Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
Близкият Изток е сложен и многопластов регион, който през последните 150 години изживя много промени. Наред с Европа, само че през XX век, политическата му география се промени значително. Създадоха се много нови държави.
Кои изкуствено и кои чрез проекцията на Великите сили е друг въпрос.
Във формирането на тези държави участват много различни исторически личности, но през житейския път на англичанина Сент Джон Филби, по известен като Джек Филби или шейх Абдулла, който също така е и бащата на съветския двоен агент Ким Филби, може би най-добре ще вникнем в отношението на Запада към държавите от Близкия Изток.
Сент Джон е роден в град Будалла на остров Цейлон (днешна Шри Ланка) през 1885г. в семейство на малък, но уважаван, собственик на чаена плантация.
Получава образованието си по ориенталистика в Тринити Колидж в Кеймбридж, където се сприятелява с бъдещия първи президент на Индия – Джавахарлал Неру. След дипломирането си през 1915г. Филби заминава за Багдад, където оглавява финансовия департамент на Британската администрация, която работи усърдно за финансирането и подпомагането на арабския бунт срещу Османската империя в региона. Също така нефтените находища в Басра и Шат ал-Араб са снабдявали Кралската флота с гориво и са били от голямо значение за империята.
Филби работи независимо от другия голям британски разузнавателен офицер в региона Томас Едуард Лоурънс, познат ни днес повече като Лоурънс Арабски. Някъде към 1916г.
Филби започва активно да се занимава с разузнавателна и шпионска дейност, като бързо влиза в час и работи в полза на британското правителство за създаването на Арабска държава от Аден в Йемен на юг до Алепо в Сирия на север. За разлика обаче от Лоурънс Арабски, който към този момент вече е успял да бетонира своето място при шарифа на Мека шейх Хюсеин бин Али, обещавайки му той и синовете му да бъдат начело на тази Арабска държава, Филби поема в друга посока, към емирството Надж в източната част на Арабския полуостров.
През ноември 1917г. Филби е изпратен във вътрешността на Арабския полуостров като ръководител на мисия при Абдул Азис ас-Сауд или по-известен като Ибн Сауд – вождът, изповядващ течението на уахабизма в рамките на сунитския ислям и лют враг на Хюсеин бин Али, който оглавява рода на Хашемитите и Арабското въстание. Ибн Сауд и шариф Хюсеин са двамата основни претенденти за титлата „крал на арабите“. С времето прекарано в Рияд Филби тайно започва да предпочита Ибн Сауд, въпреки че официалните британски представители в региона налагат политика в подкрепа на шариф Хюсеин. За да опровергае своите началници обаче, Филби извършва едно тайно преминаване от Рияд до Джеда по скришен маршрут и демонстрира, че Ибн Сауд, а не Хюсеин, контролира арабските планини.
През ноември 1918г. Великобритания и Франция издават англо-френска декларация, която обещава самоопределение на арабите в региона. Тази декларация е в продължение на политиката на Великобритания на престорена подкрепа към шериф Хюсеин. Филби чувства, че това писмено уверение, заедно с други, като Декларацията на Балфур и Споразумението „Сайкс-Пико“, са предателство към обещанието за единна арабска нация. Филби започва да настоява, че Ибн Сауд е „демократ“, ръководейки делата си „чрез взаимен съвет“, както е заложено в Корана, в опозиция на подкрепата на външния министър на Великобритания – Джордж Кързън за Хюсеин.
Още между юли 1915г. и март 1916г. писмената кореспонденция между Хюсеин и върховния представител на Великобритания в Египет – Хенри Макмахън води до споразумение между Обединеното кралство и Хашемитите. Обещанието е при условие, че арабите успешно се обединят и въстанат срещу османците, Обединеното кралство да подкрепи арабските аспирации за независимост в региона. Едно от писмата и по-точно това от 24-ти октомври 1915г. става основополагащо за арабските претенции за независимост в региона. Ливанският дипломат Джордж Антониус е първият, който публикува цялата кореспонденция, описвайки това писмо като: „Най-важното в цялата кореспонденция и може да се смята за най-важния международен документ в историята на арабското национално движение…” И до ден днешен това писмо все още се посочва като основно доказателство, с което арабите обвиняват Великобритания, че е нарушила споразумението си с тях.
През 1916г. с тайното споразумение „Сайкс-Пико” между Обединеното кралство и Франция, се определя, че части от Арабския полуостров ще бъдат разделени между двете държави, вместо да съставляват части от независима арабска държава. Когато Османската империя се предава през 1918г., Обединеното кралство отказва да спази споразуменията си с Хюсеин и заедно с Франция поемат управлението в Месопотамия, Ливан, Палестина и земите на съвременната държава Сирия. В крайна сметка Хюсеин остава само крал на Хиджаз, който се намира в тогавашния по-малко стратегически ценен югозападен район на полуострова, но синът му Али губи своя халифски трон, когато кралството е ликвидирано от силите на саудитите и териториите му са присъединени към новосъздаденото кралство Саудитска Арабия през 1932г.
През ноември 1921г. Филби е назначен за главен ръководител на британското разузнаване в мандатна Палестина, където работи с Лоурънс Арабски и се среща с бъдещия директор на ЦРУ – Алън Дълес. В края на 1922г. Филби пътува до Лондон за обширни срещи със страни, търсещи разрешението на палестинския въпрос, включително Уинстън Чърчил, крал Джордж V, Уолтър Ротшилд, 2-ри барон Ротшилд и Хаим Вайцман. След това пътуване на Филби му става твърде ясно, че политиката на Великобритания към региона на Близкия Изток е тази на „разделяй и владей“ и че тя ще играе с всички страни – и с арабите, и с евреите. Гледната точка на Филби обаче е, че интересите както на британците, така и на кланът ас-Сауд, ще бъдат най-добре обслужени чрез обединяването на Арабския полуостров под едно правителство, простиращо се от Червено море до Персийския залив, като саудитите изместят хашемитите в ролята им на ислямски „пазители на светите места“ и като поемат защитата на морските пътища по маршрута Суецки канал – Аден – Мумбай.
Филби е принуден да напусне поста си през 1924г. поради различия относно разрешаването на еврейската имиграция в Палестина. Установено е, че той е имал неразрешена кореспонденция с Ибн Сауд и че е изпращал поверителна информация. Малко след това Ибн Сауд започва да призовава за свалянето на Хашемитската династия, като Филби го съветва колко далеч може да стигне в превземането на Арабия, без да си навлече гнева на британците. През 1925г. Филби се установява в Джеда и става партньор в голяма международна търговска компания.
През следващите няколко години той става известен като писател и изследовател. Един от интересните епизоди от този период е, когато Филби лично начертава върху гърба на камила това, което сега е саудитско-йеменската граница при Руб ал-Хали.
Веднага след това той става главен съветник на Ибн Сауд в преговорите с Британската империя и другите западни сили. По-късно приема исляма през 1930г. и започва да използва името Абдулла.
През май 1932г. Standard Oil of California (SoCal), в стремежа си да получи петролна концесия в Саудитска Арабия, наема Филби като платен съветник. Той от своя страна веднага разбира, че конкуренцията между различни чуждестранни интереси би донесла по-добра сделка за саудитския крал и се свърза с Джордж Мартин Лийс, главен геолог на Англо-персийската петролна компания, за да го предупреди за интереса на SoCal и за да му отдаде права за проучване на нефт в Саудитска Арабия в конкуренция на американците.
По-късно друг интересен епизод се случва през 1934г., когато в опит да защити от въоръжени набези пристанището на Аден, Великобритания подписва около 1400 „мирни договора“ с различните племенни вождове от вътрешността на Йемен. Филби използва този момент и подкопава британското влияние в региона, като улеснява навлизането на американски търговски интереси, последвано от политически и търговски съюз между САЩ и династията ас-Сауд. Всички стратегически ходове на Филби като съветник на Ибн Сауд са били с цел да се установи един баланс на силите между Обединеното кралство и САЩ, от което Саудитска Арабия само е можела да спечели.
По-късно Филби започва тайни преговори с Германия и Испания за ролята на Саудитска Арабия в случай на обща европейска война. Преговорите позволяват на неутрална Саудитска Арабия да продава петрол на неутрална Испания, който след това да бъде транспортиран до Германия от правителството на Франко в Мадрид. По отношение на Израел Филби изживява известна идеологическа метаморфоза.
Още преди създаването на държавата Израел, през 1929г. той очертава план за постигане на компромис с ционисткото движение, известен още като „Планът Филби“. В него се предвижда общо потвърждение на декларацията „Балфур“ и продължителна еврейска имиграция в Палестина в замяна на отказ от страна на ционистите от всякакво желание да търсят политическо господство. Политическото представителство за евреи и палестинци щяло да се основава на спазване на числените пропорции между двете групи население.
Както разказва в своите мемоари, Давид Бен Гурион, който не след дълго става първият министър председател на Израел, той се среща с Филби на 18-ти май 1937г. в Лондон. Бен Гурион се опитва да използва Филби като посредник за постигане на споразумение между ционисткото движение и крал Ибн Сауд.
Няколко дни след срещата им Филби изпраща на Бен Гурион проектодоговор, в който ционистите да се откажат от Декларацията на Балфур в замяна на това да бъдат добре дошли в Близкия изток от страна на бъдещата арабска федерация, оглавявана от Ибн Сауд.
Няколко клаузи от проектодоговора обаче остават неприемливи за Бен Гурион.
По-специално, Филби предлага Палестина да бъде „отворена за имиграцията за всички, които искат да станат нейни граждани, независимо от раса и вяра“ и отказва да спомене конкретна еврейска имиграция. За Бен Гурион това щяло да означава провал на цялата цел на ционизма.
Бен Гурион от своя страна изпратил контрапредложение, основано на това, което Бен Гурион смятал за незаменим минимум за ционистките стремежи, на което никога не получава отговор.
По-късно Филби препоръчва сина си Ким на Валентин Вивиан, заместник-шеф на MI6, който го вербува в британските тайни служби. Сент Джон Филби умира през 1960г. в Бейрут, по време на посещение при сина.
На гроба му е изписано:
„Най-великият от арабските изследователи“.
Животът и делото му са като че ли забравени от днешната историческа наука, която се занимава с региона на Близкия Изток. Първият президент на Израел Хаим Вайцман пише в едно свое писмо до Съмнър Уелс:
„Филби е замислен върху големите цели в региона, достатъчно големи, за да задоволят легитимните стремежи както на араби, така и на евреи, както и да обслужат стратегическите и икономически интереси на Съединените щати и Великобритания. Правилно управлявана, схемата на г-н Филби, предлага подход, който не бива да се изоставя.“
Сент Джон Филби остава често и незаслужено в сянката на Лоурънс Арабски, но ако човек погледне делата и наследството му, то той ще разбере, че Филби е участвал активно в геополитическото оформяне на съвременния Близък Изток и че неофициално той е кръстникът на една държава като Саудитска Арабия например. Този кратък очерк на житейския му път служи да покаже, че когато човек е експерт и работи на терен добре, може да постигне много и без да се налага да е голям политик. Всичко, което ти трябва, са ум, амбиция и правилни решения.
В търсенето на баланс между геополитическите сили Филби запечатва името си като един от архитектите на съвременната политическа карта на Близкия Изток, а много от корените на казусите в региона могат успешно да бъдат проследени до неговото време и да получат отговори.
Може би, за да се разреши конфликтът в Близкия Изток, трябва по-често да се потапяме в историята на региона и за да търсим в нея правилния подход.
Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
