fbpx

НОВО

Корупцията е симптом

Намесата на държавата води до изкривяване, което води до друга нова намеса За да влезе детето в детска градина - трябват връзки. За да не чакаш в КАТ с дни, или да получиш разрешение за строеж; за да няма проверки на ресторанта ти до откат, или да избегнеш ревизии с...

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Антисемитизмът в Швеция и Европа

Време за четене: 3 мин.

Едно от значимите събития в Европа след признаването от САЩ на Йерусалим за столица на Израел бе протестите със силно изразена антисемитска насоченост в редица западноевропейски градове като Берлин и Малмьо. Там можеха да бъдат забелязани знамена на Хизбула и на “умерената” сирийска опозиция, както и откровени призиви за насилие. В този контекст впечатление направи една изключително цинична, но не и изненадваща с огледа на политическия дискурс в Европа в последните години статия на бившия министър-председател на Швеция Карл Билт. Статията, публикувана в “Уошингтън Пост” на 16. декември и озаглавена “Защо антисемитизмът няма да процъфти в Швеция”, довежда до крайност един отскоро познат дискурс – за това, че първо, антисемитските настроения в Швеция (и в Западна Европа като цяло) не са толкова значителни, и второ, че те са резултат от действията на крайнодесни партии и движения.

Реалността обаче е съвсем друга. Изследване на Kantor Center от миналата година, посветено на антисемитизма в Европа, и фокусирано най-вече върху Швеция, показва противоположни източници на омразата към евреите (която не следва да бъде напълно отъждествявана с омразата към държавата Израел).

Първо, в много от различните въпроси в изследването Швеция оглавява класацията по антисемитски настроения сред проучените западноевропейски държави. Ясен пример е въпросът “Колко често избягвате носенето на принадлежности (например дрехи), които биха карали хората да разпознават, че сте евреин, на публично място” – за скандинавската държава този процент е 60 – в Белгия той е 45, в Германия 32, а във Великобритания 22.

Най-интересният момент в изследването обаче е сравняването на идеологията, изповядвана от хората, изразяващи антисемитски възгледи. Въпреки че Източна Европа не е силно засегната тук, данните са достатъчни, за да се заключи, че съществуват големи идеологически разлики между нашата половина от континента и западната. В 80% от случаите изповядващите антисемитски възгледи в Унгария са с десни политически убеждения. В Латвия те са 29%, но почти двойно повече от петнадесетте процента с леви възгледи.

В Западна Европа ситуацията е коренно противоположна. В Швеция 54 процента от заявилите антисемитски възгледи са с леви убеждения, а 51 с радикално ислямистски възгледи (разбира се, голяма част от тези хора съчетват двата светогледа) – спрямо 31 с десни политически позиции. Особено красноречива е шведската статистика при въпроса “Каква част от от хората, направили антисемитски коментари, са с християнскофундаменталистки убеждения?” – там числото е едва седем на сто.

Още едно сравнение, което си струва да бъде дадено, е това между случаите, в които евреин става жертва на физическо нападение или заплаха – в Швеция в 51 процента от случаите престъплението е дело на ислямист, в 25 на човек с леви убеждения, в едва 5 процента – на извършител с десни убеждения и в нито един процент от случаите на християнски фундаменталист.

Статията на Билт (който, впрочем, е бивш министър-председател от умерената десница), разбира се, не е индивидуално явление, а част от сериозна серия от опити за залъгване на обществеността, че нарастващият антисемитизъм в Западна Европа е резултат от активността на крайнодесни партии и движения. Фактите обаче говорят обратното. Във Великобритания именно левицата наскоро се забърка в поредица от скандали, а във Франция по време на президентските избори се чуваха гласове в медиите, опитващи се да набедят Марин льо Пен и партията й за виновници за нарастващия брой престъпления срещу евреи и за все по-голямата им емиграция към Израел. Гореспоменатото изследване е вероятно най-силният формален аргумент за неадекватността на голяма част от медиите да отразят адекватно антисемитизма в Западна Европа към настоящия момент.

Ако в цялата история има нещо положително, това е, че тези гласове в медиите не са нито особено силни, нито кой знае колко влиятелни, защото представляват едно гротескно изкривяване на реалността, което няма как да убеди сериозно количество читатели. Източниците на този екстремизъм, за съжаление, изглеждат все по-силни в последните години.

Споделете чрез

Предишен

Следващ