На днешния ден през 1920 г. умира Марко Цепенков – български писател и фолклорист, народен будител, борец за църковни свободи на българите от Македония.
Роден е през 1829 година в град Прилеп. Известно време изучава гръцки език в Струга при учителя Наум Хаджов. Важна е срещата му с Димитър Миладинов (1856-1857), след която започва активно да събира фолклорни текстове. Участва и в борбата срещу гръцкото духовенство.
През 1888 година Министерството на народното просвещение в София започва да издава “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Марко Цепенков се свързва с проф. Иван Шишманов, на когото предоставя материалите си. Професорът го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и други. Цепенков се преселил окончателно със семейството си през 1888 година в гр. София. До 1900 година обнародва в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3 727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.
Автор е на стихотворения и песни, на драмата “Църне войвода”. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през 1896 година по поръка на Иван Шишманов, в която ясно той заявява, че е българин, въпреки че в Република Македония Марко Цепенков се смята за македонски писател.
