На днешния ден през 1917 година загива Христо Лазаров Бърдаров, български офицер, загинал в Първата световна война за свободата на Македония.
Христо Бърдаров е роден през 1891 година в Разград. Достига командирски чин в Първа картечна рота на Деветнадесети пехотен шуменски полк. През Първата световна война полкът му защитава 3 години Охрид от позииците си в Мокра планина, където и загива на 19 октомври 1917 година. Пренесен е и е погребан в двора на църквата „Свети Георги“ в Струга, на който постоянно са се палели свещи в негова памет. Властите на комунистическа Югославия разрушават паметника му след 1944 година.
Споменът за Христо Бърдаров е все още жив, като и до днес в Охрид се пее народната песен посветена на капитана от Българската армия. Сдружението на македонските българи „Хоризонти“ поставя на 19 октомври 2004 година възпоменателна плоча на Христо Бърдаров в родния му Разград.
Христо Бърдаров е братовчед на полковник Христо Бърдаров, адютант на Цар Борис III.
Песен за Христо Бърдаров
Наш Капитан Бърдаров
Ротен командир беше,
На първа картечна рота
деветнайстий пехотен полк.
Война се веч започна,
с Румъни, Русняци
ротата си той поведе
по равна Добруджа,
По равните полета,
към Тутракан и Дайдар,
Румъни той там срещна,
и боя започна .
Летят без брой шрапнели,
Фугаси и куршуми,
Негова глас тихо шуми:
„Напред, момци, напред
„С картечници стреляйте,
и бомби хвърляйте,
На румънските окопи,
и ями дълбоки.
Рота напред летеше,
пред рота вървеше,
към кървавата могила,
по цяла Добруджа.
С полка заминава
там на южния фронт,
край Охридското езеро,
на Мокра планина.
Ужасен бой се започна
с Французи и Сърби,
пред първа картечна рота,
деветнайстий пехотен полк.
Той беше горе на върха,
с пистолет в ръка,
на Французите стреляше,
трупове сваляше.
Нещастен ден за него,
двадесетий октомврий,
франциски куршум го прониза
„Убит съм, момци, убит
„Немога веч до стана,
при вази да дойда,
да дойде поручик Калчев
рота да му предам.
„В Струга ме отведете,
Там ме погребете,
И надпис над мен турете
Кой мине да чете:
„Че тук почива капитан
Христо Бърдаров,
от първа картечна рота,
деветнайстий пехотен полк.
Като дойдат мойте мили,
там да ме намерат,
с сълзи да ме облеят,
с мен да се гордеят.
„Че юнак са син родили,
В боя убили,
за слава и свобода
жертва той стана.
