fbpx

НОВО

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Протестите, Икономиката и изоставането на БВП

Авторът в "Консерваторъ" Никола Филипов гостува в Свободна зона с Георги Коритаров за протестите, има ли катастрофално изоставане по БВП на човек от населението и колко надолу върви българската икономика? Вижте двете части от...

Акциз на морала

Време за четене: 5 мин.

Никого няма да учудя, като заявя, че в последните месеци, да не кажа години, в България си живеем интересно. Не добре, не правилно, нито дори почтено, но интересно. Публичното пространство не спира да бълва сюжети, на пръв, а дори и на втори поглед много различни един от друг. Беглото прехвърляне на няколкото десетки теми, произвеждани в час от политическите и публични субекти, не индикира видими признаци на свързаност.

Но това е само докато не се съсредоточите в три до пет произволни теми, които да следите с умерен интерес седмица две. Тогава започват да изпъкват общи черти, допирни, а защо не и опорни, точки, еднакви понятия и похвати. Изобщо ситуацията е като сапунен сериал, с долнопробен сценарий, писан в Южна Америка и реализиран в южна Турция. Еднояйчини братовчеди, разделени от лошата мащеха на чичо им, които се женят за една и съща жена с биполярно разстройство, в която живее и духа на баба й, която пък за сметка на това още е жива. И това е основната сюжетна линия. Фабулата се допълва от тримата юнаци, за които всички говорят, но никога няма да се появят на екран, едно куче, което може, но отказва да говори, три слепи мишки, и Али Ръза, на когото му е лошо.

Точно като епизоди на сериал си представих две от по-кресливите теми от седмицата: кампанията на Булгартабак срещу контрабандата, с неясната подкрепа на Министерство на финансите и Агенция „Митници” и манипулацията за етническото „прочистване” на администрацията, която Местан популяризира под път и над път. Представих си ги като зрител на въпросния сериал, чието въображение, енергия и праведен гняв са фокусирани върху героите в епизодите, който съпреживява с тях, който живее по техния сценарий.

Епизод 1 „Контрабандата не помага”

Печална мелодия, печални хора, печални послания. Въобще това контрабандата, особено на цигари, е най-голямата трагедия, сполетявала някога България и нейното клето население. Зрителят разбира, че контрабандите цигари, които той никога не е помирисвал, защото е непушач, ограбват него, баба му, неродените му деца и техните внуци. Разбира, че най-вредни за обществото и българщината са тези простаци, които с всяка изпушена контрабандна цигара нацепват на трески детско легълце в детска градина. Сега си представяме, че зрителят е много емоционален и патриотично настроен. Всяка следваща сцена с безработен младеж (не точно младежът от кадъра, щото той видимо е на работа в продукцията), със самотна баба (самотна на кадъра де) и едва кретаща детска количка е като нажежен кинжал, забиващ се в … ханша му.

Зрителят гаси телевизора. Започва да разсъждава как той, сам, може да помогне на всички клетници, които допреди малко са били на екран. Което е и целта на сценаристите и режисьорите на продукцията, в крайна сметка. И стига до извод: Жена му оттук нататък ще увеличи цигарите от кутия на два дни на две кутии за ден. Децата, едното първи, а другото пети клас, почват да рекламират акцизни стоки сред съучениците си – най-вече цигари и алкохол, защото нафтата не е ясно как ще я пренасят. Децата, разбира се, почват да пушат, защото явно само това е спасението от бюджета на държавата да не изчезват по 6 милиарда лева на 10 години. (разбира се, на него не му хрумва, че за по-малко от месец от бюджета изчезват 4 милиарда, но все пак КТБ не е контрабанда). Самият той започва да си купува цигари на стекове, но като заклет непушач не може да се насили да ги пуши. Сега, децата са малки, ще се научат. Но той – за него е късно. За това по-тъмна доба, всяка нощ, целеустремен и съсредоточен той нарязва по кутия и половина, цигара по цигара. Без фасовете, които леко обгаря на пламъкът на свещ. След което си ляга спокоен, видял съседа да прави същото…

Епизод 2. „Етническото прочистване на администрацията”.

На зрителя се предлага добре забравената, обичайна при смяна на властта, драма. Как вашите бият нашите, или в случая – как вашите уволняват нашите. Този път, обаче, има нов нюанс, патос, който досега не е бил толкова активно прилаган – „етническо прочистване” и то не само на администрацията, ами и на гората. По всякакви телевизори, радиа, вестници и сайтове (особено някои) излиза Местан или неговите пророци, които размахват едни списъци, с едни турски и, забележете, ромски имена, които били „прочистени” от администрацията. Друг нов елемент е и наблягането на „роми”. Зрителят остава с впечатлението или направо е убеден, че в последните година и половина, две, всички ромски махали да били ангажирани в администрацията (и горите) и хората са имали работа, и са просперирали. Нищо чудо и самите роми да са вече убедени, че до вчера са били директори на дирекции, експерти по еврофинансиране, околна среда и инженерна инфраструктура, но от днес вече са уволнени, защото Местан говори толкова убедително.

Зрителят вече е наясно, че „прочистените” няма как да си купуват акцизни цигари и изпада в потрес. Сяда и отново търси решение. Намира го. Всички роми да бъдат обратно назначени в администрацията. Доволно се усмихва и си представя как тревогата от очите на Местан рязко го напуска. Бащинската загриженост за етническия мир вече не му отнема толкова от времето и той спокойно може да се върне с всички сили в борбата с контрабандата…

Да, това е твърде циничен и саркастичен преглед на двете теми. И отново, на пръв поглед нямат много общо. Но това, което мен ме вбесява е наглостта, която се проявява и при двете.

Наглостта да манипулираш информацията, с която само ти разполагаш, за да нагнетяваш напрежение, което си се самоназначил да потушаваш. Наглостта да хвърляш публичен ресурс, за да манипулираш общественото мнение, така че да го отклониш от истинската тема – държавата не работи при събиране на приходите от акцизи и държавата няма ясни и точни правила за назначаване и работа в администрацията. Наглостта да манипулираш най-неграмотната част от обществото (защото просто тъжната статистика показва, че ромите и турците са сред най-нискообразованите сред българските граждани. А и тези, които повярват на кампанията на Булгартабак едва ли могат да се похвалят с много знания), за да замажеш собственото си осиране. Собствената си вина пред тях и цялото общество за ограбването на държавата и провала на нацията…

Та най-малкото общото са наглостта и манипулацията.

А сериалът продължава.

Споделете чрез

Предишен

Следващ