На днешния ден през 1843 година е роден Георги Тилев – български духовник, революционер и политик.
Учи в родното си място при Христо Г. Данов. През 1867 г. е ръкоположен за свещеник и е учителства в Перущица през 1868-1879 г. Основава с други местни дейци революционен комитет. През есента 1872 г. става иконом и архиерейски наместник в Татар Пазарджик. Там е по времето на априлските събития от 1876 г. Взема дейно участие в подготовката на въстанието. Властите го обвиняват за смущенията и той е откаран в Цариград. Затворен е в Одринския и Цариградския затвор. Чужди наблюдатели се застъпват за него и е освободен след края на 1876 г.
Емигрира в Русия и се връща в България с руските войски през 1877 г. при започването на Руско-турската война. Работи като сътрудник в главната квартира на руската армия и в канцеларията на княз Владимир Черкаски. Участва в ръководството на комитетите „Единство“ в Южна България.
Привърженик е на Народната партия. Той е народен представител в Областното събрание на Източна Румелия до Съединението през 1879-1885 г. Включва се в съединистката акция през 1880 г. След 1885 г. е депутат в Народното събрание. Става протосингел на екзарх Йосиф I до 1895 г. През 1895 г. се завръща в България. През 1898 г. става архимандрит.
След смъртта на съпругата си става монах и приема името Теофилакт. Той е протосингел на Софийската митрополия, архимандрит и управител на Богословското училище в Самоков, от 1904 г. е протосингел на Ловчанската митрополия.
Умира на 30 октомври 1912 г. в София. Погребан е в Централни софийски гробища.
