Академик Димитър Петров Моллов е български лекар-хирург и политик от Прогресивнолибералната, по-късно от Народната партия. Той е един от основоположниците на системата на здравеопазването в България след Освобождението.
Роден е на 7 януари 1846 г. в град Елена. Учи в Беброво. Между 1860 и 1862 г. е учител. След това завършва гимназията в Киев (1867), след това завършва със стипендия Московския университет, специалност медицина.
Моллов участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г., като организира санитарен отряд и военнополева болница. По време на Руско-турската война е губернски лекар във Видин (1877) и ръководител на санитарен влак на Червения кръст.
След освобождението четири пъти е народен представител. След утихването на кризата с Режима на пълномощията Моллов се присъединява към партията на Драган Цанков и е министър на народното просвещение между 1883 – 1884. Като краен русофил, след убийството на Христо Белчев през 1891 г. е интерниран в Беброво. Завръща се в София след падането на Стефан Стамболов през 1894 г. и оглавява парламентарна анкетна комисия за разследване на дейността на предходното правителство. За кратко е и кмет на София (1895 – 1896).
Димитър Моллов е един от основателите на здравното дело в България. Сътздател е на първия здравен закон през 1879 г, председателства Върховния медицински съвети и е един от инициаторите за основаването на Александровска болница в София. Основател е на Българския червен кръст, зам. гл. лекар е на Българската войска и е съосновател и пръв председател на Българския лекарски съюз.
Умира на 21 януари 1914 г. и е пограбан в Централни софийски гробища.