Миналата седмица вицепремиерът Асен Василев заяви, че „от пазара трябва да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели“ – визирайки тези, които плащат ниски заплати и така превръщат служителите си в „работещи бедни“. Дори да се абстрахираме от факта, че това се казва от човек, чиято собствена компания преди години е била обявена в ликвидация, самото послание е повече от стряскащо. Защото издава нагласи за (неадекватна) държавна намеса в делата на частния сектор. А както видяхме през последните години, най-успешните браншове са именно тези, в които държавата най-рядко се намесва.
Би могло да се приеме, че работодател, който плаща заплати по 800 лева месечно, е „лош“ – в сравнение с онзи, който плаща по 1 800 лева, примерно. Лош е, защото не успява да въведе организация за по-висока производителност на труда, а оттам и да реализира по-голяма печалба, от която да плаща повече на работниците. А може и да го постига, но се възползва от факта, че никой наоколо не предлага повече.
Само че процесът е двустранен. За да получава висока заплата, един работник трябва да предлага срещу това някакви по-специални, „скъпи“ умения.
Ако някой работи за 800 лева на месец, значи (към момента) не може да си намери работа за повече. А ако държавата накаже „лошия“ му работодател, работникът няма да започне да взема 1 800 лева, а ще отиде на трудовата борса. Това ли иска държавата?
И не е ли по-добре властта да се замисли как да стимулира икономическата активност там, където заплатите са ниски (конкуренцията ражда качество, т.е. по-високи заплати), вместо да се опитва по изкуствен начин да вдига доходите – нещо, което доказано не работи?
Преди години, Жан Виденов нарече представителите на прохождащия тогава частен сектор „чорбаджии-изедници“. Помним как завърши неговото управление (за тези, които не помнят – доларът от 80 стана 3 000 лева, респективно заплатите паднаха до 10-ина долара, а в един момент дори нямаше хляб по магазините).
Твърде възможно е обаче това да е преднамерена провокация за отклоняване на вниманието. Асен Василев със сигурност е наясно, че в обществото вече клокочи напрежение, свързано с повишаващите се сметки. И се опитва превантивно да отклони обществения гняв в посока на бизнеса, да речем.
Същият бизнес, който понася на гърба си високите сметки за ток, докато за домакинствата действа мораториум.
Междувременно продължава терорът спрямо заведенията – най-новите мерки ограничават работното време до 22.00 ч.
Което допълнително удря бранша, особено в „нощната“ му част. А както ми сподели съпредседателя на БАЗ Павлин Петров, 80% от персонала вече е ваксиниран. Което вероятно го прави най-ваксинирания сектор в обществото – много над средното ниво (за сравнение, до неотдавна нивата на ваксинация сред лекарите бяха само около 5 пункта над средните, а и при учителите нещата никак не са розови). И за награда – още затруднения. А не трябваше ли ваксинацията да е път към отпадане на ограниченията?
В средата на януари военният завод „Арсенал“ в Казанлък затвори врати и пусна 7 000 души в принудителен отпуск. Заради повишените цени на консумативите, горивата и енергията. Това го разбрахме от медиите. А колко още бизнеси са затворили по аналогични причини, можем само да гадаем…
Изобщо, в момента най-важното решение, което Кирил Петков и Асен Василев трябва да намерят, е как да компенсират бизнесите, които излизат от строя.
И въобще не му е времето да разсъждават кои работодатели са „некомпетентни и некадърни“ и кои – не.
За месец и половина на власт, сегашното правителство няма как да е виновно за високите цени на тока. Но когато хората остават без работа и в невъзможност да си платят сметките, няма да им е до това кой е виновен – те просто ще излязат на улицата, както през февруари 2013-а година. За Петков не знам, но Василев по това време беше в България (именно тези протести доведоха първото служебно правителство, в което беше министър). Така че…
„Промяната“ дойде със заявката да пребори корупцията. През лятото на 2020-а година това беше основният движещ мотив в обществото. Сега обаче приоритетите изглеждат сменени. Проучване на „Тренд“ сочи, че 44% от българите смятат за най-голям проблем ценовия шок (срещу едва 11%, които поставят на първо място корупцията).
А това е проблем, който не се решава чрез конфронтацията на властта с частния сектор. Макар да изглежда привлекателно от популистка гледна точка.
