Димитър Христов Чорбаджийски (1890 – 1967) с псевдоним Чудомир е български писател-хуморист, художник и краевед.
През юношеските си години получава своя прякор Чудомир, който по-късно използва и като псевдоним. По думите на автора, той и неговите връстници често попадат на обявления за награда за информация, свързана с обявените за държавно издирване дейци на ВМОРО Яне Сандански и Чудомир Кантарджиев. Между последния и младия Димитър е открита комична прилика от страна на приятелите на бъдещия писател, които му прикачват прякора Чудомир.
Завършва първоначалното си образование в родното си с. Турия, а през 1904 г. прогимназия в Казанлък. Въпреки че баща му е искал той да стане офицер или търговец, докато майката на Чудомир го е насърчила да се занимава с рисуването. За този избор самият писател разказва в своята автобиография:
“Във Военното училище приемаха само синове на богатите и въпреки, че в село имахме голям двор, не ме признаха за дворянин и отказаха да ме приемат. За свещеник също не ме харесаха, въпреки че ядях блажно през пости и вече нарушавах някои от десетте божи заповеди. Тогава той реши да ме направи бакалин, но като се увери, че съм раздавал стоки повече на вересия и везните се наклонявали все в полза на клиента, отчаял се съвсем. Тогава реших да постъпя в Рисувалното училище…”
Учи в Старозагорската гимназия “Иван Вазов” до своята 16 годишна възраст, а през 1913 г. завършва четирите курса на Държавното художествено-индустриално училище в София. Мобилизар не по време на Балканската война. Във връзка с мобилизацията по време на Първата световна война се дипломира едва през 1919 г. Учебният процес го сближава с Георги Машев, който го запознава с Димчо Дебелянов и Людмил Стоянов.
През 1929 – 1930 г. специализира рисуване в Париж – командирован “да се запознае с методиката и пропедевтиката” по рисуване в парижките училища. Престоява известно време и във Виена. През 1937 г. пътува до Рим, Венеция и Римини.
През 1932 г. е поканен да поддържа хумористичната страница на в. “Зора”, което прави до 1940 г. Депутат е в V Народно събрание.
Първите му изяви в печата датират от 1907 г., когато негови карикатури и римувани злободневки биват публикувани във всекидневника на Михалки Георгиев „Балканска трибуна“; после следват първите му фейлетони, разкази, епиграми, публикувани от списанията „Барабан“, “Въртокъщник”[1], „Остен“, „Жило“, „Червен смях“, както и от вестниците „Слово“, „Зора“, „Искра“ (Казанлък) и др. Чудомир придобива голяма популярност чрез кратките си хумористични разкази – те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания.
Умира на 26 декември 1967 г. в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го по негово желание в градинката пред къщата му.
