На днешната дата през 1942 г. умира генералът от пехотата Рачо Петров. Той заема редица постове в българската армия, а след уволнението си намира място в политическите среди като министър и министър-председател на България.
Рачо Петров е роден през 1861 г. в Шумен в семейството на търговци. През 1867 г. е изпратен на училище, а през 1871 г. постъпва в гимназията в Шумен, където негови учители са Панайот Волов и Тодор Джебаров. Завършвайки курса в гимназията, постъпва като писар в Митрополията. Още на следваща година напуска и се записва в педагогически курс. Не минава дори една година, когато той е назначен за редовен учител.
Началото на военната кариера на Рачо Петров започва в Пловдив, където се формира така наречената „Командата на волноопределяющите се“, чиято цел е да подготви кадри за бъдещото Военно училище. По щастлива случайност, докато е в Пловдив той се записва на курс по руски език, чийто началник е именно капитан Николай Флейшер-първият началник на Военното училище. Обучението започва през 1878 г., когато Рачо Петров е зачислен като редник към пеша дружина. В края на лятото той се издига с три чина до прапоршчик и е командирован в току-що създаденото Военно училище в София.
През 1879 г. завършва в първия випуск на училището, произведен е в чин подпоручик и и още през следващата година успешно взема конкурсния изпит за следване в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. През март 1882 г. е произведен в чин поручик. След като завършва академията поручик Петров е изпратен на занятия в лагера на войските от Одеския военен окръг.
Той отказва предложение от руското командване да стажува в Русия и се завръща в родината. Тук в рамките на една година е назначен за ротен командир в пеша дружина в София и в Шумен. През 1885 г. е произведен в чин капитан, когато е зачислен към генералния щаб и е назначен за бригаден адютант в щаба на 1-ва пехотна бригада в София.
Княз Александър Батенберг назначава капитан Рачо Петров за началник на щаба на Действащата армия само три дни след Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Длъжността изисква от Петров да планира, координира и направлява отпора срещу сръбските войски. Проявявайки се като блестящ стратег, той преценява ефекта от евентуалната загуба на София. Стратегията му включва блокиране на пътя на сърбите преди пристигането на войските от Южна България, като решителното сражение ще бъде край Сливница. Участва в заседанието на министерския съвет, където успява да убеди министрите в плана си въпреки намеренията на княза да изтегли войските към Ихтиман. За участието си в Сръбско-българската война е награден с орден „За храброст“ II степен. През 1886 г. е произведен в чин майор, той остава начело на щаба на армията до 1894 г.
Рачо Петров е женен от 1887 г. за красавицата от богат род Султана Хаджиминчович. Те имат 3 деца. Бракът им обаче е съпътстван от редица скандали и през 1919 г. се развеждат след 32 години съвместен живот.
В политическата криза, последвала проваления русофилски преврат от август 1886 и абдикацията на княз Александър, майор Рачо Петров подкрепя Регентството като съдейства за усмиряване на бунтуващите се офицери в страната. В отговор на бунтовете в Силистра и Русе правителството му дава пълномощията да назначи военно-полевия съд, който ще наложи смъртни наказания на водачите на бунта.
В политическата си дейност се оказва доста скандална личност като след проведена парламентарна анкета се установява, че той внася значителни суми от държавни фондове в сметка в БНБ, по която постъпват и личните му средства. В допълнение той присвоява доходи от спекулации с валута и ценни книжа с държавен капитал. В състояние на конфликт на интереси влага значителни суми в облигации по българските държавни заеми.
През Балканската война е назначен за съветник в свитата на престолонаследника Борис. В края на 1912 г. преговаря за допускане на Седма Рилска дивизия в превзетия от гърците Солун.
След избухването на Междусъюзническата война, ръководи разположената около Цариброд и Трън Трета армия. След края на войната той е повишен в чин генерал-лейтенант.
По време на Първата световна война, генерал Петров отново взема участие и е зачислен към щаба на действащата армия, но през 1917 г. по собствено желание се оттегля в запас.
При управлението на Александър Стамболийски той е репресиран и осъден на 75 години затвор. След 4 години активно действаща присъда правителството пада. Последва амнистия, години по-късно лично цар Борис III го удостоява с най-високото звание генерал от пехотата.
Първото официално посещение на Княз Фердинанд в Цариград – на терасата на двореца в Куручешме, в делегацията са министър-председателят Константин Стоилов, министърът на войната генерал Рачо Петров (до княза вдясно)
