fbpx

НОВО

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Апокалипсис сега

Време за четене: 4 мин.

За заглавието на този филм се сещам всеки път, когато по телевизия, радио или някой сайт pop-up-не физиономията на Иво Христов, който от малко преди последните избори беше закичен със заглавието „професор“.

В абсолютно всичките си публични изяви като повредена грамофонна плоча той цикли на едни и същи заклинания: човешкият материал не става, хората са неграмотни, България не е държава, а територия и т.н. Като в името на апокалипсиса професорът е способен незабавно да вземе думата по всички и всякакви въпроси, включително и особено такива, които очевидно ги разбира на „Уикипедия“ равнище.

Вчера стана ясно, че Иво Христов е надскочил себе си, като в някаква вечеринка, обграден от вярващи в сакралността на неговия интелект е заявил, че 80% от населението на България е дебилно и не може да се подпише. И именно поради тази причина тази част от населението се възмутила от изявлението на Мария Захарова. Говорителката на руското външно министерство, която произведе история, намирайки причинно-следствена връзка между Червената армия и спасяването на българските евреи.

Професорът по (май) социология показа смайващо ниска подготовка по история, като пита пита заобиколилите ги почитатели дали някой от тях се съмнява в правотата на думите на Мария Захарова. И окуражен от симпатизиращата тишина се впусна в поредния настойчив анализ защо човешкият материал в България  е лош.

Гледайки видеото, си припомних младостта, когато по неизвестни причини бях попаднал на негова лекция. Още тогава ми направи впечатление хъсът, с които опитваше да обясни на студентите, че всъщност са малоумни и че мястото им не е в университета. И каква тежест представлява за него (горкия) бремето да се опита да преживее в среда на такава ниска интелигентност. Гледах го и се чудех как пък никой от тези нискоинтелигентни младежи не реагира като примитив – не скочи да го пребие, защото нали все пак са полуидиоти и като такива е нормално да отговарят на обидите с юмруци. Но … никой от студентите не възропта, никой не пита защо ги обижда. Младежите като хора, които бяха внимавали в първите седем години от живота си, възпитано изтърпяха липсата на възпитание на своя преподавател и … след почивката останали 5% от тях. По-късно се оказа, че този факт го накарал да обясни на 5-те%, че именно лошите гени на населението са причината студентите да висят по кафетата, вместо да слушат какво има да им каже.

И връщайки се от спомена към 07.11.2017 година и наблюдавайки самодоволния му поглед, осъзнах, че професорът се чувства комфортно само в такава среда – на хора, на които може да разказва теория на нискокачествената конспирация и които да го гледат с възхищение. Фактът, че пребивава основно в такова обкръжение може би дава обяснение защо смята 80% от хората за дебилни. Вероятно визира хората, с които се среща ежедневно, хората, които имат нужда от неговото слово и които го възприемат като гуру.

При други обстоятелства бих бил склонен да приема, че поведението на Иво Христов е някаква амалгама на самовлюбен човек със сериозен психологически дефицит.. Прави впечатление обаче, че при всичките си апокалиптични оратории, той е сам. Статистиката показва, че нито един-единствен път не е попаднал в телевизионен или друг дискусионен формат, в който да участва адекватен събеседник с различни възгледи. Професорът явно има инстинкт за самосъхранение и затова не се престрашава да се напъха между шамарите в дебат със събеседник, който ще разжалва професорския му авторитет. Този инстинкт показва и че Иво Христов едва ли приказва всичките небивалици, без да иска. Напротив изводът е, че той ясно съзнава точната стойност на словесните му полюции и затова не иска да влезе в дебат с някой, за да може да остане гуру в очите на обожателите си.

Няма да питам #КОЙ има нужда от това. Няма да анализирам и каква е стойността на родните редактори и журналисти, които често и охотно го канят, подхвърляйки удобни въпроси за неговите апокалипсиси. Оценката я виждаме всяка година в класацията на „Репортери без граници“. За друго се замислих:

Професорът е политик, депутат. В други политически партии и за по-малки издънки хората си тръгват, при това, без обществото да ги кара. Чудно ми е дали партийната му лидерка и целият парламентарен актив на политическата му сила, ще проявят доблест и ще го накарат да си тръгне. Или за пореден път ще премълчат, показвайки именно с мълчаливата си симпатия какво мислят за хората, които са ги надарили със симпатията си на изборите.

Чудно ми е и какво пише в кодексите за етично поведение на университетите, в които професорът взема заплата, за да обяснява на студентите, че са дебили? Дали ще го оставят да преподава, или ще проявят малко доблест. Защото ако това лице продължи да е стъпало, което студентите трябва да преминат, за да получат диплома, мисля, че виновникът за качеството на висшето образование ще е ясен.

Споделете чрез

Предишен

Следващ