НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Ако Кирчо беше в Норвегия

Време за четене: 3 мин.

В българската народопсихология шамарът се е утвърдил не просто като дисциплинарна мярка, но и като възпитателна техника. Шамарът не само санкционира поведение, но и задава такова.

Това, че боят изгражда и че само на грънците не помага, е изконно нашенско разбиране, изваяло не само съдби, но и задници. В крайна сметка, по балканските ширини кърменето продължава докъм 30-та година от живота на пеленачето, а възпитанието – и след това.

Никак неслучайно в “Железният светилник” на Димитър Талев Катерина, която носи в духа си свободата, субективизма и индивидуализма, и иска да се еманципира от зададения колективистичен порядък, от малка расте “непокорна и, кажи го, луда”.

За подобна лудост, разбира се, нашенецът е измислил терапия, която не е от психоаналитично-екзистенциален порядък, а по-скоро се изразява в рецептата на тежката длан.

Представете си дълбочината на отчаянието, в която би се удавил един социален работник от Норвегия, ако се сблъска с духовния пейзаж, родил следните реплики:

“Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият” (С деца не море);

“- Мирише ми на печени филийки.

– А на бой да ти мирише нещо…?” (Сиромашко лято);

“- Двойка по български, моля ти се.. А по английски 4. Ти какъв смяташ да ставаш, бе? Три дни без телевизия и никакво кино!

– А Сашко само го бият и толкова!” (Два диоптъра далекогледство).

Тук има два проблема, от които провинциалното схващане, че шамарът е по-силен от думата, е по-малкият. По-големият е, че в така хвалените скандинавски модели детето се оказва собственост на държавата.

Това означава, че детето вече има трима родители. Татко, който обича мама не само платонически. Мама, която е приела любовта на татко и е родила. И един анонимен чиновник, който може да се появи в живота на детето, ако сополът му падне на улицата пред свидетели. От тези щъркели третият не носи, а взема детето.

Това е съвременното левичарско мислене, според което държавата е по-важна от семейството. Ерго, държавата може да си позволява да “разфасова” и “сглобява” наново семейства. Левичарите обичат да бъркат в душите на хората и в семействата, белким ги “програмират” като угодни на социалното им проектиране.

Тези думи не са апология на безотговорните родители. Трябва да бъдат измислени и шамари за родители. Но да отнемеш детето на родител, на когото обаче не му пука така или иначе за него, не е наказание за настойника. Даже, напротив, от негова гледна точка би изглеждало по-скоро като облекчение.

Но да отделиш детето от родителя, то това е кошмар и предпоставка за такава душевна травма за малкия, за която не само оригиналните двама родителя, но и “третият” такъв ще носи плътна отговорност.

Затова нека да не наказваме децата заради родителите им. Тъй като детето е първата и задължителна жертва на подобно разделяне на семейството. Със скъсани чорапи може, без родители – не. А ако родителите също са “скъсани”, зашийте ги. Но за целта е необходима игла, а не ножица.

И ако има родители, на които не им пука, то аз не съм чувал за дете, на което да му е безразлично.

В крайна сметка, пред перспективата да порасне в приемем дом или под опекунството на чужд настойник, където и да е Кирчо от “С деца на море”, то той скоропостижно би се появил и доброволно би подложил буза пред гнева на баща си.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!