„Ръст има и в ипотечното кредитиране, и в потребителското кредитиране, което само по себе си създава нова парична маса, а това повишава ценовите равнища. Това е доста голям проблем, защото то е един от факторите, които водят до голямото повишаване на инфлацията през последните години.
Сега тук е много важно да видим какво може да направи регулаторът, в случая БНБ. Аз съм човек с дясно мислене и съм против някакви по-шокови вмешателства на регулаторите в пазарни феномени“, коментира икономистът и автор в „Консерваторъ“ Никола Филипов пред bTV
„Виждаме, че имаме огромен ръст на депозитите, като тук е много важно да анализираме структурата на този ръст. Да не се окаже, че по-богатите хора стават по-богати, пък бедните — не. Защото ние виждаме доста голям ръст и в бързите кредити, което е доста голям проблем. Т.е. хората теглят пари буквално, за да могат да отидат на море, да си платят сметките и за да изкарат месеца“, посочи той.
„Това, което ние виждаме като данни от БНБ, не показва, че всички са станали богати. Защото има доста голяма сегментация на доходите на хората“, отбеляза той.
По думите му след влизането в еврозоната, в банките са се върнали доста огромни парични ресурси, които в момента са на разположение да бъдат инвестирани.
Според икономиста Никола Филипов през следващите 2–3 години няма да видим някакво голямо повишаване на лихвените равнища.





