#НаДнешнияДен 1939 г. умира Христо Иванов Силянов – български писател документалист, мемоарист, публицист и поет. Един от ръководителите на ВМОРО. Баща на големия български дипломат Евгений Силянов.
Христо Силянов учи в Цариград, Солун и в Битоля, където завършва гимназия. Следва история в Швейцария, завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1907 г.). Учителства в Прилеп (1901-1902 г.). През 1902 г. минава в нелегалност и тръгва с четата на войводата Марко Лерински. Участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След потушаването му се заселва в София. Занимава се с журналистика и с обществена дейност.
Преди избухването на Балканската война (1912-1913 г.) е в Македония с четата на Васил Чекаларов. Председателства Дружеството на столичните журналисти (1931-1932 г.). За пръв път печата през 1898 г. в сп. “Ученически другар”. Редактира в-к “България”, “Бум”, “Демократически преглед”, “Сила”, “La Bulgarie” и др. Сътрудничи с хумор, разкази, статии и фейлетони на сп. “Ново време”, “Просвета”, “Пролетна заря”, “Македонски преглед”, “Съвременна илюстрация”, “Македония”, “Македоно-одрински преглед”, “Художник”, “Народ и армия”, “Сборник от турските зверства”, “Седмица”, “Свободно мнение”, “Наблюдател”, “Отечество”, “Военни известия”, “Обединение”, “Листопад”, “Нови хоризонти”, “Български турист”, “Нова България”, на в-к “Македонска трибуна”, “Завет”, “Македония”, “Вардар”, “Знаме”, “Време”, “Вечерна поща”, “Нов век”, “Мир”, “Трибуна” (Враца), “Знание”, “Илинден”, “Пряпорец” и др.
Основава заедно с Ал. Кипров хумористичния в-к “Българан” и остава задълго в кръга на българановци. Антон Страшимиров го настанява на работа като редактор във в-к “Ден”. Повикан е в Цариград, за да поеме издаването на екзархийския в-к “Вести” в решителен политически момент – юни 1908 г., когато се премахва цензурата. Редактира заедно с П. К. Яворов и Д. Крапчев в-к “Илинден”. През 1919 г. основава сп. “Сила”, което първо след войната дава широко място на литературните материали и привлича писателите. Песните му наподобяват Чинтуловите и са популярни сред населението в Македония.
След 1923 г. е в Демократическия сговор, понякога застава на консервативни позиции. Умира на 26 септември 1939 г. в София. Съчинения: “Тъгите на роба” (стих., 1903 г., в съавтарство с Вл. Ковачев), “Стихове” (1905 г.), “Един именит син на Костурско. Васил Чекаларов” (1914 г.), “Сръбско-българският спор и Русия” (1915 г.), “Македонската емиграция и българският национален въпрос” (1919 г.), “От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война – 1912” (1920 г.), “Писма и изповеди на един четник – 1902” (1967 г.), “Освободителните борби на Македония” (т. I-II, 1933-1943 г.), “Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903” (1934 г.).
