Днес е Архангелова задушница, наричана още Архангелска или Рангелова (Мъжка, Войнишка). Това е последната за годината Задушница и се отбелязва в първата събота преди Архангеловден. Тя е в памет на всички загинали за вярата и отечеството.
На този ден се почита Свети Архангел Михаил, който е считан за воин и водач на небесното войнство, както и земните воини, които са жертвали живота си за ближните. Поради тази причина, именно в този ден се отдава почит и на войниците, паднали на бойните полета.
Във всички православни храмове на Архангелова Задушница се извършват литургии за упокой, а в молитвите си споменаваме достойните воини на България, оставили костите си в Македония, край Булаир, Чаталджа, Люлебургас, в полетата на Добруджа – край Кубадин, Кочмар, Карапелит и Туркоайа, в Завоя на Черна, по сипеите на Мека Црев и Гургулят, край бреговете на Дойран и по скалите на Мокра планина и Галичица.
На Архангелова Задушница по традиция държавният глава и върховен главнокомандващ Въоръжените сили почитат паметта на военните, загинали при изпълнение на дълга си.
Военният церемониал изисква на този ден посещение на костници и места, на които да се отдаде почит на загиналите български воини.
Ритуалът в памет на загиналите български воини се провежда от 1924 г. Традицията е прекъсната е през 1946 г. и е възстановена през 1992 г. с решение на Министерството на отбраната и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. Големият брой дали живота си войници за освобождението и обединението на България по време на Балканските войни и Първата световна война, е причината, през 1924 година, да започнем да почитаме паметта им. Тогава е назряла необходимостта църквата да им отдаде място в молитвения си календар, за да почете подвига и героизма им.
През 1924 г. Министерството на войната взема решение да извади костите на загиналите и да ги събере в специално военно гробище.
В 1926 година Столичната градска община отделя парцел в югоизточния край на Централните градски гробища. Първоначално костите на 3650 починали са поставени в осем бетонни подземни костници върху дървени греди. Те обаче започват да гният и не са добро решение за съхранение и поради това е решено да се построи надземна костница. През 1935 г. е обявен конкурс за изграждането на надземни костници за съхранение костите на 4000 покойници, участвали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Мавзолеят костница представлява цялостен мемориален комплекс, който се състои от мавзолей, църква и парк-градина и постройка за параклис за малки религиозни служби. През 1943 г. е построена и църквата „Св. Георги Победоносец”, а през 1946 г. е поставена бронзова фигура на българския войн.
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и “Лека нощ” навеки си казахте –
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то – остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума… Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец – той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
Иван Вазов, 1885 г.
Новото гробище над Сливница
Вечна слава на героите!
