fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Алтернативната цена на вируса – какво не виждаме?

Време за четене: 5 мин.

Дано паниката и натискът отвън да не повлекат крак и у нас

Ръстът в новите случаи на ковид предизвика паника. Епидемолозите и вирусолозите като че ли постигат консенсус: вирусът не изчезва със социалната изолация и затварянето на икономиката. Идеята на „локдауна“ или затварянето е да се натисне кривата на заболеваемостта надолу, така че да не бъде натоварена здравната система. Това обаче не решава кардинално проблема с вируса и е въпрос на политическо решение – след махането на мерките и заради отслабналия имунитет, вирусът набира скорост отново, след което следва ново затваряне и стагнация. Омагьосан и адски кръг.

Публичната политика трябва да се прави не от тесни експерти, а от политици, носещи политическа отговорност и вземащи предвид ефекта върху цялата система. Фокусът само върху ковид е опасен. Това, което се вижда, е болестта, но това, което не се вижда, е ефектът върху цялата система: икономика, производство, недолекуване на други дори по-летални болести – ракови, туберкулоза, диабет, сърдечно-съдови заболявания, психичното здраве, депресии, – утежняване на социални девиации като семейно насилие и престъпност. Смъртта от едно не е по-малко опасна от смъртта от другото. Редица експерти от СЗО казват, че затварянето е изключително опасно и има тежки косвени последици, изразени именно в мизерия, смъртни случаи и влошено здраве на милиони.

Бедните страни преживяват по-тежко затварянето – хора, които живеят буквално ден за ден и са изправени пред нелепата перспектива: потенциална зараза с болестта или гладна смърт и мизерия, на каквито са изложени 130 милиона деца от развиващите се страни вследствие на мерките по затварянето на икономиките.

Не бива от дърветата да не виждаме гората – риск от болести има, но и самият живот е оскъдно благо и всяка мярка на политиците има алтернативна цена. Въпросът е колко висока е тя и дали не надхвърля „ползата“ от мярката. Изхранването на света и нацията не е даденост – те зависят от функционирането на безкрайно сложна система на производство, потребление и инвестиции, доставки, разделение и специализация на труда. Ние гледаме хартийките, печатани от централните банки и раздавани от правителствата, но срещу тях трябва да стои реално производство, на реални стоки и блага. Иначе обедняваме и не може да захранваме важни за обществото ни системи.

Ресурсът е оскъден, а адекватните мерки са: таргетиране на фокус групи – възрастни хора, домове, болници, – а не механично затваряне на икономиката и стопиране на младите да изкарват доходи, позволявайки и на здравната, и социалната система да оцелеят финансово.

България е по-либерална в този аспект – и това е добре, а нашите икономически спадове са по-малки, като дори третото тримесечие се очертава относително стабилно. Това трябва да остане така и никакъв натиск отвън да не променя по-свободния курс. Болести, войни, катаклизми и проблеми ще има винаги, но нуждата от работеща икономика е незаобиколима за оцеляването на човешкия вид и социалния мир. Дано паниката и натискът отвън да не повлекат крак и у нас, но като относително по-бедна страна, ударът ще е много тежък – икономически, социално и политически. Малкият и средният бизнес – магазинчета, фитнеси, малки заведение и кафета – те не са гласовити, но взети заедно формират гръбнака родната, а и на глобалната икономика. Бизнесът е гъвкав и адаптивен и ще намери начини да предлага стоките и услугите си съобразно новата ситуация, просто трябва да има нужната свобода за гъвкавост.

Швеция е добър пример за уверен и разумен подход. В началото имаха по-бърз темп на покачване на случаите от средните, но не затвориха училища и заведения, нямаше тази паника и днес свалиха трайно кривата новите случаи я държат долу.

Днес глашатаите на фармацевтичния маркетинг зоват: докато няма ваксина ще сте затворени. Проблемът е, че ваксина може има в диапазона между 6 месеца… и плюс безкрайност. Дори може такава да няма – работеща и безвредна. Никой не знае. И, какво правим?

Какво всъщност разбрахме от кризата с корона вируса – за нас самите и обществото, в което живеем? Първо, че цивилизацията не е даденост. Прясното мляко на масата, десетките видове сирена, хляб и масло, виното от Чили за нищожна цена в магазина; технологиите, чрез които работим от дома си, гледаме сериали, пишем статуси, следейки в реално време броя на заболелите от грипа; лекарствата и терапевтиката, която ни спасява живота от микроби и болести, които преди няма и век са избивали милиони хора по целия свят…
Всички тези достижения на човечеството са следствие само на едно явление – икономическа и политическа свобода. Възможността човекът да създава, разменя, да сравнява цени и разходи, тоест рационално да взема решения какво и как да произвежда, опитвайки да задоволи нуждите на съгражданите си на пазара – всичко това води до икономически просперитет и културна цивилизация.

На практика става дума за безумно сложна и необхватна дори за свръхкомпютър верига от производство на стоки и услуги, доставки, складове, резервни части, охладителни системи, транспортни и логистични мрежи, експертиза, инвестиции, индивидуални и колективни решения, натрупано с векове знание… и в крайна сметка – овеществен човешки гений. Рецептата: разделение на труда и мирно сътрудничество. Ако ги няма тези условия – дали моментно заради пандемия, или дълогосрочно по места заради политически безумни режими и пречки – тази система на координация и реализация на човешкия потенциал рухва начаса.

Както ясно показва великият австрийски писател и хуманист Стефан Цвайг в извънредно поучителната си книга за предвоенна Европа „Светът от вчера“ – от изобилие и благоденствие, забравяйки кои са причините за тях, светът лесно изпада в недостиг и социална дезинтеграция.

Дори да смятам, че корона вирусът сам по себе си не е фатален за човечеството и ще отмине относително скоро, мисля, че глобалните политически действия са вредни и може да доведат до огромни икономически, битови и здравословни проблеми за всички. Нови разходи, заливане на системата с евтин дълг, отнемане на изконни свободи, дърпане на шалтера на цялата икономика, вместо помощ и пълна подкрепа за най-рисковите групи и медиците, които ги лекуват – които можем просто да обезпечим логистично и финансово с цялата солидарност, на която сме способни. Лична хигиена и предпазни мерки, повишаване на имунитета и качеството на живота – това са правилните и работещи стъпки като подход.

Освен, че ресурсите за битката с кризата са оскъдни, оскъдни са също така: времето ни на Земята, споделените мигове с близките ни, серотонинът от здравата тренировка във фитнеса, удоволствието от вечерята с приятели, удобството на мола с всички услуги, стоки и забавления на едно място, свободния достъп до парка и природата насред градската среда. А те са плод само и единствено на мира и цивилизацията.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ