НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Ако Кирчо беше в Норвегия

Време за четене: 3 мин.

В българската народопсихология шамарът се е утвърдил не просто като дисциплинарна мярка, но и като възпитателна техника. Шамарът не само санкционира поведение, но и задава такова.

Това, че боят изгражда и че само на грънците не помага, е изконно нашенско разбиране, изваяло не само съдби, но и задници. В крайна сметка, по балканските ширини кърменето продължава докъм 30-та година от живота на пеленачето, а възпитанието – и след това.

Никак неслучайно в “Железният светилник” на Димитър Талев Катерина, която носи в духа си свободата, субективизма и индивидуализма, и иска да се еманципира от зададения колективистичен порядък, от малка расте “непокорна и, кажи го, луда”.

За подобна лудост, разбира се, нашенецът е измислил терапия, която не е от психоаналитично-екзистенциален порядък, а по-скоро се изразява в рецептата на тежката длан.

Представете си дълбочината на отчаянието, в която би се удавил един социален работник от Норвегия, ако се сблъска с духовния пейзаж, родил следните реплики:

“Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият” (С деца не море);

“- Мирише ми на печени филийки.

– А на бой да ти мирише нещо…?” (Сиромашко лято);

“- Двойка по български, моля ти се.. А по английски 4. Ти какъв смяташ да ставаш, бе? Три дни без телевизия и никакво кино!

– А Сашко само го бият и толкова!” (Два диоптъра далекогледство).

Тук има два проблема, от които провинциалното схващане, че шамарът е по-силен от думата, е по-малкият. По-големият е, че в така хвалените скандинавски модели детето се оказва собственост на държавата.

Това означава, че детето вече има трима родители. Татко, който обича мама не само платонически. Мама, която е приела любовта на татко и е родила. И един анонимен чиновник, който може да се появи в живота на детето, ако сополът му падне на улицата пред свидетели. От тези щъркели третият не носи, а взема детето.

Това е съвременното левичарско мислене, според което държавата е по-важна от семейството. Ерго, държавата може да си позволява да “разфасова” и “сглобява” наново семейства. Левичарите обичат да бъркат в душите на хората и в семействата, белким ги “програмират” като угодни на социалното им проектиране.

Тези думи не са апология на безотговорните родители. Трябва да бъдат измислени и шамари за родители. Но да отнемеш детето на родител, на когото обаче не му пука така или иначе за него, не е наказание за настойника. Даже, напротив, от негова гледна точка би изглеждало по-скоро като облекчение.

Но да отделиш детето от родителя, то това е кошмар и предпоставка за такава душевна травма за малкия, за която не само оригиналните двама родителя, но и “третият” такъв ще носи плътна отговорност.

Затова нека да не наказваме децата заради родителите им. Тъй като детето е първата и задължителна жертва на подобно разделяне на семейството. Със скъсани чорапи може, без родители – не. А ако родителите също са “скъсани”, зашийте ги. Но за целта е необходима игла, а не ножица.

И ако има родители, на които не им пука, то аз не съм чувал за дете, на което да му е безразлично.

В крайна сметка, пред перспективата да порасне в приемем дом или под опекунството на чужд настойник, където и да е Кирчо от “С деца на море”, то той скоропостижно би се появил и доброволно би подложил буза пред гнева на баща си.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!