“Изминаха шест месеца от началото на най-трудния мандат в новата българска история. Едно начало, белязано от трудно обяснима ожесточена съпротива от страна на партиите, които не влязоха в управлението на страната”. Това заяви премиерът Пламен Орешарски по време на семинар на БСП и ДПС в Боровец, в който участваха депутатите и министрите на двете партии. Предварителната заявка беше, че по време на събирането ще се очертаят целите на управлението за следващите месеци. Оказа се, че проявата е по-скоро имиджова и цели да сплоти редиците на двете партии, а не да формулира някакви ясни мерки на управлението.
Започна се с дежурното хленчене и мрънкане за грешките на предишното управление. После се направи опит да се замаже гафа от злополучното посещение на икономическия министър Драгомир Стойнев в САЩ, което завърши с новината, че компанията „Уестингхаус” ще строи седми блок на АЕЦ „Козлодуй”. Замазването беше несръчно, като новината беше потвърдена с добавката, че освен това ще строим и АЕЦ „Белене”. До колко може да се вярва на тези приказки и на хората, които ги изричат ще преценим сами. Да говорим едновременно, че нямаме пари за нищо и че се готвим да строим две атомни централи обаче е смешно. Сега ни остава само да се надяваме, че и този път БСП и ДПС няма да изпълнят обещанията си, защото ако го направят ще се окажем не с един, а с два ядрени гьола. Това вече ще е непосилно за бедна страната като нашата.
От енергетиката управляващите прескочиха на партийните субсидии и тържествено обявиха, че ще ги намалят с до 10 процента. Това трябваше да ни демонстрира, че се вслушват в мнението на хората и са диалогични. Между новините, които произвеждаха участниците в семинара, от време на време, се промъкваха и нюанси на градивна самокритика и стремежи за равносметка. Те бяха фалшиви. Доказателство за това са думите на Пламен Орешарски, които цитирах в началото на текста. Да забравиш само за 5 месеца, защо мандатът ти е с най-трудното начало в новата българска история означава, че разкаянието за назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС е било фалшиво. Ако Орешарски не знае, защо мандатът му започна трудно, мога да му припомня – защото на първия месец от управлението си излезе на трибуната на Народното събрание и издигна за шеф на тайните служби човек, който олицетворява мафията в България. Това не е маловажно и си струва да се припомня всеки път, когато премиерът се прави на разсеян по отношение на ниското доверие в кабинета си.
По всяка вероятност не бих коментирал семинара в Боровец ако той не беше част от тенденция. Този семинар е малка част от голямото печелене на време, което е и основният приоритет на правителството на Пламен Орешарски от средата на месец юни. Колкото пъти видя управляващите да дават изявления по телевизията се сещам за Николас Гомес Давила според, който социализмът не винаги убива, но винаги лъже. Целта на голямото мотане е докато ни успиват с виртуални социални пакети и приказки за светлото бъдеще да си върнат парите, които инвестираха, за да дойдат на власт. Групировката, която контролира настоящото управление иска да се укрепи достатъчно добре, за да бъде незаобиколима и още по-силна и при следващото. Покрай укрепването й пък мишоците около Станишев и Доган ще спретнат по някоя по-дребна далавера. Затова бързата оставка е невъзможна.
Тя е такава и заради неуспеха на протестите. Те, както казва Орешарски, бяха ожесточени. За съжаление на нас, които участвахме в тях обаче, протестите бяха и неефективни. Ние много лесно се подведохме по зададения от управляващите дневен ред и доброволно се отказахме от политическо лидерство. Този отказ устрои преди всичко печелещите време. Протестът сбърка като вместо политическа цел, която да преследва неотклонно си постави морална, която в неморалната обществена среда, го направи уязвим и неустойчив. В днешното протестно затишие трябва да си дадем сметка за тези грешки и да осъзнаем, че ако наистина искаме да свалим от власт БСП, ДПС и групировката, която ги контролира, трябва да го направим със средствата на политиката, а не със средствата на пърформанса и интелектуалното възмущение. Потенциалът за постигането на политическата цел сваляне на правителството на Орешарски е толкова голям, колкото е голяма способността на противниците на властта да изграждат съюзи помежду си. На този етап изграждането на общ фронт между опозиционни партии, синдикати, граждани, браншови и работодателски организации е невъзможно заради липсата на ясно политическо лидерство на протеста. Все още никой от политическите лидери не се осмелява да формулира и да опита да осъществи антиправителствения съюз. Това спаси БСП и ДПС през лятото, това може да ги спаси и през предстоящата зима. Следващите месеци ще са решаващи за дължината на мандата на настоящото управление и ще дадат отговор на въпроса, колко дълго ще ни мотаят печелещите време. Не бива да изключваме варианта Орешарски да остане на премиерския пост пълен мандат. Това е политическата цел на тези, които стоят зад него и със сигурност те ще я гонят до край и в съюз. Ако недоволните от кабинета не успеят да сключат съюз помежду си чрез своите лидери, то значи не са чак толкова недоволни. А иначе правителството трябва да падне, защото никой освен стоящите зад него едри икономически интереси няма полза от голямото размотаване.
Коментарът е публикуван във в. “Ретро”
