НОВО

Какво да правим с извергите?

Едно чудовищно престъпление потресе цяла България – 21-годишен изверг изнасили и уби по жесток начин 7-годишната Кристин от с. Сотиря, Сливенско! Въпросът какви наказания да се налагат за подобни престъпления, които шокират със своята безчовечност, отново е актуален....

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Акциз на морала

Време за четене: 5 мин.

Никого няма да учудя, като заявя, че в последните месеци, да не кажа години, в България си живеем интересно. Не добре, не правилно, нито дори почтено, но интересно. Публичното пространство не спира да бълва сюжети, на пръв, а дори и на втори поглед много различни един от друг. Беглото прехвърляне на няколкото десетки теми, произвеждани в час от политическите и публични субекти, не индикира видими признаци на свързаност.

Но това е само докато не се съсредоточите в три до пет произволни теми, които да следите с умерен интерес седмица две. Тогава започват да изпъкват общи черти, допирни, а защо не и опорни, точки, еднакви понятия и похвати. Изобщо ситуацията е като сапунен сериал, с долнопробен сценарий, писан в Южна Америка и реализиран в южна Турция. Еднояйчини братовчеди, разделени от лошата мащеха на чичо им, които се женят за една и съща жена с биполярно разстройство, в която живее и духа на баба й, която пък за сметка на това още е жива. И това е основната сюжетна линия. Фабулата се допълва от тримата юнаци, за които всички говорят, но никога няма да се появят на екран, едно куче, което може, но отказва да говори, три слепи мишки, и Али Ръза, на когото му е лошо.

Точно като епизоди на сериал си представих две от по-кресливите теми от седмицата: кампанията на Булгартабак срещу контрабандата, с неясната подкрепа на Министерство на финансите и Агенция „Митници” и манипулацията за етническото „прочистване” на администрацията, която Местан популяризира под път и над път. Представих си ги като зрител на въпросния сериал, чието въображение, енергия и праведен гняв са фокусирани върху героите в епизодите, който съпреживява с тях, който живее по техния сценарий.

Епизод 1 „Контрабандата не помага”

Печална мелодия, печални хора, печални послания. Въобще това контрабандата, особено на цигари, е най-голямата трагедия, сполетявала някога България и нейното клето население. Зрителят разбира, че контрабандите цигари, които той никога не е помирисвал, защото е непушач, ограбват него, баба му, неродените му деца и техните внуци. Разбира, че най-вредни за обществото и българщината са тези простаци, които с всяка изпушена контрабандна цигара нацепват на трески детско легълце в детска градина. Сега си представяме, че зрителят е много емоционален и патриотично настроен. Всяка следваща сцена с безработен младеж (не точно младежът от кадъра, щото той видимо е на работа в продукцията), със самотна баба (самотна на кадъра де) и едва кретаща детска количка е като нажежен кинжал, забиващ се в … ханша му.

Зрителят гаси телевизора. Започва да разсъждава как той, сам, може да помогне на всички клетници, които допреди малко са били на екран. Което е и целта на сценаристите и режисьорите на продукцията, в крайна сметка. И стига до извод: Жена му оттук нататък ще увеличи цигарите от кутия на два дни на две кутии за ден. Децата, едното първи, а другото пети клас, почват да рекламират акцизни стоки сред съучениците си – най-вече цигари и алкохол, защото нафтата не е ясно как ще я пренасят. Децата, разбира се, почват да пушат, защото явно само това е спасението от бюджета на държавата да не изчезват по 6 милиарда лева на 10 години. (разбира се, на него не му хрумва, че за по-малко от месец от бюджета изчезват 4 милиарда, но все пак КТБ не е контрабанда). Самият той започва да си купува цигари на стекове, но като заклет непушач не може да се насили да ги пуши. Сега, децата са малки, ще се научат. Но той – за него е късно. За това по-тъмна доба, всяка нощ, целеустремен и съсредоточен той нарязва по кутия и половина, цигара по цигара. Без фасовете, които леко обгаря на пламъкът на свещ. След което си ляга спокоен, видял съседа да прави същото…

Епизод 2. „Етническото прочистване на администрацията”.

На зрителя се предлага добре забравената, обичайна при смяна на властта, драма. Как вашите бият нашите, или в случая – как вашите уволняват нашите. Този път, обаче, има нов нюанс, патос, който досега не е бил толкова активно прилаган – „етническо прочистване” и то не само на администрацията, ами и на гората. По всякакви телевизори, радиа, вестници и сайтове (особено някои) излиза Местан или неговите пророци, които размахват едни списъци, с едни турски и, забележете, ромски имена, които били „прочистени” от администрацията. Друг нов елемент е и наблягането на „роми”. Зрителят остава с впечатлението или направо е убеден, че в последните година и половина, две, всички ромски махали да били ангажирани в администрацията (и горите) и хората са имали работа, и са просперирали. Нищо чудо и самите роми да са вече убедени, че до вчера са били директори на дирекции, експерти по еврофинансиране, околна среда и инженерна инфраструктура, но от днес вече са уволнени, защото Местан говори толкова убедително.

Зрителят вече е наясно, че „прочистените” няма как да си купуват акцизни цигари и изпада в потрес. Сяда и отново търси решение. Намира го. Всички роми да бъдат обратно назначени в администрацията. Доволно се усмихва и си представя как тревогата от очите на Местан рязко го напуска. Бащинската загриженост за етническия мир вече не му отнема толкова от времето и той спокойно може да се върне с всички сили в борбата с контрабандата…

Да, това е твърде циничен и саркастичен преглед на двете теми. И отново, на пръв поглед нямат много общо. Но това, което мен ме вбесява е наглостта, която се проявява и при двете.

Наглостта да манипулираш информацията, с която само ти разполагаш, за да нагнетяваш напрежение, което си се самоназначил да потушаваш. Наглостта да хвърляш публичен ресурс, за да манипулираш общественото мнение, така че да го отклониш от истинската тема – държавата не работи при събиране на приходите от акцизи и държавата няма ясни и точни правила за назначаване и работа в администрацията. Наглостта да манипулираш най-неграмотната част от обществото (защото просто тъжната статистика показва, че ромите и турците са сред най-нискообразованите сред българските граждани. А и тези, които повярват на кампанията на Булгартабак едва ли могат да се похвалят с много знания), за да замажеш собственото си осиране. Собствената си вина пред тях и цялото общество за ограбването на държавата и провала на нацията…

Та най-малкото общото са наглостта и манипулацията.

А сериалът продължава.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!