На 24 декември 1863 г. е роден Христо Арапнаков Станишев – български инженер, един от изявените специалисти в областта на строителството в следосвобожденска България, един от учредителите на Българското инженерно-архитектурно дружество. Същевременно той е сред ръководителите на Върховния македоно-одрински комитет, а в периода 1901 – 1903 година е негов председател. Член е на Македонския научен институт и на масонска ложа.
Христо Станишев е роден в град Кукуш, Османска империя. През 1880 г. заедно с други шест будни момчета е изпратен тържествено за София, където ще постъпи в откритата предходната година Класическа гимназия. Завършва през 1885 г, като по време на следването си получава стипендия, след което заминава за Белгия, където следва инженерство в Гентския университет.
Година по-късно, след смъртта на баща му, Христо се връща и преподава в българската мъжка гимназия в Солун. През това време получава записки на лекциите от университета в Гент, благодарение на което успява да следва задочно и да си взима изпитите. На 27 септември 1889 г. се дипломира като първенец на випуска.
След завръщането си в България Христо Станишев се занимава със строителство на пътища, мостове, жп линии, водопроводи и сгради. Неговите строежи стоят и досега, пръснати из цялата страна. Създава своя строителна школа. В 1890 – 1892 г. е окръжен инженер в Ловеч, Видин и Лом. През 1893 градската комисия в Бургас назначава Станишев за специалист-инжeнер на града.
В книгата си “История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г.” той пише
„Политиката на една страна е в тясна връзка с нейните пазари и пътища или по-право с нейните съобщения. У нас аз заварих едва 2100 км пътища и занемарени съобщения.“
До 1939 г. инженерът развива със своите колеги едно десеторно увеличение на пътищата – 19 553 км. Други обекти, издигнати по негови проекти и под негово ръководство, са: постаментът на паметника „Цар Освободител“, чийто архитект е Арнолдо Дзоки; инженерните работи до цокъла на църквата „Свети Александър Невски“; северното крило с колонадите на Народното събрание; пералният комплекс на Александровската болница; Английската легация; възстановяването на църквата „Свети Неделя“ в София и на Народния театър; българският павилион на Световното изложение в Лиеж (1905) и в Милано (1906), също и сградата на Английската легация в София.
Освен с инженерната си дейност, Христо Станишев е ангажиран активно и с обществена и политическа дейност. В Бургас на 29 януари 1895 Станишев организира учредяването на македонското дружество „Пирин планина“, в което членуват и не малко тракийски бежанци. Между юли 1897 и май 1899 година инженер Станишев е председател на Върховния македоно-одрински комитет. При разцеплението на Комитета оглавява течението, близко до ВМОРО, което се противопоставя на Иван Цончев и Стоян Михайловски.
През 1902 г. Христо Станишев заедно със зет си Григор Василев започва да издава вестник „Реформи“ и се съветва за списването му с Гоце Делчев и Яворов. Един от най-ревностните сътрудници от Женева е Симеон Радев. През 1933 година председателства Великия македонски събор в Горна Джумая. Станишев е подпредседател на Управителния комитет на Македонския културен дом в София. Обявен е за почетен гражданин на София.
Получава поздравителна нота по случай 50-годишния си юбилей от всички македонски организации в България, на които отговаря така:
„ … От сърце благодаря на всички. Вие представлявате част от поробените българи, а през целия мой живот сърцето и душата ми са били при нашите поробени братя по четирите краища на широката българска земя. Подаръкът на Македонския женски съюз ще ми напомня до край на моите, че там долу:
Момите кръшни песни пеят на български езикЕдничък глас се там разнася, едничък чуй
се вик
Ний българи сме с чест и слава
Ний кичим нашата държава… “
Христо Станишев умира на 13 декември 1952 г. в град София. Погребан е в Централни софийски гробища.
