На днешния ден през 1880 година е родена Донка Ставрева Христова – Ушлинова – българска революционерка и военна деятелка.
Донка Ушлинова е родена в с. Смилево, родното място на Даме Груев. Омъжва се на 15-годишна възраст за Ставри Христов от село Лера, Битолско. Докато мъжът ѝ е на гурбет, започва да я задиря чифлик-сайбията на село Лера Реджо бей, когото тя убива с помощта на етървата си Сребра Апостолова и съпруга ѝ Апостол през август 1902 година. След това тримата бягат в гората, където намират четата на ресенския войвода Славейко Арсов, който ги облича в четнически униформи. Така Ушлинова се включва в борбата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация срещу османското господство в Македония. Осъдена е задочно от османските власти, а къщата ѝ е разрушена.
През Илинденско-Преображенското въстание участва в близо 20 сражения в Битолския революционен окръг край селата Лева река, Смилево, Златари.
Христо Настев си спомня за нея:
„ Донка е по-ниска на ръст и мургава, но със строго изразителни очи. Особено любознателна и винаги охотно приказлива, лесно се приспособяваше към всички, като добра събеседница. Доста ревнива опонентка на издръжливост към всички несгоди и лишения при нелегалния четнически живот, когато ѝ се заговореше за извършеното от тях убийство, винаги пламваше от озлобление, с което издаваше заболелите си чувства на мъст и задоволство, че са премахнали един злодей… Сега вече мога да умра спокойно — винаги прибавяше в края на разговора си Донка.“
След въстанието се прехвърля в България през Сърбия, като се установява във Варна и започва да следва там. През Балканските войни Донка Ушлинова, заедно с мъжа си е доброволка във Втора рота на Осма костурска дружина на Македоно-одринското опълчение. Участва в много боеве, като се отличава в Шаркьой, Галиполи, при пленяването на Явер паша, Руен и Султан тепе. За проявен героизъм е произведена в чин ефрейтор и наградена с два ордена „За храброст“ — четвърта и трета степен.
През Първата световна война Ушлинова постъпва доброволка във Втори пехотен македонски полк (преименуван на 60-и пехотен полк) на Единадесета дивизия. Участва в боевете при Яребична, Дойран, Круша планина и други. Наградена е с орден “За храброст” втора степен, а по-късно през 1917 г. е произведена в чин подофицер и е наградена с орден „За храброст“ първа степен лично от главнокомандващия на действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков. Същата награда получава и съпругът ѝ.
След края на войната Донка Ушлинова, заедно със съпруга си, се връща във Варна. Получава еднократна помощ от 10 000 лева, с които построяват малка къща. През 1924 г. им се ражда син — Александър. До смъртта си на 27 юни 1937 г. Донка Ушлинова е член на Варненското дружество на запасните офицери „Другарски съюз“. След смъртта ѝ Македонският женски съюз издава некролог:
„ Почина Донка войвода, жена революционерка, героиня, самоотвержен и смел боец за родните идеали… “
Връх Ушлинова на Антарктическия полуостров е наименуван на Донка Ушлинова, „участничка в българското освободително движение в Македония, награждавана за храброст във войните 1912-1918 за национално обединение“.
