Дано паниката и натискът отвън да не повлекат крак и у нас
Ръстът в новите случаи на ковид предизвика паника. Епидемолозите и вирусолозите като че ли постигат консенсус: вирусът не изчезва със социалната изолация и затварянето на икономиката. Идеята на „локдауна“ или затварянето е да се натисне кривата на заболеваемостта надолу, така че да не бъде натоварена здравната система. Това обаче не решава кардинално проблема с вируса и е въпрос на политическо решение – след махането на мерките и заради отслабналия имунитет, вирусът набира скорост отново, след което следва ново затваряне и стагнация. Омагьосан и адски кръг.
Публичната политика трябва да се прави не от тесни експерти, а от политици, носещи политическа отговорност и вземащи предвид ефекта върху цялата система. Фокусът само върху ковид е опасен. Това, което се вижда, е болестта, но това, което не се вижда, е ефектът върху цялата система: икономика, производство, недолекуване на други дори по-летални болести – ракови, туберкулоза, диабет, сърдечно-съдови заболявания, психичното здраве, депресии, – утежняване на социални девиации като семейно насилие и престъпност. Смъртта от едно не е по-малко опасна от смъртта от другото. Редица експерти от СЗО казват, че затварянето е изключително опасно и има тежки косвени последици, изразени именно в мизерия, смъртни случаи и влошено здраве на милиони.
Бедните страни преживяват по-тежко затварянето – хора, които живеят буквално ден за ден и са изправени пред нелепата перспектива: потенциална зараза с болестта или гладна смърт и мизерия, на каквито са изложени 130 милиона деца от развиващите се страни вследствие на мерките по затварянето на икономиките.
Не бива от дърветата да не виждаме гората – риск от болести има, но и самият живот е оскъдно благо и всяка мярка на политиците има алтернативна цена. Въпросът е колко висока е тя и дали не надхвърля „ползата“ от мярката. Изхранването на света и нацията не е даденост – те зависят от функционирането на безкрайно сложна система на производство, потребление и инвестиции, доставки, разделение и специализация на труда. Ние гледаме хартийките, печатани от централните банки и раздавани от правителствата, но срещу тях трябва да стои реално производство, на реални стоки и блага. Иначе обедняваме и не може да захранваме важни за обществото ни системи.
Ресурсът е оскъден, а адекватните мерки са: таргетиране на фокус групи – възрастни хора, домове, болници, – а не механично затваряне на икономиката и стопиране на младите да изкарват доходи, позволявайки и на здравната, и социалната система да оцелеят финансово.
България е по-либерална в този аспект – и това е добре, а нашите икономически спадове са по-малки, като дори третото тримесечие се очертава относително стабилно. Това трябва да остане така и никакъв натиск отвън да не променя по-свободния курс. Болести, войни, катаклизми и проблеми ще има винаги, но нуждата от работеща икономика е незаобиколима за оцеляването на човешкия вид и социалния мир. Дано паниката и натискът отвън да не повлекат крак и у нас, но като относително по-бедна страна, ударът ще е много тежък – икономически, социално и политически. Малкият и средният бизнес – магазинчета, фитнеси, малки заведение и кафета – те не са гласовити, но взети заедно формират гръбнака родната, а и на глобалната икономика. Бизнесът е гъвкав и адаптивен и ще намери начини да предлага стоките и услугите си съобразно новата ситуация, просто трябва да има нужната свобода за гъвкавост.
Швеция е добър пример за уверен и разумен подход. В началото имаха по-бърз темп на покачване на случаите от средните, но не затвориха училища и заведения, нямаше тази паника и днес свалиха трайно кривата новите случаи я държат долу.
Днес глашатаите на фармацевтичния маркетинг зоват: докато няма ваксина ще сте затворени. Проблемът е, че ваксина може има в диапазона между 6 месеца… и плюс безкрайност. Дори може такава да няма – работеща и безвредна. Никой не знае. И, какво правим?
Какво всъщност разбрахме от кризата с корона вируса – за нас самите и обществото, в което живеем? Първо, че цивилизацията не е даденост. Прясното мляко на масата, десетките видове сирена, хляб и масло, виното от Чили за нищожна цена в магазина; технологиите, чрез които работим от дома си, гледаме сериали, пишем статуси, следейки в реално време броя на заболелите от грипа; лекарствата и терапевтиката, която ни спасява живота от микроби и болести, които преди няма и век са избивали милиони хора по целия свят…
Всички тези достижения на човечеството са следствие само на едно явление – икономическа и политическа свобода. Възможността човекът да създава, разменя, да сравнява цени и разходи, тоест рационално да взема решения какво и как да произвежда, опитвайки да задоволи нуждите на съгражданите си на пазара – всичко това води до икономически просперитет и културна цивилизация.
На практика става дума за безумно сложна и необхватна дори за свръхкомпютър верига от производство на стоки и услуги, доставки, складове, резервни части, охладителни системи, транспортни и логистични мрежи, експертиза, инвестиции, индивидуални и колективни решения, натрупано с векове знание… и в крайна сметка – овеществен човешки гений. Рецептата: разделение на труда и мирно сътрудничество. Ако ги няма тези условия – дали моментно заради пандемия, или дълогосрочно по места заради политически безумни режими и пречки – тази система на координация и реализация на човешкия потенциал рухва начаса.
Както ясно показва великият австрийски писател и хуманист Стефан Цвайг в извънредно поучителната си книга за предвоенна Европа „Светът от вчера“ – от изобилие и благоденствие, забравяйки кои са причините за тях, светът лесно изпада в недостиг и социална дезинтеграция.
Дори да смятам, че корона вирусът сам по себе си не е фатален за човечеството и ще отмине относително скоро, мисля, че глобалните политически действия са вредни и може да доведат до огромни икономически, битови и здравословни проблеми за всички. Нови разходи, заливане на системата с евтин дълг, отнемане на изконни свободи, дърпане на шалтера на цялата икономика, вместо помощ и пълна подкрепа за най-рисковите групи и медиците, които ги лекуват – които можем просто да обезпечим логистично и финансово с цялата солидарност, на която сме способни. Лична хигиена и предпазни мерки, повишаване на имунитета и качеството на живота – това са правилните и работещи стъпки като подход.
Освен, че ресурсите за битката с кризата са оскъдни, оскъдни са също така: времето ни на Земята, споделените мигове с близките ни, серотонинът от здравата тренировка във фитнеса, удоволствието от вечерята с приятели, удобството на мола с всички услуги, стоки и забавления на едно място, свободния достъп до парка и природата насред градската среда. А те са плод само и единствено на мира и цивилизацията.
