fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Акциз на морала

Време за четене: 5 мин.

Никого няма да учудя, като заявя, че в последните месеци, да не кажа години, в България си живеем интересно. Не добре, не правилно, нито дори почтено, но интересно. Публичното пространство не спира да бълва сюжети, на пръв, а дори и на втори поглед много различни един от друг. Беглото прехвърляне на няколкото десетки теми, произвеждани в час от политическите и публични субекти, не индикира видими признаци на свързаност.

Но това е само докато не се съсредоточите в три до пет произволни теми, които да следите с умерен интерес седмица две. Тогава започват да изпъкват общи черти, допирни, а защо не и опорни, точки, еднакви понятия и похвати. Изобщо ситуацията е като сапунен сериал, с долнопробен сценарий, писан в Южна Америка и реализиран в южна Турция. Еднояйчини братовчеди, разделени от лошата мащеха на чичо им, които се женят за една и съща жена с биполярно разстройство, в която живее и духа на баба й, която пък за сметка на това още е жива. И това е основната сюжетна линия. Фабулата се допълва от тримата юнаци, за които всички говорят, но никога няма да се появят на екран, едно куче, което може, но отказва да говори, три слепи мишки, и Али Ръза, на когото му е лошо.

Точно като епизоди на сериал си представих две от по-кресливите теми от седмицата: кампанията на Булгартабак срещу контрабандата, с неясната подкрепа на Министерство на финансите и Агенция „Митници” и манипулацията за етническото „прочистване” на администрацията, която Местан популяризира под път и над път. Представих си ги като зрител на въпросния сериал, чието въображение, енергия и праведен гняв са фокусирани върху героите в епизодите, който съпреживява с тях, който живее по техния сценарий.

Епизод 1 „Контрабандата не помага”

Печална мелодия, печални хора, печални послания. Въобще това контрабандата, особено на цигари, е най-голямата трагедия, сполетявала някога България и нейното клето население. Зрителят разбира, че контрабандите цигари, които той никога не е помирисвал, защото е непушач, ограбват него, баба му, неродените му деца и техните внуци. Разбира, че най-вредни за обществото и българщината са тези простаци, които с всяка изпушена контрабандна цигара нацепват на трески детско легълце в детска градина. Сега си представяме, че зрителят е много емоционален и патриотично настроен. Всяка следваща сцена с безработен младеж (не точно младежът от кадъра, щото той видимо е на работа в продукцията), със самотна баба (самотна на кадъра де) и едва кретаща детска количка е като нажежен кинжал, забиващ се в … ханша му.

Зрителят гаси телевизора. Започва да разсъждава как той, сам, може да помогне на всички клетници, които допреди малко са били на екран. Което е и целта на сценаристите и режисьорите на продукцията, в крайна сметка. И стига до извод: Жена му оттук нататък ще увеличи цигарите от кутия на два дни на две кутии за ден. Децата, едното първи, а другото пети клас, почват да рекламират акцизни стоки сред съучениците си – най-вече цигари и алкохол, защото нафтата не е ясно как ще я пренасят. Децата, разбира се, почват да пушат, защото явно само това е спасението от бюджета на държавата да не изчезват по 6 милиарда лева на 10 години. (разбира се, на него не му хрумва, че за по-малко от месец от бюджета изчезват 4 милиарда, но все пак КТБ не е контрабанда). Самият той започва да си купува цигари на стекове, но като заклет непушач не може да се насили да ги пуши. Сега, децата са малки, ще се научат. Но той – за него е късно. За това по-тъмна доба, всяка нощ, целеустремен и съсредоточен той нарязва по кутия и половина, цигара по цигара. Без фасовете, които леко обгаря на пламъкът на свещ. След което си ляга спокоен, видял съседа да прави същото…

Епизод 2. „Етническото прочистване на администрацията”.

На зрителя се предлага добре забравената, обичайна при смяна на властта, драма. Как вашите бият нашите, или в случая – как вашите уволняват нашите. Този път, обаче, има нов нюанс, патос, който досега не е бил толкова активно прилаган – „етническо прочистване” и то не само на администрацията, ами и на гората. По всякакви телевизори, радиа, вестници и сайтове (особено някои) излиза Местан или неговите пророци, които размахват едни списъци, с едни турски и, забележете, ромски имена, които били „прочистени” от администрацията. Друг нов елемент е и наблягането на „роми”. Зрителят остава с впечатлението или направо е убеден, че в последните година и половина, две, всички ромски махали да били ангажирани в администрацията (и горите) и хората са имали работа, и са просперирали. Нищо чудо и самите роми да са вече убедени, че до вчера са били директори на дирекции, експерти по еврофинансиране, околна среда и инженерна инфраструктура, но от днес вече са уволнени, защото Местан говори толкова убедително.

Зрителят вече е наясно, че „прочистените” няма как да си купуват акцизни цигари и изпада в потрес. Сяда и отново търси решение. Намира го. Всички роми да бъдат обратно назначени в администрацията. Доволно се усмихва и си представя как тревогата от очите на Местан рязко го напуска. Бащинската загриженост за етническия мир вече не му отнема толкова от времето и той спокойно може да се върне с всички сили в борбата с контрабандата…

Да, това е твърде циничен и саркастичен преглед на двете теми. И отново, на пръв поглед нямат много общо. Но това, което мен ме вбесява е наглостта, която се проявява и при двете.

Наглостта да манипулираш информацията, с която само ти разполагаш, за да нагнетяваш напрежение, което си се самоназначил да потушаваш. Наглостта да хвърляш публичен ресурс, за да манипулираш общественото мнение, така че да го отклониш от истинската тема – държавата не работи при събиране на приходите от акцизи и държавата няма ясни и точни правила за назначаване и работа в администрацията. Наглостта да манипулираш най-неграмотната част от обществото (защото просто тъжната статистика показва, че ромите и турците са сред най-нискообразованите сред българските граждани. А и тези, които повярват на кампанията на Булгартабак едва ли могат да се похвалят с много знания), за да замажеш собственото си осиране. Собствената си вина пред тях и цялото общество за ограбването на държавата и провала на нацията…

Та най-малкото общото са наглостта и манипулацията.

А сериалът продължава.

Споделете чрез

Предишен

Следващ