Безусловно Базово Безумие

[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

 

В последните няколко години все по-усилено започна да се говори по темата „Безусловен базов доход“.  Повечето коментатори с поне някакво основно разбиране на икономика и финанси не обръщаха сериозно внимание на темата, но за съжаление общественият интерес към тази идея вероятно тепърва ще се увеличава.

Съвсем наскоро швейцарците категорично се противопоставиха на въвеждането на ББД, като гласуваха против него на проведения в страната референдум. По този начин те много ясно показаха, защо някои общества са богати, а други бедни. Веднага след излизането на резултатите от вота родните телевизионни предавания се напълниха със социалисти, популисти и синдикати, които надълго и нашироко се опитваха да ни обясняват защо ББД е толкова полезен. Дори се стигна до изразяването на мнение, че швейцарците едва ли не не са разбрали за какво са гласуват.

В следващите редове може да се прочете един синтез на това защо въвеждането на безусловния базов доход е абсолютно невъзможно в България. Скицирани са и дългосрочните негативни ефекти,  които ББД ще окаже върху икономиката, политиката и обществото.

Какво представлява ББД?

Без да изпадаме в излишни детайли, най-общо казано, цялата идея на ББД се базира върху утопията, че всеки един гражданин трябва да получава от държавата пожизнен безусловен базов доход, който не е функция на неговото образование, кариера и материално състояние.  Тоест, всеки един гражданин от изпълнителен директор на голяма компания до безработен с начално образование трябва да получава от републиканския бюджет фиксирани месечни плащания от момента на своето раждане до смъртта си. В различните разновидности на ББД се споменават разнообразни суми, но на теория той трябва да бъде достатъчно голям, за да покрива всички основни нужди на човек – храна, комунални сметки, образование, основно здравеопазване и тн. Крайната цел е ББД да консолидира в себе си всички социални плащания на държавата към индивида.

Финансиране на ББД

Неприложимостта и абсурдността на ББД се илюстрира най-лесно, когато се влезе в числата. За 2016 година българското правителство определи линия на бедността от 300 лева на месец за човек. Тоест, това е минималният месечен доход, който българин трябва да получава, за да покрива екзистенциалния си минимум. За същия период от време синдикалната организация КНСБ определя праг на бедността от 562 лева, който обаче включва в себе си доста по-обширен обхват от социални услуги. Ако допуснем, че утре на власт дойде правителство, което реши, че ще бори бедността и неравенството в обществото, въвеждайки безусловен базисен доход, ефектът върху бюджета най-общо и опростено казано ще бъде следния.

 

[/et_pb_text][et_pb_image admin_label=”Изображение” _builder_version=”3.0.51″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/06/bbd.png” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” sticky=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” /][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

  1. Увеличение на социалните и здравноосигурителните плащания с 12,29 млрд лв., за варианта на ББД от 300 лева на месец и с 34.78 млрд. лева за варианта на КНСБ от 562 лева на месец;
  2. От теоретична гледна точка този ръст в публичните разходи може да бъде компенсиран по следните начини.
  • Намаляване и оптимизиране на други публични разходи – За да се компенсира увеличението в социално и здравноосигурителни разходи държавата може да намали други разходи. Това е едно добро пожелание, но за съжаление в последните години сме свидетели на устойчив тренд на постоянно увеличение на публичните разходи. Поради тази причина съм убеден, че това не е реалистична хипотеза;
  • Чрез увеличаване на данъчните приходи – През 2016 година кабинетът очаква да събере данъчно осигурителни-приходи в размер на 25.99 млрд. лева. За да може да изплати задълженията си по ББД държавата ще трябва да увеличи данъчната тежест в пъти. Това нито е желатено, нито реалистично.
  • Финансиране на дефицита с поемането на нов държавен дълг – Друг теоретичен вариант за финансиране на безусловния базов доход е чрез емитирането на нов държавен дълг. Тогава обаче ЕК ще ни постави в процедура на свръх дефицит. Също така има и риск да нарушим някое забранително условие за равнище на публични разходи и дълг към БВП по текущите облигационни емисии. Отново – финансирането на ББД с държавен дълг не е възможно;
  • Комбинация от а) и б) и в) – Държавата може да използва различни комбинации от изброените по-горе точки, но нетният резултат ще бъде един и същ.

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Данните доказват по  категоричен начин, че въвеждането на безусловния базов доход е изключително скъпо и практически невъзможно. Дори да допуснем някой от по-леки варианти на безусловен базов доход, като това да го получават само пълнолетни, или да намалим неговия размер, дори и при тези параметри разходът би бил непосилен за бюджета на държавата. Още повече, тогава ще се наруши и фундаменталната идеология на ББД – осигуряване на доход, с който индивида да живее над прага на бедността. При това положение, защо изобщо коментираме тази мярка?

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Негативни ефекти върху пазар на труда

Съществен негативен ефект от въвеждането на ББД ще бъде увеличение на структурната безработица, защото много хора в трудоспособна възраст ще решат да живеят от този доход без да търсят работа. Те няма да имат стимул да се образоват, да повишават квалификацията си с цел по-добро кариерно развитие. Липсата на квалифицирана и мотивирана работна сила от своя страна ще окаже негативно влияние върху потенциала за устойчив икономически растеж на българската икономика.

Вторичен ефект от ББД ще бъде увеличение на разходите за труд на бизнеса. Поради намаления стимул за търсене на работа отстрана на населението, работодателите ще трябва да започнат да предлагат значително по-високи заплати, за да накарат хората да работят. Това от своя страна ще намали маржовете на печалба на бизнеса, а оттам и до намаляване на конкурентоспособността на икономиката и желанието за инвестиции отстрана на бизнеса, поради по-ниската възвращаемост на инвестирания капитал.

Негативни ефекти върху инвестиционния климат и икономически растеж

Един от основните параметри, които инвеститорите анализират при взимането на инвестиционно решение, е бъдещото състояние на макроикономическата рамка на страната. При едно въвеждане на ББД държавата ще трябва непрекъснато да оперира на бюджетни дефицити, които да бъдат финансирани, или с нов дълг, или чрез увеличаване на данъчната тежест. И двете опции се оценяват по негативен начин отстрана бизнеса, което ще доведе до неизбежен срив, както на чуждестранните, така и в местните инвестиции. Икономическата теория ясно доказва[1], че увеличаването на данъците оказва негативен ефект върху икономическия растеж. Същият негативен ефект[2] върху икономическия растеж се наблюдава и с увеличаването на равнищата на държавния дълг.

Прекъсване на връзката между усилие печалба

Българите имаме прекрасна поговорка „Който не работи, не трябва да яде“. От ранна възраст въвела много поколения в причинно следствената връзка между усилие и благосъстояние. Възприемането на безусловен базов доход ще прекъсне безвъзвратно тази толкова важна за всички форми на прогрес връзка. Теоретично погледнато хората ще намалят желанието си да се образоват и да градят кариера, за да получават по-високо възнаграждение, защото допълнителните усилия за това ще са много по-високи от извлечените позитиви. Този феномен съм го наблюдавал на живо в Северна България. Мой клиент дълго време не можеше да намери сезонни работници, защото надница от 50 лева на ден за полска работа им се вижда прекалено малко. Важно уточнение е, че всички тези хора бяха на социални помощи. Много е интересно, дали ако не бяха държавни помощи, нямаше да приемат работата?

Друг морален проблем, който произлиза от въвеждането на ББД е, че една голяма част от доходите на работещите хора неизменно ще бъдат изземани от държавата под формата на по-високи данъци, за да могат да се издържат всички, които не работят. Това допълнително ще намали мотивацията на тези, които все пак участват на пазара на труда – защо те да полагат усилия за почивката на други.

Социални, морални и политически последствия

Както илюстрирах по-горе, за да бъде възможен безусловният базов доход, бизнесът и по-заможните хора ще трябва да плащат значително по-високи данъци. Това само по себе си издига много морални и политически проблеми. Невъзможно е да се защити тезата, че е редно държавата да облага с високи данъци хора с високи заплати, за да бъде възможно изплащането на ББД на хора, за които не се налага реципрочно задължение. Въвеждането на ББД би създало редица социални проблеми, чрез противопоставяне на различните класи в обществото.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Когато ББД се изплаща под формата на кеш, някаква част от неговите получатели ще решат да го използват за наркотици, алкохол или други стоки и услуги, за които данъкоплатецът не би искал. Дори тази част от населението да е пренебрежимо малка, това няма как да не доведе до напрежение в различни пластове на обществото. Този негативен социален ефект ще бъде особено силен, ако става въпрос за хора от малцинствата. Ще видим засилване на негативното отношение на обществото към имигрантите или други подобни групи от „други“. Това е просто още един фактор, който повишава напрежението в обществото.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Въвеждането на безусловен базов доход е не само невъзможно от фискална гледна точка, но и е неморално, защото прекъсва изключително важната връзка между усилие и богатство. Множество емпирични икономически изследвания ясно доказват негативната корелация между увеличаване на данъчната тежест / нивата на държавен дълг и икономическия растеж / инвестициите. Вторичен ефект от въвеждането на ББД би било увеличаването на структурната безработица и намаляване на конкурентоспособността на българската икономика, поради увеличението в разходите за труд.

Обществото ни ще бъде изправено и пред редица социални проблеми, като класово и малцинствено противопоставяне, чието коригиране е изключително трудно.

[1] What Is the Evidence on Taxes and Growth?

[2] What the latest research says about government debt and economic growth

 

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button admin_label=”Бутон” _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Оригинална публикация в ЕКИП” button_url=”http://ekipbg.com/bezusloven-bazov-dohod-populizum/” url_new_window=”on” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Никола Филипов
Никола Филипов

Никола Филипов завършва специалност “Финанси” в Университета за Национално и Световно Стопанство и магистратура по „Инвестиционен мениджмънт“ от Henley Business School, University of Reading. Специализира „Бизнес анализ и оценка“ в London School of Economics and Political Science.

Притежава богат професионален опит в структурирането и осъществяването на мащабни инвестиционни проекти, управленско консултиране, корпоративните финанси и M&A. Започва кариерата си в „ELANA Fund Management“, като младши финансов анализатор. След това преминава в „Equity Watch Research Services“ като старши финансов анализатор. По-късно оглавява отдела за инвестиции на „Innovo Wealth Management“. От 2014 година Никола Филипов е управляващ съдружник на „Innovo Investment Management“.