Антисемитизмът в Швеция и Европа

Едно от значимите събития в Европа след признаването от САЩ на Йерусалим за столица на Израел бе протестите със силно изразена антисемитска насоченост в редица западноевропейски градове като Берлин и Малмьо. Там можеха да бъдат забелязани знамена на Хизбула и на “умерената” сирийска опозиция, както и откровени призиви за насилие. В този контекст впечатление направи една изключително цинична, но не и изненадваща с огледа на политическия дискурс в Европа в последните години статия на бившия министър-председател на Швеция Карл Билт. Статията, публикувана в “Уошингтън Пост” на 16. декември и озаглавена “Защо антисемитизмът няма да процъфти в Швеция”, довежда до крайност един отскоро познат дискурс – за това, че първо, антисемитските настроения в Швеция (и в Западна Европа като цяло) не са толкова значителни, и второ, че те са резултат от действията на крайнодесни партии и движения.

Реалността обаче е съвсем друга. Изследване на Kantor Center от миналата година, посветено на антисемитизма в Европа, и фокусирано най-вече върху Швеция, показва противоположни източници на омразата към евреите (която не следва да бъде напълно отъждествявана с омразата към държавата Израел).

Първо, в много от различните въпроси в изследването Швеция оглавява класацията по антисемитски настроения сред проучените западноевропейски държави. Ясен пример е въпросът “Колко често избягвате носенето на принадлежности (например дрехи), които биха карали хората да разпознават, че сте евреин, на публично място” – за скандинавската държава този процент е 60 – в Белгия той е 45, в Германия 32, а във Великобритания 22.

Най-интересният момент в изследването обаче е сравняването на идеологията, изповядвана от хората, изразяващи антисемитски възгледи. Въпреки че Източна Европа не е силно засегната тук, данните са достатъчни, за да се заключи, че съществуват големи идеологически разлики между нашата половина от континента и западната. В 80% от случаите изповядващите антисемитски възгледи в Унгария са с десни политически убеждения. В Латвия те са 29%, но почти двойно повече от петнадесетте процента с леви възгледи.

В Западна Европа ситуацията е коренно противоположна. В Швеция 54 процента от заявилите антисемитски възгледи са с леви убеждения, а 51 с радикално ислямистски възгледи (разбира се, голяма част от тези хора съчетват двата светогледа) – спрямо 31 с десни политически позиции. Особено красноречива е шведската статистика при въпроса “Каква част от от хората, направили антисемитски коментари, са с християнскофундаменталистки убеждения?” – там числото е едва седем на сто.

Още едно сравнение, което си струва да бъде дадено, е това между случаите, в които евреин става жертва на физическо нападение или заплаха – в Швеция в 51 процента от случаите престъплението е дело на ислямист, в 25 на човек с леви убеждения, в едва 5 процента – на извършител с десни убеждения и в нито един процент от случаите на християнски фундаменталист.

Статията на Билт (който, впрочем, е бивш министър-председател от умерената десница), разбира се, не е индивидуално явление, а част от сериозна серия от опити за залъгване на обществеността, че нарастващият антисемитизъм в Западна Европа е резултат от активността на крайнодесни партии и движения. Фактите обаче говорят обратното. Във Великобритания именно левицата наскоро се забърка в поредица от скандали, а във Франция по време на президентските избори се чуваха гласове в медиите, опитващи се да набедят Марин льо Пен и партията й за виновници за нарастващия брой престъпления срещу евреи и за все по-голямата им емиграция към Израел. Гореспоменатото изследване е вероятно най-силният формален аргумент за неадекватността на голяма част от медиите да отразят адекватно антисемитизма в Западна Европа към настоящия момент.

Ако в цялата история има нещо положително, това е, че тези гласове в медиите не са нито особено силни, нито кой знае колко влиятелни, защото представляват едно гротескно изкривяване на реалността, което няма как да убеди сериозно количество читатели. Източниците на този екстремизъм, за съжаление, изглеждат все по-силни в последните години.

Завършил средно образование. Автор на публицистични текстове, проза, поезия и литературна критика в периодични издания и онлайн. Първата му книга, стихосбирката “Човек от хартия”, е издадена през 2013 г.

Share This