fbpx

Ах, този телевизор, защо не си бе останал черно-бял?

Веднъж ми се случи да гледам видео, в което една фермерка, стопанка на една дузина крави, ги призоваваше към краварника, за издояване, след дневната им паша из ливадата, със свирня на саксофон. Свиреше им “Аве Мария” на любителско ниво, но кравешкият възторг да чуят мелодията, беше незабавен и видим. Те се затичаха с двукопитните си крака тромаво към краварката, насочиха към нея своите големи уши, скупчиха се около нея и се заслушаха в музиката. Не знам защо, като ги гледах, си спомних за някогашния условен рефлекс на считания преди половин век за 9 милионен наш славен народ, в 20 часа да бъде привикан пред телевизорите, за да чуе “По света и у нас”. Настойчивият бодър, но напълно безпредметен музикален мотив на заставката или както е модерно да се казва днес “клип”, допълнен с въртящото се земно кълбо, сякаш доказваше, че Земята все още се върти, но ние сме тук, надеждно закотвени и завардени отвсякъде, за да не избягаме поради центробежните сили към отвъдния свят. Призовани от тръбния звук на новините, ние сядахме да изгледаме своята дневна доза соц пропаганда и се приготвяхме да бъдем надлежно издоени. Запитах се дали върху кравите от Ирландия или от щата Масачусетс, “По света и у нас” би имал същият ефект и дали те, ако бъдат привикани от Павловския условен рефлекс от музиката на тази заставка, биха седнали пред телевизора да гледат новините, както правехме ние, хората тогава. Според мен — да!

Но да продължим нататък.

Днес броят на българите е намален, според някои значително, до 6 милиона. Програмите обаче са нараснали до 228 по цветния телевизор. “По света и у нас” все още възбужда стария гледателен рефлекс, но предхождащото го “Лека нощ, деца” е престанало да съществува.

Размерите на света са се увеличили многократно и из него навсякъде шетат българи и им се раждат деца. Милата мелодийка обаче, съпровождаща “Лека нощ, деца”, която някога пращаше българските деца в леглото, все още навява носталгия по детството и по БНТ на Леда Милева. Всеки е бил дете, уви! Даже и тя всъщност е била детето на поета Гео Милев, доживяла до дълбока старост. Но песничката отмина. Всичко отминава.

“Септември ще бъде май…ще бъде!” Беше може би, но и той вече отмина, както отминаха черно-белите телевизори. Отмина и “Джулай морнинг”, и за множество “бейби бумърс” неусетно се превърна в “Джолан сънсет тайм” с няколко бири. Рокендролът беше, но наистина вече не е млад. Сега е ноември, време на избори и равносметки. Както се казва, време е да се броят пилците. Да се вгледаме в това, което обаче днес минава пред очите ни на екрана, преди и то окончателно да остарее. Пъстроцветна е картината, с много добра резолюция и с голямо многообразие на пръв поглед.

 „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри казва:

Телевизията – това е действителността. Тя има непосредствен контакт с тебе, тя има измерения. Това, което тя ти казва, изглежда така правдоподобно! Тя толкова бързо те кара да възприемаш нейните собствени заключения, че твоят разум дори няма време да протестира и да каже: „Що за глупост!”.

Включваме с дистанционното цветния телевизор с плосък екран и започваме да гледаме:

1. Появява се жабоподобен човек, който сякаш е копие на току-що излезлия от Междузвездни войни Йода. Започва с мек диалект да убеждава зрителя, че макар винаги да е бил Йода и да е отстоявал Вселенските принципи на дясното, е готов да се присъедини към Тъмните сили, с цел да запази Земята от самата нея. Използва логика, характерна за неевклидовата геометрия и теорията на ирационалните числа. Отминава от екрана безследно…

Реклама. Схема на дебело черво, от което излизат огнени езици, чува се драматична музика. Внезапно идва спасение от препарат, който действа като пожарогасител. Въздишка на облекчение.

2. Възниква в кадър, сякаш слязъл директно от Алтайските планини и от пасищата на Тангра, бодър octogenarian, но не с гега в ръка, нито възседнал дребен кон на Пржевалски, а облечен в костюм с риза и с накриво вързана вратовръзка. Изповядва пред цялата нация желанието си да ѝ бъде предводител в името на тоталния протест срещу състоянието на света днес. Чиста автохтонна езотерика с езически основи и бързо дерайлиране в изречения с неизвестен смисъл. Отминава с бодра крачка…

На екрана се появява реклама за шоколад “Своге”, музика и крави в далечината.

3. Много добре подстриган политик с настръхнала чисто бяла четина, с вежди описващи при говорене неуморни и необикновени параболи и с втренчен към някаква невидима реалност стъклен поглед. Самото говорене също е параболично и хиперболно, с елементи на речево и личностово разстройство. Прозира някаква ръководна цел в изказването, но не е ясно къде се намира самият ръководител, защото говорителят очевидно не е господар на себе си…

Реклама, твърдяща, че контролът при жените е важен. Нагледни обяснения. Феминхелп!…

4. Поредица от експерти сядат около някаква маса и започват да говорят на почти всякакви теми. Някои от тях са невчесани, вероятно сутринта са бързали, други ломотят с неясна дикция, наваксвайки със скоростни неверни твърдения, за да няма време за възражения от водещия или опонентите. На моменти се забърква нещо, което може да бъде определено като концептуален миш-маш от опорни точки. Преобладава всеобщото говорене “по принцип”. Струи назидателност, неискреност, позьорство. Сравнително млад син на бивш служител на тайните служби, осребрил падналия социализъм успешно и станал милионер, самият той дипломиран някъде в “гнилия Запад”, ритмува с лявата си ръка своите “политологични” опорни точки. Те са леви, разбира се. От време на време разсича въздуха, засуква мисълта си с кръгообразни юмручести движения и казва: “Ако ми позволите…” — след което с дълбоко искрени, напълно черни очи, стоварва на масата неизбежната си пропагандна теза…

Реклама: Кауфланд предлага електрическа скара на промоция. Пред очите ни мигновено се опичат най-различни стекове на фона на бравурна мелодия…

5. Най-висши държавни мъже изплуват отнякъде и започват да четат с еднообразен монотонен глас някакви прокламации, директиви, обещания, обяснения или съобщения за решения. Говоренето е дървено, административно и бездарно. Най-вече безсмислено. Никой не е в състояние да преразкаже какво всъщност е било казано, защото този тип  общуване с народа е директно наследство от Т.Ж., наричан още и Бай Тошо…

Мъчителна реклама за облекчаване на простатата. Човек, подобен на робот, с очила, бавно се извръща и гледа някъде назад. Музика с елемент на тревога…

6. Въздебел човек в сив костюм, с ярко изразени подочни торбички и с алаброс, напомнящ на Радован Караджич, е увиснал на ръба на някакъв стенд с микрофон, но се е хванал здраво с две ръце за него. Позата му е необяснимо диагонална. Изказва с гневен глас потресаващи подозрения за потенциално съдбоносни престъпления: подслушвания, магистрали, машини, измами. Твърди, че има доказателства, но не желае да ги покаже, засега ги крие. Въпреки диагоналната позиция, не се строполясва след потресаващите разкрития и остава прав…

Реклама. Парфюми блeк опиум…  

7. Репортажи. Изборен туризъм с цел посещение на родата. Напълно различна реалност на гастарбайтери, продавачи на гласове и хора, дълбоко безразлични към национални каузи или политики, или съдбата на България. Те вече я знаят. Жилищни срутища без улици, без канализация, обаче пълни с живот бременни млади жени. При всеки опит да бъдат питани за някакво нарушение отговарят в стил “Инкяр”, дума от затворническия жаргон. Означава да отричаш всичко и винаги, дори ако са те хванали на местопрестъплението. Ментално състояние на инкяр.

Реклама. Еротичен хрипкав глас на жена, възхвалява шоколад…

Гайдари и народни певици зеят и пеят срещу минимализирано политбюро на социалисти, украсени с букет червени рози. Някъде по-нататък, солидни патриотични лидери с много сериозен Индекс на телесната маса, строго крачат под взора на Самуил, втренчен в тях с електрически очи…

Реклама. Жена казва, че се чувства озарена от боя за коса, която тя смята че заслужава напълно. Звучи убедително, че иска да си купи точно тази боя…

Фалшиви машини за гласуване. Вносителят им с благ глас обяснява, че са били необходими за резервни щипки и същевременно за нуждите  на Албания и братска Грузия. Съобщава се, без връзка с машините, че в Грузия, по примера на Махатма Ганди гладува Саакашвили, но всъщност вече бил престанал да гладува, без да се обясняват причините… Никой не казва защо.

Реклама. Отново шоколад, отново “Своге”. Необяснимо сладострастие в гласа от рекламата…

Пореден разговор със специалисти за антитела, примесени с обяснения за антигенни тестове и числа за негативни и позитивни хора. Озадачаващо нарастване на умрелите от Ковид в имунизирана Европа. Фалшиви зелени сертификати. Младежи в една програма реално и улично се сражават с педофили. Наричат се “Ловци на педофили”. Социалните мрежи виртуално ги възпират и изчегъртват от достъп… Човек с излъчване на фюрер, говори за Възраждане…

Реклама. Призив да ползваме “Мужик” от мощен натурален Мечи корен… 

Отнякъде се появява Лупи и веднага след него Луна. Скарват се в кадър, намесва се и водещият, всички се скарват. Луна напуска с царствена походка сцената – до следващото Новолуние…

Реклама. Купете си “Шлемник” от Байкал

Всички кандидат-политици изглеждат искрени, честни и загрижени. Купуването и продаването на гласове било престъпление. Казват, че цената е около 50 лева или 100 лева на глава. Никой досега не е бил осъден. Пълен Инкяр.

Но ще бъде май, да, ще бъде! През май, на следващите избори…

Защо ли ни трябваше цветен телевизор?

Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Любомир Канов
Д-р Любомир Канов е роден на 29 октомври 1944 г. в Банкя. Психиатър и писател по професия, антикомунист по убеждения. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за „опит за бягство“ и „подривна дейност срещу социалистическия строй“. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Емигрира през 1984 г. в САЩ. Преди няколко години се завръща в България.