НОВО

Упражнение по мислене с Лъчезар Томов

Упражнение по мислене и гласуване ви предлагаме в „Нашият ден“ заедно с преподавателя в Нов български университет и автор в дясната платформа "Консерваторъ" Лъчезар Томов. Как да не бъдете глупави, когато правите съдбоносен избор – повече чуйте в звуковия файл. [audio...

Идеята на Франция за “родител 1 и 2” вместо майка и баща

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Плюс - Минус" по Нова телевизия. Гост още бе мениджърът "Човешки ресурси" Петър Петров. Законодателните промени относно понятията „майка” и „баща” във Франция разбуниха духовете не...

Кюстендил не бе пръв. Всички на оружие!

Първо, съболезнования към семейството на Валери Дъбов, към приятелите му и към гражданите на Кюстендил. Внезапната смърт е трагедия за всички, не само за онзи, комуто се е случила. Второ. В самото начало декларирам, че няма да разсъждавам над случката,...

Кризата в отношенията между Париж и Рим

Отговорният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Денят на живо" по Канал 3. Тема на разговора бяха противоречията между Франция и Италия и ще прераснат ли те в криза на Европейския съюз. Вижте пълното видео:...

Различните визии за бъдещето на Европа

В началото на седмицата бе публикувано проучване на Европейския съвет за външна политика относно нагласите и очакванията за евровота през май тази година. Проучването е озаглавено "Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как...

Разпада ли се световният ред

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по Телевизия Европа с водещ Мартин Табаков. Гости бяха също политологът Евгени Кръстев и Димитър Стоянов от Институт за дясна политика. Тема на разговорът...

Как ЕС уби интернет

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (ДАПЦЕП) застрашава свободното споделяне на съдържание, създадено от обикновените граждани и връчва опасни цензорски права едновременно и на еврократите, и на големите издателски компании. От изготвянето на...

Deus ex machina

Живеем в социален експеримент, провеждан на далеч по-високо ниво от симпатичното хрумване на Тотев с чеверметата в европейската столица на културата. Живеем в експеримента, при който „децата“ -  да се разбира парламентарната група на ПП ГЕРБ си...

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

Тоталитарна толерантност

Как се нарича система, в която полицията арестува жена, защото е казала на биологичен мъж, че е такъв в Интернет? Толерантна или тоталитарна? Как се нарича общество, в което се наблюдават рекордни скокове на уличните атаки с нож и киселина, терористични...

Ако Кирчо беше в Норвегия

Време за четене: 3 мин.

В българската народопсихология шамарът се е утвърдил не просто като дисциплинарна мярка, но и като възпитателна техника. Шамарът не само санкционира поведение, но и задава такова.

Това, че боят изгражда и че само на грънците не помага, е изконно нашенско разбиране, изваяло не само съдби, но и задници. В крайна сметка, по балканските ширини кърменето продължава докъм 30-та година от живота на пеленачето, а възпитанието – и след това.

Никак неслучайно в “Железният светилник” на Димитър Талев Катерина, която носи в духа си свободата, субективизма и индивидуализма, и иска да се еманципира от зададения колективистичен порядък, от малка расте “непокорна и, кажи го, луда”.

За подобна лудост, разбира се, нашенецът е измислил терапия, която не е от психоаналитично-екзистенциален порядък, а по-скоро се изразява в рецептата на тежката длан.

Представете си дълбочината на отчаянието, в която би се удавил един социален работник от Норвегия, ако се сблъска с духовния пейзаж, родил следните реплики:

“Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият” (С деца не море);

“- Мирише ми на печени филийки.

– А на бой да ти мирише нещо…?” (Сиромашко лято);

“- Двойка по български, моля ти се.. А по английски 4. Ти какъв смяташ да ставаш, бе? Три дни без телевизия и никакво кино!

– А Сашко само го бият и толкова!” (Два диоптъра далекогледство).

Тук има два проблема, от които провинциалното схващане, че шамарът е по-силен от думата, е по-малкият. По-големият е, че в така хвалените скандинавски модели детето се оказва собственост на държавата.

Това означава, че детето вече има трима родители. Татко, който обича мама не само платонически. Мама, която е приела любовта на татко и е родила. И един анонимен чиновник, който може да се появи в живота на детето, ако сополът му падне на улицата пред свидетели. От тези щъркели третият не носи, а взема детето.

Това е съвременното левичарско мислене, според което държавата е по-важна от семейството. Ерго, държавата може да си позволява да “разфасова” и “сглобява” наново семейства. Левичарите обичат да бъркат в душите на хората и в семействата, белким ги “програмират” като угодни на социалното им проектиране.

Тези думи не са апология на безотговорните родители. Трябва да бъдат измислени и шамари за родители. Но да отнемеш детето на родител, на когото обаче не му пука така или иначе за него, не е наказание за настойника. Даже, напротив, от негова гледна точка би изглеждало по-скоро като облекчение.

Но да отделиш детето от родителя, то това е кошмар и предпоставка за такава душевна травма за малкия, за която не само оригиналните двама родителя, но и “третият” такъв ще носи плътна отговорност.

Затова нека да не наказваме децата заради родителите им. Тъй като детето е първата и задължителна жертва на подобно разделяне на семейството. Със скъсани чорапи може, без родители – не. А ако родителите също са “скъсани”, зашийте ги. Но за целта е необходима игла, а не ножица.

И ако има родители, на които не им пука, то аз не съм чувал за дете, на което да му е безразлично.

В крайна сметка, пред перспективата да порасне в приемем дом или под опекунството на чужд настойник, където и да е Кирчо от “С деца на море”, то той скоропостижно би се появил и доброволно би подложил буза пред гнева на баща си.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!