните страни да формират взаимно разбирателство по този въпрос.
В същото време, точно това е, което те трябва да направят. Вярно е, че никога не може да има взаимно разбирателство между консерваторите и открито антицивилизационните елементи на левицата – тези, които или таят расистки мотивирана враждебност към местното население на Европа, или искат човешкото население да изчезне, за да спаси планетата. Но отвъд най-лудите си елементи, има място консерваторите и социалистите да говорят за такъв екзистенциален проблем като неизбежната в момента демографска гибел на Европа.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
